Георги (Гийо) Серяков от Троян ли е Георги Комитчето, убит от турци в село Чирен?

 арх. Ивелин Любенов

Георги (Гийо) Найденов Серяков от Троян (ок. 1840 – 1876) е Ботйов четник. Родът му е Серякови или Сереците от Троян. В Ботйовата чета (член на щаба, но не присъствал на последното заседание, при гибелта на войводата) е и Димитър (Димитриката) Христов хаджи Икономов (от Гадевския род от Троян). Въпреки че гражданственост е придобило името Димитър Икономов, изписвам името му с „хаджи”, защото виждам, че в писмата си сам се е подписвал така, следователно преиначаване на името е недопустимо (аналогично с Ботйов и „осъвремененото” Ботев). В писмото до Георги Стойчев от Трявна подписът е: Съм Димитър х. Икономов). Може би важно за изследователите на гибелта на Ботйов е, че Димитър, пристигайки на лобното място на Войводата, заварва Ботйов умиращ в агония (а не умрял веднага), („Материали за Христо Ботевата чета“, 1926, от Пенчо Икономов). Пенчо е брат на Димитър.

Журналистът Георги Тахов, чийто труд ползвам, посочва, че името на Георги е открито в личното тефтерче на Ботйов (на стр. 41) и там е записано като х. (разбирай хаджи) Георги Найденов от Троян. Особена трудност предизвиква еднозначното идентифициране на двама съименници – (хаджи, според тефетерчето на Ботйов) Георги Найденов Серяков от Троян (но живеещ във Влашко, откъдето се присъединява към четата) и хаджи Георги Найденов-Гръблаша от Тулча. Приликите са толкова много (макар да са посочвани като различни лица), че мнозина ги отъждествяват, включително и изследователят Иван Пейковски от Троян. Серяков е фамилно име, Гръблаша е прякор, така че могат да се отнасят до едно и също лице.

Освен имената, сходно са описани последните им мигове на Милин камик (ранени в краката, молбите да бъдат доубити, отказа на четниците, посочвани са различни четници, което все пак не е учудващо). Прекалено голямо съвпадение е и наличието у всекиго у тях на собствено знаме (отделно от главното).

При все това се посочват и някакви разлики в биографиите, а и в произхода. Например Гръблаша бил от род, с произход от Македония (посочено дори Щип, източникът е неясен, но съвсем спокойно, има такова местно предание, и Сереците може да са пришълци в Троян, от Разлога (Пиринска Македония), а преди това и от Серес (?, само хипотетично) в Егейска. Лично за мен, прекалено големите съвпадения не оставят много съмнения, но последните ми ги разсейва посочваният факт, че през 1852 г. Георги Серяков (значи на около 12 г.) заминава при (по-големия) си брат Дочо, къде… ами точно в Тулча (откъдето посочват, че е родом Гръблаша). Оттам нататък, странстванията на Серяков вероятно са го отвели и до Божи гроб и действително е хаджия, само той, родът му в Троян не е хаджийски.

В допълнение ще посоча, че ако все пак става дума за двама отделни четници (засега официална версия), то Атанас Свещаров (Ботйов четник) в записките си пише, че хаджи Георги от Тулча „затова (понеже е тежко ранен в краката и не може повече да се придвижва с четата) даде клетва на дружината да не го оставят жив на турците и ние му отрязахме главата”.

Ако приемем без уговорки тази версия, то вторият Георги – Гийо от Троян е единственият възможен оцелял (Георги). Впрочем, 7 от 26 ранени четници са изоставени (вероятно без да са доубивани).

А иначе 10 четници са с името Георги, и се спирам на двама, които са тежко ранени на Милин камик. Има и трети Георги, за който няма данни (и теоретично също може да е „Комитчето”). Кой е той?

Във в. Слово (бр. 19 (1123), 17/23 май 2018) Красимир Григоров от РИМ-Враца е изброил всички „Георги”-евци в Ботйовата чета и явно по метода на отхвърлянето (без позоваване на документални свидетелства) е стигнал до заключението, че Комитчето би могъл да бъде единствено четникът Георги Андреев Христов (и Кръстев)-Пиринчев от Карлово. Обаче в своята хипотеза, авторът априори приема, че ранените Георги Серяков и Георги Гръблаша са сред загиналите на Милин камик. Официално за Георги Пиринчев се смята, че е загинал на 18 май (значи също в сражението на Милин камик).

Доколкото няма свидетелски записки обаче, дали третият Георги би могъл да е оцелял, може само да се спекулира, без и такава версия напълно да се изключва. Във всеки случай не и тя да остава като единствена!

Връщам се на троянския род Икономови (клон на Гадевски). От същият род Гадеви/Гадевски е и четникът Христо Маринов (Маринчов) Гадевски (1856 – 1888), по-късно той е и опълченец. Димитриката го нарича „чичов ми син”. И това е така, защото те са първи братовчеди (по бащин род) – поп Христо (бащата на Димитър) и Маринчо (бащата на четника Христо) са братя. Или по всичко изглежда, че Ботйовият четник Христо е кръстен на чичо си – свещеник Христо хаджи Икономов (бащата на Димитър), каквато е и традицията обикновено при втори син (първият се кръщава на дядо си).

Когато Гийо е тежко ранен в битката на Милин камик (бил с „вирнати крака”) и моли Димитриката да го доубие (Димитриката обаче не го доубива), той (Гийо) нарича Димитриката „свате”. Значи Гийо и Димитриката са в родство (сватовство) помежду си. Какво?

Родът на Димитриката е добре проучен (виж Иван Пейковски от Троян), при все това родството между двамата Ботйови четници не е уточнено.

Ще предложа своя хипотеза. Георги Серяков има брат Дочо, а баща му, един от първите следосвобожденски кметове на Троян, е Найден Дочев Серяков, очевидно Дочо е кръстен на дядо си (вероятно като първороден).  Обаче някоя Добра Дочева е женена за свещеник (поп) (хаджи) Христо Икономов (Христо Иванов Гадев(ски), 1812-1868). Ако тя е по баща (Найденова) Серякова, ето сватовството между двата рода – Гадеви/Икономови и Серякови. В такъв случай Гийо (по майка) и Димитриката (по баща) са първи братовчеди. Малко отклонение: при наличието на много братовчеди от бащиния род, братовчедите от майчиния/съребрен клон (от рода на „сватовете”) биха могли да бъдат наричани и „свате”, нали?

Хайдушкият катехезис изисква тежко ранените да бъдат доубивани (вкл. обезглавявани), за да не се гаври врагът с тях. Такива примери има в четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджата. Димитриката обаче не можал да извърши такова деяние, сърцето му трепнало (за своя „сват”, вероятно братовчед).

Издъхва ли от тежките си рани Гийо или е доубит от башибозука на Милин камик? Това не е изяснено. Според официалната версия, лобното място на четника е там – Милин камик.

Но.

Историята на Георги „Комитчето” е разказвана нееднократно в книгите на учителя Боян Стоянов от с. Чирен (например в книгата му „Село Чирен в историята, 2006). Всъщност той я нарича „легенда”, преразказвайки история, която поколения наред се разказва в селото. В тази „легенда”, „героите” са наречени с истинските им имена, всеки от тях е ясен – и спасителят, и предателят, и убийците, освен… „Комитчето”.

Същината в легендата е, че четник с име Георги, наречен от местните „Комитчето”, е спасен от някой си дядо Иван (овчар), крит в пещера в местността Малкия понор, където е хранен и лекуван, но при напускане на скривалището си, (вероятно ятакът му дядо Иван е проследяван и издаден), Георги е убит на място от турци от самото село Чирен (Ибра’имовите синове), единият от тях отрязва главата му, а българин (Иван (Вачо) Котлара, селски кехая (да се разбира не овчар, а селският глашатай – така се ползва думата в село Чирен) я набучва на кол (надявайки се на бакшиш). Тъй като е много рано сутринта, преди хората да излизат за кърска работа, няма кой да види набучената глава и турците карат българина да я хвърли в локва, сега известна като „Комитската локва” (има се предвид яма, понор, пълна с вода от дъждовете). Самият дядо Иван не е убит (уж се смилили над него „заради белите му коси”). Тази „легенда” не е литературна измислица, тя не би могла да е излязла изпод перото на Б. Стоянов, защото е широко известна в цялото село и е едно от значимите събития в историята му. Версия на легендата е записаната народна песен, пята от Илия Манафски от с. Чирен. Там спасителят е Величко Балканджи, а предателят Въло Котлара. А турците са Ибовите (Ибрахимовите синове). В нея се пее, че Георги Комитчето сам „влязъл в устата на вълка” – слязъл в селото, и то в селската кръчма. Разбира се в пятата 100 г. (до записа си) песен, вероятно има повече „украшения”. Независимо от това основните пунктове са ясни.

И така, е ли Георги Комитчето Георги (Гийо) Серяков от Троян?

В списъка, приложен от Георги Тахов в книгата му („209 хъшовски жития”, София, 1996) са разгледани в отделни кратки статии всички четници. Само при един Георги – Георги/Гийо от Троян, обстоятелствата около раняването му на Милин камик отговарят на легендата за Георги Комитчето. Други „кандидати” няма (за Гръблаша вече споменахме).

Свързвани ли са досега Георги Комитчето и Георги Серяков? Не, не са (поне доколкото ми е известно), поради което поднасям на вниманието на читателите такава връзка.

Възможно ли е все пак историята да е достоверна, но името Георги да е просто случайно съвпадение? Изключвам такава поразителна „случайност”. Описанието на последния диалог между Гийо и Димитриката на Милин камик ми дават основание да смятам, че тежко раненият, получил първа помощ от „свата” си Димитриката, (вероятно временно изгубил съзнание и недоубит от турците) и оцелял по чудо четник, спасен и лекуван от дядо Иван и убит след не по малко от месец след самата битка е именно Гийо.

Ако предложената хипотеза се потвърди, гибелта на Гийо се отмества поне с един месец след боевете на Милин камик и лобното му място е покрайнините (до крайните къщи, от южния край, посока Враца, до „Комитската локва”) на село Чирен, където през 2018 г. е поставена паметна плоча на героя.

Надявам се троянската общественост да прояви интерес и да потърси допълнителна информация, след което биографичните данни на Ботйовия четник Георги Серяков да претърпят евентуално необходимите корекции.

Ако се дообогатят и с някои детайли от биографията, приписвана на Георги Гръблаша, образът на революционера ще стане още по-плътен.

Забележка към редакторите: имената Ботйов, хаджи Икономов, Милин камик, Котлара трябва да бъдат коректно изписвани, без осъвременяване.