Споделеното от Учителят Ханс, с помощта на Вергиния Мартева
и записани от писателя Васил Пекунов
Настъпи по-различен период за всички от по-тесния ни приятелски кръг. Личният живот на част от нас, включително и на Вергиния, навлезе в драматичен коловоз. Срещите ни бяха по-чести, телефонните разговори – постоянни, но проблемите, които обсъждахме помежду си и с Ханс по-рядко, засягаха предимно лични сериозни болки и тежки избори. От време на време съм записвал (все още на ръка) ценни ангелски послания, ала невинаги си спомням в каква връзка ни ги е споделял.
Ето:
Иконният образ е създаден за по-пряка връзка на хората с Бога.
Християнството е най-човеколюбивата религия: тя разчита на човека, на силите му.
Светците са реални образи. Тези духове и личности са вечни.
…
Най-важното в живота е да обичаш и да бъдеш обичан. Който казва, че обича целия свят, лъже. Трябва да обичаш хората около себе си.
Любов плюс милост плюс състрадание. Ако липсва последните две – няма любов.
…
Няма различни царства – растителни, животински… Има едно царство на живота. Всичко е едно. Всичко живее в Христос.
…
Вземи бобено зърно, огледай го, посади го, то ще израсте. Това е Господ. Христос е животът. Христос е любовта.
…
Българите са уморени, болни, изнервени. Много българи са унищожители на енергии. Прави се обаче и някакво движение „за добро” у вас.
…
Бог е смутен. Неговото светло братство иска да разпръсне у хората позитивни енергии.
И нещо любопитно от средата на 2004-та.
Енергиен хаос цари в България. Сегашните боклуци ще се рециклират и ще дойдат нови боклуци.
Искам да обясня какво представлява Бог, преди да сте го видели, защото всички го виждат. Е, има някои, които, дори виждайки го, не го възприемат; дори отивайки горе, нямат очи да го погледнат. Но повечето, идвайки тук, където сме ние, разбират какво е Бог.
Знаете ли какво е Бог? Бог е всичко онова, което обичаш. Ако ти обичаш страшно много майка си и тя много те е обичала и ти е дала всичко – любов, нежност, грижи, – ти ще видиш нея, най-добрата майка на този свят. Ще видиш някого, който не е нужно да ти говори, ако те е обичал; ти ще видиш някого и ще бъдеш най-щастливият и най-обичаният човек на този свят тук горе. Ти ще усещаш своята майка. Ако това е баща ти, баба ти, ще видиш баща си, баба си или ще видиш някого другиго, който е отдал живота си на теб с най-голямата любов на вашия свят долу. Той няма да говори, ти ще усещаш неговата любов. Бог практически се явява в такъв образ, в какъвто вие обичате най-добрия човек на света. Ще видите горе най-добрия човек на света.
Така че вие ще видите Бог в различни лица. Той никога няма едно лице. Бог има много лица. Той означава любов. Бог не наказва, Бог учи. Наказанията хората ги възприемат така – неправилно, защото който смята, че е наказан, това е неправилно. Във вселената няма точно наказание, има само обучение, всичко е училище. Няма абсолютен виновен, ако не броим редките изключения. Дори най-големият престъпник, дори и людоед да е, дори и някой, направил нещо ужасно, дори убиецът на децата си – той също „не се води” като абсолютния престъпник. Имало е нещо, което е предизвикало всичко това да се случи. Неговата душа също търпи еволюция.
(Следва нещо разтърсващо).
Има обаче души, на които им са дадени безкрайно много шансове, но това е много рядко, и които Господ с огромната сила, която притежава, просто разрушава. Някога, когато е съществувал само Бог, когато той е започнал да създава Земята, когато е почнал да създава и другите планети, той е допуснал и сътворяването на недостойни души – между другото Бог също се учи чрез нас, – той е допуснал да не унищожи души, които са били недостойни.
Така се е появил сатаната. Сатаната съществува. Сатаната не е мит, който вие определяте тук на Земята като някакъв изкусител. Сатаната практически съществува. Той се изявява в различни форми и също има немалка сила. Но разликата между Бог и сатаната – освен по отношението на любовта – е в това, че само Бог може да създава. Сатаната няма тази сила. А щом той не може да създава, значи, той не е по-силен от Бог.
Сатаната съществува и по една друга причина. За да се създадат спойките между планетите, за да се създадат някои дори енергии, дори метали, дори течности, трябва и отрицателен заряд. За да се създадат точно такива, каквито са необходими за даденото съществуване. Тогава е необходимо свързването на тези две енергии. Сатаната обаче също има много лица.
Той също се опитва да наподобява Бог, явявайки се в различни форми. Той също е битката, която трябва да водим. Той също е част от кармата ни. Той съществува като мярка за добро и зло. Така че тук вече идва философското заключение – той всъщност е необходимото зло.
Човекът обаче трябва да намери баланса. Когато е създадена човешката душа, винаги в нея е заложена и тази битка, която е задължителна, защото така Господ вижда какво сътворява и какво правят онези, които Той сътворява. Господ се себеопознава и когато Господ създава човека, той никога не може да бъде абсолютно сигурен дали този, когото е създал, ще съумее да се пребори с онова, което му е дадено изначално: като плюса и минуса. Кое ще надбори у човека? В човека всичко е битка, нито една съдба не е абсолютно написана. И това е погрешна представа, ако някой си мисли иначе. Ако всички пророчества се сбъдваха, отдавна Земята нямаше да я има.
Поради тези причини трябва да знаете, повтарям, че съдбата не е написана напълно, знаят се от нея само основните ѝ функции, за да може все пак човек да върви по някаква линия, както влакът върви в коловоза, но къде ще отиде влакът, колко пътници ще качи, с колко товар и дали ще претовари вагоните, и дали ще мине през добри пътища, за да стигне целта си, решава само ръководителят на влака, тоест душата.
Няма хороскоп; няма предсказание, дори било то и най-качественото, чрез което да може да се каже – да, това ще стане. Има изключително висока стойност на предсказанието, но лудост ще е, ако някой рече за себе си – аз знам, аз мога всичко, имам абсолютна сигурност, разбирам го това. Съдбата няма твърда гаранция. Гаранцията за съдбата е любовта на самия човек. А любовта има много измерения. Щом умееш да обичаш, щом си милостив, щом си състрадателен, оттук нататък там, където ще мине влакът, пътят никога няма да е лош.
Тук сте временно. Животът е цяла вечност…
Когато всеки един от вас изпадне в депресия, почувства разочарование от близките си, от приятелите, работодателите, нека да се обърне към Христос и да разгледа живота му. Христос през цялото време показва какво един човек преживява в живота си. И трябва винаги да помните, че каквото и да се случи, винаги има възкресение.
След леталния изход почвате да живеете по друг начин – в друго време и в друг свят. Всеки съхранява в себе си една голяма „черна кутия”, пълна с молекули и атоми. Всеки един от тези атоми и молекули съхранява информация. Горе това се нарича по друг начин, но тука аз го наричам така. Всеки един човек, съхранявайки тези молекули и атоми, пази и спомените си.
Когато той е готов за друго прераждане и слезе тук на Земята, у него се появяват усещания, свързани с минали животи. Миналите животи никога не се забравят напълно, защото са свързани с кармата. Поради това е хубаво да се изпълняват съветите, които ви се дават.
Не сте се научили да мислите глобално, което е разбираемо. Но все пак ако искате да разчупите кръга на сегашния си живот, да знаете, че сте длъжни да се съхраните и за следващия. От това зависи не само вашият живот, вие сте отговорни не само за вашия живот, вие носите отговорност за живота на децата си; ако сте учители, носите отговорност за живота на учениците си; носите отговорност за живота на хората, които спасявате, на които помагате или пък наранявате.
Съветвам ви колкото се може повече да мислите и да чувствате.
Никога не бива да се доверявате само на чувствата си, защото те в определен момент са слабост, нито пък да ги изключвате, защото без тях няма да сте това чудо на вселената, което представлявате.
Опитвайте се да правите най-трудния баланс в живота си – между разума и чувствата. Никога не трябва да се обвинявате до такава степен, та да мислите, че сте сгрешили много, че грешките ви са непоправими, че няма за вас път.
Винаги когато се появи у вас такава обреченост, върнете се отново към Христос и погледнете как той е простил на убиеца, на престъпника, и как този човек е получил нов живот. Всеки в един момент има правото да завие в друга посока и да му се опростят направените грехове, стига да не ги е повтарял много в преражданията си. Това е урок номер едно. Най-важният урок. Всички други уроци не са уроци, те са следствия на първия урок.
Тук горе има едни много интересни йерархии. В нашия свят също има много странни модели на съществуване. И ако си мислите, че ние сме надживели всичко и сме безгрешни, жестоко се лъжете. Ние на своя си етап на развитие също сме ученици – ние също се учим. А част от нашите уроци идват чрез вас.
(При същата тази наша среща питаме Ханс не е ли време вече хората да спрат да делят религиите. Отговоръ е категоричен):
Не е време. Невъзможно е сега. Еволюцията на човечеството не е достигнала този етап. Биологичните и географските ви особености са различни. Затова са ви дадени определени Учители. Всъщност Христос е Учител, който е наравно с Бог и седи отдясно на Бог. Точно както е написано в Библията. Той е Божи син.
Още откъси от книгата тук
