Георги Цанков за новата книга на Людмила Калоянова

КНИЖЕН ЧЕТВЪРТЪК С ГЕОРГИ ЦАНКОВ
26 АВГУСТ 2020

Фейсбук е пренатоварен със сайтове, представящи книги. Едни от тях са съвсем откровено рекламни, други са трогателно любителски, а трети поразяват с безапелационността на изразените несъстоятелни мнения. За съжаление, не можем да направим нищо – трябва да ги търпим, но и да се опитваме да мислим с главите си. Ако търсите четиво, за което си струва да отделите няколко дни от живота си, помислете добре какво е психическото ви състояние в момента и от каква духовна подкрепа се нуждаете. Книгите ще ви помогнат, повярвайте – те говорят и дори са способни да променят важни лични решения. Стига да не се подвеждаме по лъскавите корици и по дълбокомислените празнословия. Когато подготвям текстовете си за четвъртъците, винаги държа сметка да предложа разнообразни по жанр произведения – признавам, не всички от тях бих взел в ръце, ако не търсех диалога с вас, скъпите ми приятели, които вярвате на вкуса и на подбора ми. Тази седмица имам рядкото щастие да споделя възторга си от две български заглавия, които – убеден съм! – са събития в културния ни живот.

Започвам с „Между лавъра и кръста“ от Людмила Калоянова, великолепно издание на „Жанет 45“. Първо забелязах името на редактора – Йордан Велчев. Бях повече от сигурен, че авторът на трилогията „Балканският човек“ и на „Градът между Изтока и Запада“ ( за мен това са не само прозрения на огромен учен, но и изповеди на поет – най-значимите исторически трудове в новата ни история! ) Йордан Велчев няма да сложи името си под случаен том, проява на местно патриотарство. Освен това, вече имах представа за авторката, заместник председател на съюза на българските писатели в САЩ. Като поетеса тя през 2017 г. спечели националния конкурс „Нова социална поезия“ със стихотворението „Ийст Ривър“, беше победителка и в международния конкурс „Изящно перо“, а издадената й от „Захарий Стоянов“ дебютна поетична книга „Анадромус“ ( термин за мигрираща риба, която се размножава в сладка вода или, с други думи казано – за жизнения цикъл на дивите сьомги ) представя творец с незабравимо лице, „поръчал чаша свобода“, който настоява да го приемем „в неговата различност“. Калоянова се доказа и като блестящ литератор с издадената си в Ню Йорк монография „Създания на прехода“, посветена на женската идентичност в литературата и на отстояването на равнопоставеността на „нежния пол“ в изкуството и в живота.

„Между лавъра и кръста“ е приносен научен труд с елементи на съвсем непосредствена поетичност. Няма нищо общо с панегириците за отделни селища, които се нароиха, особено в последните години ( макар Созопол напълно да заслужава пламенни химни! ) . Тази книга предлага невероятно значими размисли за взаимодействието между езичеството и християнството по нашите земи, като за пример е използвана една от най-оспорваните територии между различните цивилизации – вълшебният град край морето. Самата тя, дете на Созопол, Калоянова посвещава многогодишното си изследване на своите родители, като им благодари „за светлината на детството“. Изследователката не само познава купищата литература, посветена на града, но и теоретическите й източници за срещата между паганизма и християнството са възможно най-модерни. Тя споделя анализа на световните системи на Алън Грийвс ( понятието „световна система“ е въведено от Уолърстейн, за да замени доста неточното понятие „общество“, което обикновено трудно се разграничава от държавата ) и започва разказа си от двата етапа на предколонизационните стадии, за да стигне до налагането на йонийската цивилизация. Наложително е да отбележа, че напоследък науката не влага в представата за „колонизация“ класическия негативен смисъл. Разкривайки увлекателно религиозния динамизъм, Калоянова тръгва от запомнящо се описание на големите езически светилища и храмове, преминава през култа към боговете на древна Гърция ( и най-вече, гигантския колос на Аполон Лечителя ), за да ни преведе от архаично-елинските структури на древния Милет към посланията от Константинопол. Влизаме в свещената обител на  манастирския комплекс „Свети Йоан Предтеча“, в раннохристиянската базилика „Св.св. Кирик и Юлита“, а откритието че базиликата „Св. Георги Победоносец“ е въздигната на мястото на древен храм, посветен на Богинята майка Кибела ни отвежда към синкретизма на религиите, тъй като след изследванията на Калоянова няма съмнение за неразривната връзка между Богинята майка и покровителката на града Света Марина. Прекрасни страници са посветени на тайните около намерените мощи, които може да са на Йоан Кръстител, както и на нарочените за „вампири“ мъж и жена, изровени при разкопките. „Също като в мита за Персефона, всяко лято се завръщам и се преоткривам в морския град“, признава Калоянова в едно интервю. Да, несъмнено тя се преоткрива като творец и човек, но и успява да преоткрие за нас уж мъртвите старини, да ги съживи и да напише надвременна книга за културния и духовен център, в който празниците „Аполония“ са своеобразно продължение на неговата мисия да бъде вечния „град на спасението“. Допълнителна стойност на изследването носят чудесните цветни снимки, помагащи ни да потънем в магията на словото.