Стефан Стоев
В тази своя нова книга от авторската си поредица „Въведение в…“ Панко Анчев навлиза в богатия и огромен творчески свят на един от най-големите български поети, драматурзи, публицисти и обществени дейци П. К. Яворов. Книгата ни предлага един нов прочит на богатото и многостранно творчество на Яворов. Този прочит се основава в някаква степен на постиженията на явороведението, но успява да намери свой собствен подход и ъгъл, от който да проникне в поезията, прозата, драматургията и естетиката на великия наш поет. Панко Анчев умее да чете внимателно българската литература и да я поставя в своите изследвания в нейния органичен социален и естетически контекст, за да я види като един сложен процес на борби между традициите и тенденциите за обновление. В този процес мястото на Яворов е добре откроено.
Панко Анчев анализира и тълкува Яворовото творчество като средоточие на идеи, а самият Яворов – като изразител на обществените идеи на времето и свидетел на измененията в обществото. Това му позволява да го чете по нов начин и да вижда в него неща, които другите изследователи не са забелязвали и не са откроили.
Критикът не е просто читател и коментатор, смята Анчев; той пресъздава живота чрез творчеството на един или друг писател и поет. И така сътворява нов свят. Но това изисква да се чете много внимателно и задълбочено и авторът винаги да се поставя в контекста на времето. Защото той е негов свидетел и изразител.
Панко Анчев определя Яворов като поет, стоящ на границата между две епохи. Това означава, че вътре в поета се срещат различни, борещи се помежду си идеи. По своята душевна нагласа, по нравствената си същност и „по своята социално-съсловна настройка и принадлежност е човек на миналото, на времето, което си отива, а не на това, което се установява“. Този на пръв поглед парадоксален извод обаче обяснява много от същността на Яворов. Поезията му, особено ранната, която е открито социална, принадлежи на едно време, което сега се съпротивлява и не допуска новото да се установи. В същото време той е проводник на нова поезия, която участва в процеса на обновлението на целия социален и духовен живот. Тази поезия изразява един нов тип съпротива срещу несправедливостите, стоварили се върху човека.
Много вярно е намерил Панко Анчев ключа, отварящ вратите на Яворовия свят. Без този ключ изследователят ще се върти в един и същ кръг, ще описва онова, което вижда, но няма как да проникне вътре в дълбините и същностите на творчеството. Но онзи, който го открие, вече е на прага на успеха, за който мечтае всеки литературовед.
Този ключ е в признанията на самия поет: „от други свят съм аз“, „аз не живея: аз горя“ и казаното в писмо до Дора Габе: „Всяко чувство, ако не и всяка мисъл, е преди всичко една мелодия“. Цялата поезия, драматургия, публицистика са сякаш творения на човек „от други свят“, който не живее като всички хора, „а гори“ и превръща думите в мелодия. Яворов озвучава и осмисля живота, придавайки му нова енергия, страсти, значения, каквито нито преди, нито след него са познати в нашата литература.
Панко Анчев познава отлично света на Яворов и уверено го анализира и тълкува, без да го разчленява и опошлява – както обикновено става при буквалното четене и тематичния анализ, който е всъщност описание и преразказване на написаното, а не проникване и осмисляне. А при Яворов това е порочно и недопустимо.
„Въведение в П. К. Яворов“ е оригинална и ярка книга, която казва нова дума в богатата вече литература за великия ни поет. Тя представя и нов начин на литературоведско мислене и четене, плод на усилията му да разработва проблеми от философията на историята на литературния процес. Този научен подход дава възможност да се проучи същността и смисъла на литературното развитие, да бъде разгледано като процес на проявление на обществените идеи. Панко Анчев успешно изследва творчеството на големите български писатели, които въплъщават в себе си богатствата и силата на българския ум и българския национален характер В последните книги на Панко Анчев: „Българският ум. Непрочетеният Тончо Жечев“, „Грозната муза. Идеи, личности и мотиви в българското литературознание от ХХ век“, „Българският ум. Непрочетеният Георги Раковски“, „Българският ум. Непрочетеният Димитър Талев“, „Българският ум. Теория и история“, „Въведение в Йордан Радичков“, „Въведение в Иван Вазов“, „Идеите в литературния процес“ – този начин на изследване е проявен успешно и плодотворно. Също и тук с нова сила в книгата за Яворов.
Анчев, Панко, „Въведение в П. К. Яворов“, ИК АТЛ-50, София 2021 г.
