Някъде в началото на 2010 г., може да беше и по-рано, ми се обади Мони от Чикаго и ме попита ще се включа ли в издаването на вестник. Български вестник. Имало и други при тях, които подкрепяли тази идея. А вестникът щял да се издава от едно сдружение, което ще се регистрира в Чикаго, писателско сдружение. С Мони Гаспаров се знаем от София. Дойде като репортер в редакцията на столичен вестник от новото време,
след 90-та година, където работех. В моя отдел. Беше студент българска филология. Харесвах го, защото се палеше, не чакаше шефа да го прати на събитие, сам си откриваше интересни и завързани, дори опасни теми, както се изразявахме. Бяха началните години на демокрацията.

Вестник не направихме, но няколко месеца след този разговор той пак се обади и ми каза, че правят сдружението в Чикаго и че биха искали да ги подкрепя от Филаделфия. Разбрах още, че освен писатели някои от членовете са и художници, че заедно правят всичко около формалностите по регистрацията и планиране творческия живот на сдружението.

И тръгнахме.
С много ентусиазъм и с твърдото решение да израстваме с времето, да привличаме нови членове, да организираме литературни салони – срещи с писатели, представяне на нови книги, изложби, кинопрожекции. Регистрирахме се като Съюз на българските писатели в САЩ и по света. Пръв председател на сдружението стана Георги Витанов Богат. С часове сме си говорили с Георги по телефона в късна доба – за приятелите от България, за пишещите българи в Америка, за книги, за литератури, за живота ни тук. Сещам се и за имената на първите, тези, с които започнахме, някои от които и днес са в Лигата – Калина, Василен, Мая, Добри, Севдалин, Иван, Виолина, Костадин… Усилията
и енергията на всички ни бяха насочени да градим, да търсим нови съмишленици за делото, към близко сътрудничество със сродни български организации, каквато беше Български художници зад граница. Завързвахме и нови приятелства, което още повече укрепваше нашето начинание.
Беше есента на 2010 година. Септември. Десет години. Юбилей!…
Много вода изтече от онези наши възрожденски идеи (не е пресилено), много неща се направиха от нашето писателско сдружение през тези години. Имаме вече улица в Чикаго – най-българският град на името на Алеко Константинов, което стана възможно благодарение на общите усилия на Лигата и Генералното ни консулство; включихме се в инициативата на българската общност и поставихме паметник на Христо Ботев в един от кварталите на града; десетки са срещите ни в българските училища и в българските културни центрове. Оживените творчески срещи с писатели от България в Чикаго, Филаделфия, Ню Йорк, Вашингтон, Бостън се помнят дълго. Благотворно е близкото сътрудничество с дипломатическите ни мисии в Съединените щати, те винаги ни подкрепят, често са съорганизатори и домакини на наши събития. Литературният алманах Любослов израсна, получи популярност в Америка и от няколко години вече се получава и в Конгресната библиотека във Вашингтон.

Традиция е всяка година, в навечерието на 24 май, Лигата да дарява книги на съвременни български писатели на Конгресната библиотека. От тази година нашият Любослов ще се получава и в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ в София и от библиотеки в други градове.
Как се роди Любослов? Първоначалната идея за свой вестник порасна и една година, след като регистрирахме сдружението в Чикаго като „Съюз на българските писатели в САЩ и по света“, съвместно с художниците, някои от които и наши членове, подготвихме един алманах, който нарекохме „Слово и багри“ и който излезе през 2012 г. с покровителството на Министерството на културата в България. Този алманах предхождаше издаването, вече самостоятелно, на нашия Любослов. Единодушно решихме да наречем нашето издание Любослов като продъл-
жение през времето на първото българско литературно издание зад граница Любословие, издавано от Константин Фотинов, което започва да излиза в Измир през далечната 1844 година.

И така през 2013 г. се появи новото литературно издание извън пределите на България – нашият Любослов, който среща читателите с творенията на съвременни български автори от различни точки на Планетата. Десетки вече са писателите по света, сред тях и живеещи в България – наши членове и съмишленици, които със своето писмено слово поддържат живи въглените на родния език, културните традиции и богатата ни история. Езикът ни стопля, той ни сближава, той е мостът, който ни свързва с Родината.

През 2019 г., отново през септември, нашето сдружение получи ново име – Лига на българските писатели в САЩ и по света (ЛБПСС).
Днес пред вас, уважаеми приятели, представяме книга Девета на любимото ни дете, както самите ние определяме алманаха Любослов. Той е докосване на всеки, който го разгърне, независимо в коя точка на земното кълбо се намира до българската литература, среща го с нашите писатели и поети, с нашите писмена и език, с вековните ни културни традиции. Докосва го до родината ни България.

Ангел КОЛЕВ,
президент на Лигата на българските писатели
в САЩ и по света

Любослов представя автори от цял свят. Обединяваща тема
в него, спойката на всички текстове е българската душа. Тази
душа е стара и мъдра, тя носи в себе си спомени за възход, но и
за падение, за възторг, но и за гняв… Едва ли има българин по
света, който да не живее с трептенията на тази душа. Алманахът
Любослов е прозорец, през който всеки може да погледне към

нея, да ѝ се полюбува, да си я припомни, ако животът го е отда-
лечил от нея, да я докосне, преди да се слее с нея…

Георги Витанов БОГАТ,
книга трета, 2014 г.

Алманахът Любослов е един от мостовете, които ни свързват
нас, емигрантите, с това, което сме били и това, което сме днес.

В основите на тези мостове ние сме зазидали, както е в преда-
нието за старите майстори най-съкровеното, което сме имали.

Зазидали сме миналото си, мечтите си, душите си… Мостовете,
които да ни помогнат да не изгубим обратния път към домовете

си, от които някога сме тръгнали… Да не изгубим пътя към при-
ятелите, към земята ни. Мостовете към нашата България.

Симеон ГАСПАРОВ,
книга седма, 2018 г.

Съдържание

3
Аксиния Михайлова
/
8
Анастас (Наско) Гелев
/ 12

Ангел Колев
/ 20
Анна Петрова
/ 34
Анонимец Храбър
/ 46

Атанас Петров
/ 60
Бойко Антонов
/ 68
Валентина Радинска
/ 78

Валери Станков
/ 84

Васко Жеков
/ 90
Вивиана Асса
/ 96
Владимир Шумелов
/ 102

Георги Н. Николов
/ 112
Дачо Господинов
/ 120
Добри Карабонев
/ 124
Здравка Владова-Момчева
/ 132

Ивайло Балабанов
/ 142

Иван Бързаков
/ 146
Иван Димитров
/ 154

Иван Тодоров
/ 160

Йото Пацов
/ 166
Калина Томова
/ 174
Кирил Кафозов
/ 180
Костадин Жеков
/ 188

Кръстьо Раленков
/ 194

Лъчезар Лозанов
/ 200
Любомир Николов
/ 210
Людмила Билярска
/ 218
Людмила Калоянова
/ 222

Мариан Желев
/ 228
Мина Кръстева
/ 236
Миролюб Влахов – Миролич
/ 242

Михаил Григоров
/ 250
Михаил Цветански
/ 258

Нася Кралевска
/ 262
Невена Борисова
/ 272

Неда Антонова
/ 280

Нели Тончева
/ 290
Николай Милчев
/ 300
Пламен Вукадинов
/ 304

Планимир Петров
/ 314

Румен Денев
/ 318
Ружа Велчева
/ 324
Руменка Чапкънова
/ 330

Светла Андреева
/ 334
Христина Панджаридис
/ 342

Цанко Серафимов
/ 346

Юлия Дивизиева
/ 354

Янислав Янков
/ 360

Предишна статияЗа човека, за книгата и за една мисия
Следваща статия9/11, документален разказ от Ванцети Василев