Хората били извънредно заети да си измислят богове и да им се кланят до самозабрава. Това им отнемало много време и енергия. Не им оставали ресурси да се съсредоточат върху физическото си оцеляване и умствено развитие. След като в продължение на десетки хиляди години ставали постоянно жертви на хищници и природни бедствия, не успели да открият колелото и тайната как се вади корен квадратен, страшно се обезсърчили. „Съзиданието на богове изтощи умствените ни резерви, превърнахме се във физически развалини, обременени с морални дилеми! Не може ли, някак си, поне за известно време, да не правим нищо? Толкова ли е трудно за нашия създател да ни даде почивка?“ сърцераздирателните им воплите къртели парчета от стените и таваните на пещерите.
Демиургът[1] чува и знае всичко, колкото и на някои да не им се иска. Хленченето на човеците дълбоко го огорчило.
-
Значи, аз мога да цяла вечност да създавам, без даже и да ми хрумне да спра за да си почивам, а тези разглезени парвенюта, видите ли – не могат! Те, с извинение, ми се изплюха в лицето! Ама това на нищо не прилича, камо ли на Вселената, която им създадох! И така продължил да се самонавива стотици години. Успокоил се чак когато измислил подобаващо наказание.
Отдавна бил изобретил Скуката, но все не намирал подходящия момент да я пусне на бял свят.[2] Сега обаче хората напълно си я били заслужили. Трябвало само да им се осигури свободно време.
Сред титаните имало един леко глуповат и доста наивен, на име Прометей. Той вярвал, че може да има справедливост, че доброто в крайна сметка побеждава и други подобни глупости. Никак не било трудно да му се подметне идеята да открадне огъня и да го даде на човечеството. Толкова бил загубен, че не поискал почти нищо в замяна. Само ги помолил да обещаят, че във всяко ново поколение, ще заделят по-непълноценните индивиди и ще ги заразяват с идеите за свобода, равенство и справедливост. Хората на драго сърце се съгласили. Щом се сдобили с огъня, развили бурна дейност, измислили ефективни оръжия, средства за екзекуция, направили какви ли не открития и изобретения. Животът им станал значително по-лесен и безопасен. Разглезили се до степен, че вместо да се пазят от някои хищници, ги обезличили като послушни домашни животни. Имали толкова свободно време, че нямало никакъв проблем да станат жертви на Скуката. Тя се развилняла с пълна сила и скоро само новородените и умиращите останали незасегнати от нея. Щом човеците започнали да правят забележителни глупости и идиотии от скука, властта и над тях станала неограничена. Не останал индивид, които имал поне грам мозък, който да не и се моли да го остави на мира. От толкова молитви тя се превърнала в богиня. Възкачила се на небето и се развихрила с похвален ентусиазъм. Страданията на боговете взели епични размери. Прометей за наказание бил прикован на крайно неудобна скала, която много му убивала. Всеки ден долитал личния орел на Зевс, да му ръфа черния дроб и да му надува главата с оплаквания от глупостта на кокошките и гъските, наглостта на гларусите, гордостта и празноглавието на пауните. Но това било малка утеха за нещастните обитатели на небето. Трябвало някак си да озаптят Скуката. Ако се вярва на автора на апокрифи Божидар Блабермаутус[3] , по това време на Олимп и другите божествени обители царяла ерата на мързела. Авторът дори описва ежегодно тържество, на които се присъждала престижната награда „Мързеливец на годината“. Колкото и да е парадоксално, самият бог на мързела изобщо не бил мързелив. Страшно му се щяло да си има поне едно детенце, върху което да приложи някои революционни методи на възпитание. Никоя богиня не го искала за съпруг, страхувайки се, че тежестта на семейния живот ще падне изцяло върху нея. Като всички парвенюта, Скуката безумно искала да се сроди с истински благородник. Мъдрата Атина Палада, която не страдала от каквито и да е скрупули, свързала двамата, независимо, че ясно съзнавала, колко са несъвместими. Родила им се дъщеря.
Нарекли я Досада. Като поотраснала, разбрало се, че, както става често, е наследила само лошите качества и на двамата. Непрекъснато страдала от скука, но с каквото и да се захванела за да се бори с нея, бързо я обземала страшна досада и се отказвала. Трагедията и била още по-непоносима, защото тя притежавала интелект, който би респектирал всеки, ако не и било досадно да го прояви. Имайки ясно съзнание за трагическата си вина, тя отбягвала контакти с потенциални обекти на романтични чувства. За да се отдалечи от действителността, започнала да се рови в учебници по палеонтология, да гледа филми за динозаври и папратови растения. От непрекъснато гледане загубила представа, кое е истина и което илюзия. От скука се влюбила в птеродактил с остър клюн и голям копулативен орган. Умна и практична, разбрала, че никога не може да го има. Обидила се на света и решила да му отмъсти. Отдала се на партеногенеза[4]. С многобройните и таланти не и било трудно да се сдобие с множество отрочета. Ако се вярва на Пан, талантлив, но склонен към запои инструменталист, който се събудил с тежък махмурлук от звуците на тяхното представяне пред света, те били „многобройни като снежинки, но не знам дали приличаха на тях, защото, щом застудее, аз бягам на Олимп и сняг така и не съм виждал!“
Децата и били миниатюрни, но изключително целенасочени. След като се изсипали като конфети от майчината утроба, те се насочили със страшна скорост към най-близките представители на вида Musca domestica, известен като домашна муха. Те яхнали нещастните насекоми и ги насочили към това, което, според майка им, били най-интелигентните създания на Земята – конете и част от хората.[5]
Горките мухи станали жертва на план, за който никой не ги питал. Те искали да живеят кротко и незабележимо, но ездачите им ги насочвали към жертви, които те, но не и мухите желаели да нападнат. От срам двукрилите създания се отдали на самоубийства. По скоро се опитали да се самоунищожат, защото ездачите им никак не одобрили тази идея. Мухите подкрепили финансово изобретателя на мухобойката, участвали в създаването на мухоловката, но нищо не можело да спре процъфтяването и разпространението на вида им. Причината била проста и ясна – те били тясно свързани с човеците и техните домашни животни. Предаването на заразни болести не отговаряло на високия им морал и само етичните дегенерати сред тях го практикували. Търпението им се изчерпало, когато през две хиляди двадесет и пета година Бюрото по мерки и теглилки въвело единицата „досада“. Дефиницията и представлявала върха на унижението за честните насекоми: „нивото на досада, причинено от една муха за една минута“. То било резултат на дългогодишния труд на турския ентомолог Насек Инсектоглу и му донесло доживотна доцентура.[6]
Перспективата да останат да пъшкат от срам под ботуша на безмилостните им ездачи била напълно неприемлива. Представителите на гордия род Musca domestica започнали да търсят изход от безизходната ситуация. Така, най-неочаквано, станали участници в твърде странно приключение…
––––––––
[1] Създателят на Всичко, известен още като Абсолютно съзнание
[2] Слуховете, че самият той малко се страхувал от нея са напълно преувеличени.
[3] Известен още като Божидар Бакалов. Нарастващ брой изследователи оспорват авторството му на „Не е лесно да си демон“, цитирайки, не без основание, немощния му интелект и несподелена любов към губенето на време.
