Генерален директор с биография

Проф. Никола Г. Алтънков е роден през 1932 г. в София. Лежал е в затвора
и в лагера за политически затворници в Белене. 3,5 г. е бил трудовак. През 1963 г. завършва английска филология в СУ „Св. Климен Охридски“. През 1965 г. емигрира от  България. Той  е доктор по история от Калифорнийския университет в Санта Барбара и професор в същия, магистър на изкуствата от Института за чужди науки в Монтерей.
Член на Академията за политически науки в Ню Йорк от 1984 г. и на почетното социологическо общество „Делта Тау Капа“ от 1975 г.
Председател на Българския национален фронт в САЩ с почетен председател Иван Дочев. Автор на 6 книги в Америка, на трудове по история, политология, социология и икономика. 
През 1995 г. се връща окончателно в България. На български излизат книгете му ДЕМОЦИДЪТ В ДЕМОГРАФИЯТА. В Демографската катастрофа. Монополи, корупция и регионализъм., Русе,  2014.
ЕМИГРАНТИ, ИМИГРАНТИ И БЪДЕЩЕТО НА НАЦИЯТА. В Безпътица и конфликти. Русе, 2013.
СВЕТЦИТЕ ГИ СЪДЯТ. София, 2010.
КОЙ ПОБЕДИ? Националното правителство във Виена, септември 1944 – април 1945. София, 2009.
АСИМЕТРИЧНИ МОДЕЛИ НА ДЪРЖАВНОСТТА. ВМРО И ИВАН МИХАЙЛОВ. В ВМРО и Иван Мипхайлов  в защита на българщината. София, 2008.
БЪЛГАРСКОТО НАЦИОНАЛНО ПРАВИТЕЛСТВО – ВИЕНА, 1944-1945 Г.: ОПИТ ЗА ТЪЛКОВАНИЕ. В Университетски четения и изследвания по българска история. София, 2008.
НАРЕКОХА ГИ ФАШИСТИ. Легионери, Отецпаисиевци, Ратници, Бранници, Родозащитници, Кубратисти. София, 2004.
ИКОНОМИКА НА БЛАГОДЕНСТВИЕТО. Съавт. с Величка Рангелова.  София, 2002.
БЪЛГАРИЯ МАЛЪК ТИГЪР. Стратегия ХХI век. София, 2000.
БЪЛГАРСКАТА СТРАТЕГИЯ В НОВИЯ ВЕК. В Отбрана и въоръжени сили на Република България. София, 2000.
И на фундаменталното му изследване „История на БКП 1919 – 1989“.

Назначаването на Емил Кошлуков за генерален директор на БНТ през миналата година предизвика негативна реакция сред известни среди в обществото. Нищо чудно, нито пък неочаквано: през последните 30 години двата поста-управител на БНТ и БНР са традиционно оспорвани главно по политически причини. И както се полага, възраженията против назначенията обикновено са забулвани с мотиви от професионално естество, понякога придружени с намеци за корупция, нерядко са израз на лично недоволство и т.н.

За 31 години преход в БНТ са се изредили 16 генерални директори, действително една пъстра група от индивиди. 13 от тях са мъже и само три са жени. Между тях е имало член на ЦК на БКП, кандидат член на ЦК на БКП и секретар на ЦК на БКП, други (със сигурност се знае за петима) са били агенти, секретни сътрудници и осведомители – на Първо главно и на Шесто управление на ДС. Няколко са били видни и не толкова видни дейци на БКП/БСП, един е бил заместник министър на културата в правителството на Сергей Станишев, друг е бил говорител на Иван Костов. Един даже е бил генерален директор 20 години преди и една година след 1989 г. Ценни кадри!

Някои от директорите са се оказали безлични и– никой така и не си спомня за тях, други – напротив. „Телевизията върви след победителите”, крилата фраза изречена от един от генералните директори на БНТ се е превърнала в емблема на БНТ и повече от 27 години напомня на зрителите ѝ за една от нейните основни закономерности. Понеже телевизията може и трябва да бъде честна, достойна и обективна, но тя не е обществена, нито народна, а е държавна (партийна), сиреч ръководството ѝ е излъчвано от държавни (партийни) органи, а бюджета ѝ е предлаган от Министерския съвет (партиен) и гласуван от Народното събрание (партийно). СЕМ също е партиен орган.

Най-дълъг стаж като директор имат две жени: съпругата на един футболен вратар от софийски отбор (7 години), предшествана от съпругата на синът на партизанин, стачко-потушител, министър и член на ЦК на БКП (6 години). Трима са били на работа по-малко от две години, а двама – по една. Шарен свят! Но поне 10 от тях имат доста ясни политически квалификации.

Новият директор също има политическа характеристика, нещо повече, той има богата биография: на демократ, дисидент, но и… ако не антикомунист то поне не-комунист (щото до неотдавна, па и сега май важи старото правило: който не е комунист е непременно антикомунист ipso facto фашист. А кой иска да е фашист като член 108 от НК – вижте го по-долу – още е в сила). Сега комунистите изповядват и сериозно карат хората да вярват, че център не съществува и тези, които се наричат центристи са фактически десни и…фашисти.

Разбира се, че Емил Кошлуков е и много добър, способен и доказал се ТВ професионалист и администратор. Но кой ще се занимава с професионализма като има политически трески за дялане. И то какви!

Според справка изготвена от Държавна сигурност с дата 7 декември 1989 г. сегашният генерален директор на БТВ

„Като войник в БНА през 1985 година е бил осъден по чл. 383, 108 и 102 от НК на 6 години лишаване от свобода, затова, че по време на военната си служба се е отклонил от задълженията си, проповядвал антидемократична идеология и е разпространявал клеветнически твърдения, засягащи държавния и обществен строй. Освен това се е опитал да предизвика бунт сред войниците, с цел отслабване на българската войска.“

Трите члена от НК са зловещи (съществуват и в момента), особено за престъпник още ненавършил 20 годишна възраст:

Чл. 102. (1) Който с цел да намали отбранителната способност на републиката предизвика бунт или неподчинение в българската войска или бягство от нея, или със същата цел разстрои подготовката или снабдяването и, се наказва с лишаване от свобода от пет до петнадесет години.

Чл. 108. (Изм. – ДВ, бр. 41 от 1985 г., изм. – ДВ, бр. 99 от 1989 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. – ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. – ДВ, бр. 38 от 2007 г.) Който проповядва фашистка или друга антидемократична идеология или насилствено изменяне на установения от Конституцията на Република България обществен и държавен строй, се наказва с лишаване от свобода до три години или с глоба до пет хиляди лева.

Чл. 383. (1) (Изм. – ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) Който се отклони от задължение по военната служба чрез симулиране на болест, подправка на документ или по друг измамлив начин, ако извършеното не съставлява по-тежко престъпление, се наказва с лишаване от свобода от една до пет години.

(2) Който се отклони от задължение по военната служба чрез причиняване разстройство на здравето, се наказва с лишаване от свобода от една до осем години.

(3) Ако деянието по предходните алинеи представлява особено тежък случай, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години.

Спираме се подробно на присъдата по две причини: тя е чудесен свидетел за свирепостта на българския комунизъм (…такова беше времето...) и за сведение на по-младите, които не знаят. Но те не знаят и отекчаващите обстоятелства:

„Баща му Илия Любомиров Кошлуков е роден на 25.07.1924 год. в с. Церово, Пазарджишко, безпартиен, съден от Народния съд. През м. март 1944 година, като войник е взел участие в родното му село при залавяне на партизанина Грозев от с. Пишигово, за което е осъден през 1945 година на 10 години затвор.

„Като войник взел участие” и хоп – 10 ГОДИНИ! Такива простъпки не се забравяха и не се прощаваха. Дамгата беше до живот, а в случая с Кошлуков тя го преследва и до 54 годишната му възраст и сигурно ще трае и до гроба. Може да се прехвърли и върху дъщеря му, не дай Боже!

Точно затова назначението на Емил Кошлуков не се хареса и точно затова и сега се прави под/пре/писка за уволнението му, появила се и на протестите срещу Борисов и Гешев. Далеч съм, разбира се от убеждението за конспирация, нагласени постройки, даже мълчаливо разбирателство откъдето и да е и между които и да са. Става въпрос за това пусто „настроение”, съглашателство може би, смесено със завист, злоба и горчевина човешка от страна на хора без биографии. А защо мисля така? Кой е па тоя Кошлуков…?

Преценете! За 31 години „преход” нямаме нито един-единствен пострадал от комунизма (бил в затвора или на лагер), който да е заемал каквато и да било значителна държавна служба. Народни представители от Великото народно събрание и вице-президента Тодор Калайджиев не бяха НАЗНАЧЕНИ, те бяха избрани. Сашо Сталийски бе избутан от народен представител да стане министър за седем месеци през 1992 г. за да може след това удобно и ехидно да бъде тупнат оземи като агент. Досущ като Дертлиев.

Самият Кошлуков и той не е НАЗНАЧЕН, а избран от СЕМ след редовно проведен конкурс. Но постът му е номенклатурен – каквито са директорът на БНР, директорът на Агенция Архиви, гуверньорът на БНБ и директорите или председателите на повече от 200 агенции, комисии и други подобни държавни образувания.

Емил Кошлуков е изпратен в Старозагорския затвор (блазя му, там тогава беше събран едва ли не цветът на българската съпротива) до края на 1988 г., когато е освободен и даже следващата година го пускат да запише английска филология в Софийския университет. Оттам започва активната му кариера на политик. Тя е стремглава (как да не му завидиш!): на 14 ноември 1989 г. (24 годишен) по негова инициатива се създава първото Независимо студентско дружество.

Пак според справката на ДС:  „Основното искане на дружеството е деидеологизация на науката и учебния процес. По това искане се събират подписи сред студентската младеж, които да бъдат връчени в Комитета за наука и висше образование.”

По-късно учредява Федерацията на независимите студентски дружества и е избран за неин координационен секретар. Той е учредител на СДС, делегат и водач на студентите на Националната кръгла маса през 1990 г. Издига се като един от най-популярните лидери на СДС  след 1989 г. и ръководи студентския митинг на 14 декември  1989 г., който се превърна в жива верига, общонароден протест и обсада на Парламента. Тогава президентът Петър Младенов губи президенството с репликата си за танковете.

При пожара на Партийния дом (26 август 1990 г.) е обвиняван от комунистите, че е участвал в подпалването и атаките срещу него се засилват, има забрана за напускане на страната и международния му паспорт е отнет. За избягване на ареста приятели организират преминаването му през КПП Брегово до Белград. Оттам в САЩ.

От 1991 до 1996 г. живее в САЩ. Завършва политология в Калифорнийския университет в Санта Барбара. Там се срещнаха с Едуард Генов, колега от Старозагорския затвор, изгонен от България през 1988 г. Поддържа тясна връзка с Родината, завръща се и сътрудничи на президента Жельо Желев по време на неговия мандат 1991-1996 г. Отдава се на обществена дейност, ръководи благотворителна организация, прави политически анализи.

През 2001 година се присъединява към НДСВ и става депутат в 39 Народно събрание. През лятото на 2004 година е сред учредителите на партията Новото време, а на 11 юли същата година Изпълнителното бюро го избира за неин председател. Новото време участва в изборите за 40 НС, но не успява да премине 4-процентната бариера и остава извън парламента. Все пак получават 107,758 гласа (2.95%) – 8ма политическа сила (първите седем влизат в Парламента).

Дейността му като ТВ водещ, журналист, продуцент и администратор не е по-малко внушителна. И тук постиженията му не може да не будят завист.

През 2005-2009 г. е водещ и продуцент на предаването „Таралеж“ в телевизия „Евроком“. В следващата година и до 2014 г. Емил Кошлуков създава и управлява продуцентската компания „Ноу Фрейм Медиа“. За пет години „Ноу Фрейм“ е на първо място по брой създадени продукции, и работи едновременно с четирите големи национални телевизии – БНТ, БТВ, Нова ТВ и ТВ7.

Същевременно от 2010 г. до 2014 г. Кошлуков е автор и водещ на „Факторът“ („Уикенд с ТВ7”) по ТВ7 – публицистично предаване в ефира през уикенда. През 2014 г. за кратко е изпълнителен директор на ТV7 и News7. След фалита на ТV7 предаването му „Факторът Кошлуков“ се излъчва по Канал 3 (септември 2015 – април 2016). През 2016 – 2017 година е програмен директор на телевизия АЛФА.

От 2015 г. до 2017 г. работи като водещ в Канал 3 и консултант по различни медийни проекти. От 18 декември 2017 г. става програмен директор на БНТ – дирекция „Програма БНТ 1“, а от януари 2018 г. е водещ на публицистичното предаване „Още от деня“ в ефира на БНТ. Носител е на голямата награда от конкурса за телевизионна журналистика „Св. Влас“.

През април 2019 г. по решение на СЕМ е назначен за изпълняващ длъжността генерален директор на БНТ. На 5 юли 2019 г. е избран от Съвета за електронни медии за генерален директор на Българската национална телевизия.

Съществуват и прости, чисто човешки отношения; те са лични и не се навират в очи, не са и за хвалби понеже те извират отвътре, хората ги вършат защото са за вършене, а не за показност, за перчене. Но ги вършат. Не всички.

Явно Емо не е забравил Старозагорския затвор. И досега го посещава и има връзки със затворниците. Сега, слава Богу, няма политически, но и няма затворник, който да не се нуждае от помощ и подкрепа. Емо ходи в затвора и върши нещо, помага. С каквото може. Кръщава затворници, чиито родители са пропуснали купела в църквата. Досега е кръстил над 30 души в Старозагорския затвор. Кръстник им е.

При приемане на сегашната си служба получавал заплата от 7000 лв. Видяло му се много, разбрал че по закон му се полага заплата равностойна на възнаграждението на председател на парламентарна комисия (4779 лв.през 2018 г.). Разбрал и че самият генерален директор може да си я увеличи с 40% както са правили предишните директори. Цък! Намалил си заплатата на колкото му се полага без увеличение и върнал каквото му е било изплатено в повече. Проста работа.

Но работата и бакиите заварени от новия генерален директор не са прости нито малко. Дефицитът до края на 2020 – около 70 милиона лева, както и в предишни години. Народното събрание всяка година гласува допълнителни субсидии за БТВ и БНР, но парите никога не стигат и бюджетите винаги са недостатъчни. Има и много брак.

Подписвани са скъпи договори в много случаи безотговорно, както е случая със спортните предавания. Сега Кошлуков сублицензира скъпите спортни предавания и ги прехвърля на други телевизии. Според него новата линия на БТВ ще бъде да дава повече място и възможности на спортни програми свързани със спортове където има явни български успехи на международно равнище: гимнастика, вкл. художествена, лека атлетика, борба, вдигане на тежести и др.

БНТ става цифрова и БНТ2 и БНТ3 се свалят от мултиплексите. Въвеждат се конкурси за програмни директори на всички програми. Документалистиката и златния фонд ще функционират по примера на НЕТФЛИКС но на български; ще се предлагат стари филми и находки от златния фонд по 1.99 лв. Предвиждат се и други реформи, с тях ще се явят сигурно и нови нападки.

В интервю от 16 юли т.г. на Паола Хюсеин от 24 часа Кошлуков говори за наследените проблеми, за начините по които възнамерява да се справи с тях и за бъдещето на БТВ. По традиция в БТВ и БНР съществува семейственост и наследяването на длъжности. В някои случаи баща син и внук работят в БТВ без оглед на способности или качества. Не е честно. На щат са повече от 1400 души плюс 200-300 на граждански договори – доста повече от частните телевизии.

Никой не може да запази вечно службата си в БНТ. Тя не се предава по наследство. БНТ като всички други телевизии трябва да дава път на кадърните, на професионалистите, на младите и никой не е абониран до живот за своята служба. Въвежда се конкурсно начало за нови и съществуващи предавания. Авторитетът на телевизията се определя от професионалните агенции и института Ройтерс. В последното му изследване БНТ е най-достоверният източник и така продължава да бъде и днес. Цитираме от интервюто:

Голяма промяна която вече cъc cигypноcт ще бъде напpавена, е, че новият фокyc в телевизионното филмово пpоизводcтво ще бъде национален. БНТ ще филмиpа и пpедcтавя бългаpcки автоpи и филми и конкypcите, които ще се правят за cеpиали, ще бъдат въpxy големите бългаpcки пpоизведения. Ще дъpжа кaтегоpично да еĸрaнизиpаме Йоpдан Йовков, Алеко Константинов, Йоpдан Радичков, Димитъp Димов, автоpите, които могат да дадат потенциал за дълги cеpиали. Както и да покажем кyлтypния, дyxовния живот на cтpаната. Правим го, защото cме длъжни да cъxpаняваме културата и традициите на Бългаpия.

На въпроса за съдбата на другото излъчвано pелигиозно пpедаване – “Домът на вяpата” новият генерален директор не скъпи думи и не се срамува:
– Да, пpедвиждам да напpавим доpи и повече. Аз cъм твъpдо yбеден, че cлед 45 години официален атеизъм – безбожието беше издигнато до pанг на дъpжавна политикa пpез комyнизма, и cлед 30 години пpекъcната тpадиция, когато не ycпяxме да имаме веpоyчение, когато цъpквата ни беше 10 години в cъcтояние на pазкол заради политиците, ние cме длъжници пъpво на пpавоcлавието и тpадицията ни, и втоpо, на вcички вяpващи и на вcички pелигии.

Прегледах – не много внимателно – дългия списък на недоброжелателите на Емил Кошлуков. Не намерих НИТО ЕДИН с неговата биография: политическа, обществена и професионална, или даже близо. Би било интересно да бъдат попитани да посочат по-достоен кандидат за генерален директор на БТВ сега, през август 2020 година. При положение, че могат да избират и между старите пушки – и Гарелов и Кеворк, и Томски и Димитри Стоянов, даже и Владо Костов са живи и здрави. Могат да бъдат посочени. Заповядайте!

Жалко че Батето не е жив – Бог да го прости! – щеше да спечели от раз. Има ли някой да не го обича? Сериозно!  

 Никола Г.Алтънков                                                            12 август 2020