Слово от Проф. Вили Лилков на премиерата на новата книга-албум „Скритата София“ от Георги-Момчил Попов
Аз благодаря за това, че ме поканихте да говоря, но съм тук повече в качеството на приятел на Георги, отколкото като кандидат за кмет на София. Така че ще кажа съвсем импровизирано няколко думи.
Книгата тепърва ще я чета. Разгледах я само в пидиеф формат, който предварително той ми изпрати. По диагоналната система. Тепърва ще я чета, защото във всяка книга за София винаги съм намирал по нещо ново. И мога да кажа, че София не е изследван град в дълбочина от гледна точка на обикновения читател. Учените са го изследвали достатъчно, но днешните софиянци малко познават града си.
Първо ще кажа няколко думи за Георги-Момчил. С него се запознахме точно преди 10 години. И още при първата среща ми подари (той сигурно е забравил) една малка книжка на Валери Петров ( „Народенъ съдъ. Хорова агитка“, Сф, 1944 – б.р.). И оттогава започнахме да си говорим за София – по телефона или в лични срещи. В един момент се установи, че аз съм живял и на неговата улица, на която той е израстнал. Улица „Дунав“, която много обичам. Така диалогът през годините ме накара да откривам все нови и нови неща за тази улица от Стара София.
Още нещо. От нашите разговори за София разбрах, че Георги-Момчил е един много дълбок познавач на нашия град. И той умее да го гледа не само с очите на потребителя, той го гледа и с любов, той го гледа и с очите на изследователя, той го гледа с очите на детето, той го гледа и с очите на възрастния. Това е много важно за един град – да можеш да го четеш и той да ти говори. Георги говори със София. И затова неговите разкази са толкова интересни, толкова задълбочени и всеки път откривам нещо ново, когато го чета.
Градът ни е толкова древен, толкова интересен, че който веднъж започва да се занимава с тази тема, няма отърване. София има тракийско ниво, в София има римско ниво и след това почти няма епоха, която да не е оставила следи в нашата столица. И нещо много важно: този град много твърдо стои на основите си, защото неговият център никога не е мърдал нито метър. Запомнете! Там където е направен от сердите, там е и до днес – около минералните извори.
А Георги- Момчил много увлекателно разказва именно за това и го свързва с настоящето. Един сладкодумен разказвач на София, който истински обича града си. Защото не може да напишеш по този начин тези разкази, тези очерци за София, ако истински не обичаш града си. На него му е чужд потребителския поглед към града. Той го гледа с любов. И затова тази книга, според мен, ще се чете.
Но има още поле за писане. Ти можеш да пишеш, Георги. Действай!
Още нещо искам да кажа. В София като град ние обикновено се съсредоточваме в центъра, в историческия център. Защото там са паметниците на културата, там е миналото… Но вече в рамките на Столична община има много градове. Софиянци малко познават Столична община, малко познават София. Казвам го, проверено от къса дистанция. „Люлин“ е различен от Нови Искър, Малашевци се различава силно от „Манастирски ливади“… В София има много градове. Дори хората, които живеят там, се различават по манталитет. Ако човек влезе в техните домове, в тяхното ежедневие, ще види, че София е многолика. И този град предстои да бъде също изследван. Но там все още предпазливо се стъпва на пръсти. Градът не е лесен и затова не е лесно и неговото управление. Защото това не е моноделен град. София е град с много резки различия, в който трябва да се работи много сериозно.
А хора като Георги-Момчил проправят пътеките. Те ни показват… Така че, Георги, поздравления за тази книга, поздравления и за издателите! И на добър час!
Проф. Вили Лилков
Столична библиотека, 16.09.2023 г.
Слово на автора Георги-Момчил ПОПОВ за книгата „СКРИТАТА СОФИЯ“
Бях затръгвал на абитуриентски бал. Лятото на 1976-а. Шием моден костюм, избираме риза, а баба ми Надка – болна на легло, ме вика при нея. Връчва ми със сълза на очи голям старинен сребърен пръстен. Мама превежда измъчените й думи, че го е получила от нейната баба – хаджи Стоила Кръстева от Драгалевци. Значи моя пра-пра… Сега е за мен, да нося духа на фамилията напред и нагоре.
Защото е голям, висок и масивен, не го турих на бала – пречеше ми да си бъркам в джоба… Къде ти? После го разгледах и реших, че е Чипровска школа и е на близо век. В наши дни обаче, в новия Музей на София видях цяла витринка със сродни пръстени, бижута от Сердикийската златарска школа. Още един век история зад пръстена на баба! Продължих да ровя книги и старини, когато се запознах и с царското съкровище от крепостта Кокалянски Урвич, върнато на България през 1983г…. И там два пръстена, почти същите. От 14-и век. Ехааа – 600 години! От времето на цар Иван Шишман. Ето го.
Да си стар софиянец бе висока гордост и чест. Станал си жител на кокетна, зелена и уредена европейска столица. „Престолен град“ на българските монарси, Парламент, Патриаршия, цветът на интелигенцията – тук. Моята фамилия – също, още от 1883 година… Дори японски дипломат през 1930-те години нарича ухаещия на пролет, спокоен град „Вашингтон на Балканите“.
Не че София е любимата ми столица, но съм живял най-дълго в нея. Още като ученик познавах Прага, Варшава, Будапеща… Но като се замисля сега, първи бебешки стъпки към широкия Свят съм направил по улици, останали още от времената на Древен Рим. Да! Доста транспортни артерии в центъра на София – бул.„Мария-Луиза“, „Дондуков“, „Стамболийски“, „Цар Симеон“ са прокарани и строени от архитекти и инженери, служили на императори от Античността. Стотици години след това тротоарите им бяха настлани с каменни плочи, сечени преди 2000 години. Като този пред родния ми дом в София на улица „Дунав“ през 1957 г. И днес има запазени в отанките от крепостта Улпия Сердика в Ларгото, в някои дворчета около Централния минерален извор или по правата като стрела улица „Цар Симеон“.
Тъй като градът не е местен през хилядолетията и е богат с археологически старини, през 1908 г. Столичният общински съвет взима решение да бъде събрана и описана историята на София – вековен град със стил и традиции, наследени още от древните траки, жители на град Сердонополис. Заради Първата световна война „Юбилейна книга за София“ се забавя, но е отпечатена през 1928г. Преди глобалния сблъсък се е появил и първият джобен пътеводител с акцент върху минералните извори в центъра и околността. Следващата обобщаваща книга за София е от 1958г., а 100 години от влизането на руските войски в града през 1978г. бе отбелязано с цяла поредица ценни исторически, художествени и мемоарни книги по темата.
Оттогава майка ми купува, чете и ми подаряваше всяка книга за София. Защото съм 4-то поколение софиянец – още през 1883г. един от родовите ми корени е забит тук, в улица зад Народния театър. Разбрах през годините, че наистина да си „стар софиянец“ е тесто Божие с малко по-надута мая. И за да го осъзная и укротя, писах, цъках с език и подредих… Така през 2007-а бях готов с първата си книга „София – европейска дестинация“. Луксозна, голяма, на BG и EN, с илюстрации бол. Изданието пътува по цял свят с рекламно-туристически цели, бе и препечатвано.
Ама като си се заел с нещотърсачество из родния си град, то те влече все по-надълбоко. И с надежда за откриване на нови чудеса през 2009 г. с милото ми Кате започнахме още по-широки пешеходни, автомобилни и други проучвания за следваща книга. Появиха се нови археологически и исторически находки, нов Музей на София през 2015г., потулвани личности, събития и факти от периода НъРъБъ. Там пък съм бил „око да види, ръка да пипне“ – наша милост или предците. Малко по малко качвах писанията в блога ми „Из София – вчера и днес“. Доста българи „по света и у нас“ го харесаха. Затова в „Скритата София“ оставих на лист почти всичко, което знам. Допълнено е с картини и фотографии стари, стари. Направих общо 45 пътешествия из миналото на града.
Защото познанието не бива да се погребва, а да се споделя. Така е то.
Георги-Момчил ПОПОВ
