Преди 5 години, на 24. 04. 2019 г., в Столична библиотека бе представено „Покаяние Господне“. Ето частици от отзивите, рецензиите и статиите за „Сънописите“ по азбучен ред…
Анри Ешкенази, актьор
„Смъртта е най-личното откритие, за личния и за безличния…“ – Изглежда тогава започва истинската ПРОМЯНА…
Антоанета Николова, поет
Необикновена книга. Без упойка авторът ни запокитва там, където сънят е свръхбудно състояние, а смъртта е обратен живот. Книга – входилище в най-дълбинните пластове на психиката, където рядко някой се осмелява да пристъпи, и за който още по-рядко се осмелява да разкаже. Не е лесна за четене, защото ни довежда до самите “ подземия на Сътворението“, и се превръща в книга – чистилище.
Отец Дончо, свещеник
Възхитен съм. Изненадан. Учуден. Поразен. Бездумен. Признавам ти, чета я втори и трети път. Проумявам я.
Асен Валентинов, есеист, критик
„Покаяние Господне“ – това е нов вид писане, което бих могъл да оприлича на словесна анимация. То се намира на еднакво отстояние от поезията и белетристиката.
Бисерка Рачева, журналист
Изключителна книга, чета и не се начитам.
Бисер Тошев, белетрист
Едва на 20-а страница съм и ето: такова чувство съм изпитвал единствено, когато бях умрял, а това бе толкова отдавна. Днес чух ромоленето на пръст върху ковчега на верен приятел. Процеждах я бавно между пръстите си. За да го задържа по-дълго между нас. Дунав е морето на сълзите… На Ти си с Него. Говориш с Него и чрез Него. Това слово ме вкарва в състояние на носталгия за човечеството. Обожествява и очовечава. И трябва да се препрочита, осмисля и преосмисля.
Бояна Андреева, радиоводеща, БНР
Въобще не е лесна за „смилане”, за разбиране „Покаяние Господне”. Естествено, зависи от кошницата, която има всеки един от читателите, той ще успее да сложи това, което разбере. Помня един цитат от филм, изречени думи от Хопкинкс: „ Четем, за да знаем, че не сме сами”. И аз така четох тази книга. Припознах много от тези просъници, бдения, сънописи.
Васил Пекунов, писател
Да, поетичната му магия е сложна, философска, извънредно дълбока. Ала същевременно се възприема като ангелска песен, като небесен зов, като духовен кислород. Просто я прочетете. Просто я чуйте. Просто я подишайте. Просто се нахранете с амброзия, приготвена с любов в готварницата на душата. За какво повече може да мечтае един читател? Отделно, уверявам ви – после няма да сте същите. По-добри ще сте. И по-смирени.
Васил Славов, поет
Свърших с думите! Молитвена Книга е това, молитвени стихове са това, постигнал си абсолютното вмъртвяване на поезията и превръщането ѝ в Дух. Това вече не е и Посягане към Отвъд! Това е Пристъпяне и Обитание в Отвъд – та. Не съм чел подобна писаност, която пречиства, натъжава…
Виктор Самуилов, поет
Книга вик: от нас към нас. Съградил си свой поетичен Параклис ту с притъмнени и безутешни, фантасмагорични, яростни словесни витражи. Свой храм, притулен в Природата. В Черква пристъпва не всеки. И слава Богу – пътят към Храма не е магистрала. Благодаря ти, сънописецо, за сътвореното.
Владимир Луков, поет, белетрист
Драги Румене, преди час взех Книгата ти. И наченах вкъщи спонтанно да я чета. Това, което се случи у мен като неин читател (засега до двадесетата страница в бавен прочит), е че всеки твой стих оживя и се сбъдна у мен като послание… и към мен. Подозирам (оттук нататък), а и предугаждам – Книгата ти няма да има прочитане; не е книга за един единствен прочит, а за четене. И то, както ми се струва на първо време, от малцина истински твои читатели – с вътрешна нагласа и потребност да получават послания от необозрими наши човешки и Божии висини… …Продължавам четенето – съновидения или видения в сънища, удохотворено е, зрачно е… Пазителят е връх, губещ се нейде в небесата… Да не те стряскам – винаги уповавам на изначалния си усет… Три пъти прочетох Покаянието, дало заглавието на книгата – истинско е; знае Бог – или по-скоро съответства на Откровението му „в сърцето Си“, Първа книга Моисеева, 8:21
Георги Каров, музикант в Националната опера
„Покаяние Господне“ звучи мистично, загадъчно. Преплитат се библейски сюжети, чува се отчаяния глас на Лазар, който не иска да стане от гроба в този век на роботи, комютри и метал. Прекрасно е пророчеството, че утре човечеството ще бъде единен оркестър и ще свири без диригент и партитури…
Георги Цанков, критик
„Покаяние Господне“ не е стихосбирка, а чудо – според мене, най-сериозното явление в литературата ни през последните трийсет години.
Гергина Дворецка, поет, белетрист
Полет на духа е „Покаяние Господне“ , който ни пренасят в Библейски времена, но са и част от сегашното. Книга за смъртта, възкресението на душата и връщането й в живота. Книга за лутания и открития, за състрадание и любов… Може би тайнството ще бъде усетено дори и от невярващите, защото е откровено и силно посланието на поета!
Дари от Бургас, Чикаго
Имах радостта да се запозная лично с Румен Леонидов, чиято нова книга „Покаяние Господне“ разтворих преди месеци и не можах да забравя прочетеното.
Даря Хараланова, поет
Чета бавно, на малки откъси. Не свършва. Преживявам новата книга на Румен.
Иска да се вчетеш, извинявам се за русизма, не просто да четеш, а действително да я преживяваш.
Проф. Дора Колева, литературавед
Поетът е убеден, че само чрез Христовата истина хората ще си върнат загубеното богосъщие, досътворявайки се като люде, ще станат достойни за своя Бог – тази надежда на поета като музикално-смислова енергия подхранва цялостното движение на книгата, нейното изповедно напрежение, жанрово-стиловото ѝ своеобразие.
Елена Пеева – Никифоридис, белетрист
… Не познавам тънкостите на онези правила, които определят ГОЛЯМАТА ПОЕЗИЯ. Когато попадна на нея – просто я усещам. Тя ме кара да замълча и създава в душата ми онази тишина, в която хаосът и безредието на външния свят не могат да нахълтат. Останала сама с тази тишина, започвам да мисля в дълбока умиротвореност и тогава мирозданието само идва при мен и се разкрива. „ПОКАЯНИЕ ГОСПОДНЕ“ на Румен Леонидов е такава поезия. В нея душата на поета трепти като пламък на запалена вощеница, а думите му създават космическа тяга, която ме понася към великото безмълвие на Вселената. В нагласата на това безмълвие проумявам необхватното и изплъзгващото се – проумявам Бог, защото е невъзможно да бъде избегнат, защото няма място, където да Го няма .
Eли Видева, поет
Три дни я препрочитах. Понякога не ми стигаше въздух. Видях думите, върнати в собствения им смисъл, които проникват дълбоко – не до нерв, до кост. И предизвикват катарзис.
Ели Занешева, фотограф, документирала разрушените родни
светини в днешна Гърция
Благодаря ти за духовната храна, която ми изпрати. Покаянието е невероятно четиво. Прочетох. На един дъх и след това отново. Вече не през влага. Усещане, докосване, повик към Бога.
Емил Орманов и Алена Ликова, писатели
Две думи за великолепните ти неща от едни поетични дилетанти:
Много са ми близки с акцендента към ониричното и сакралното, към религиозното откровение, особено „Просъници в Йерусалим” и „Сънопис в Златолист”. Много ми харесаха с изповедната си откровеност. /Емил/
Златен листопад от думи, оргиастичен танц на багрите. Чисто откровение. По-добри, за мен, от нещата в „Румбонавъра”, по-сомнамбулни, но същевременно по-осезаеми, тактилни, без умозрителните мостове, отвеждащи към поетичните значения. Веднага хващат за сърцето. /Алена/
Етина Етина, поет
Чета я откакто я имам, въпреки че „чета“ не е думата за влизане в тази книга. Боже, колко достатъчен си само в едно покаяние! Далече съм от психолингвистични анализи, дитирамби и опити за литературна критика. Мисля, че Покаянието е извън такива рамки. Благодаря ти, Румен Леонидов, за широко отворените очи в бденията! За Светлината в просъниците, за топлата тишина в сънотворенията, за чистата ръка в сънописите!
В моята библиотека тази книга стои на нивото на сърцето ми.
Емил Андреев, белетрист
„Христос сънува Буда“, а теб те сънува светлината. Златолистна поезия! Велик Сънувач си ти!
Здравка Евтимова, писател
Румене, направил си блестяща книга! Блестящо „Покаяние Господне“. Тя ми направи велики Великите Великденски празници! (Понякога ми се струва, че си гениален. Друг път – безкрайно тъжен.)
Иван Здравков, поет
Бяхме млади, вдъхновени и пълни с надежди. После ти се превърна в Румботавър, после стана Радиоглас, защитник на истината, духа и вярата /и продължаваш да си такъв/, а вече написа ПОКАЯНИЕ ГОСПОДНЕ и възлезе в нови поетични пространства.
Иван Николов, публицист
Тази книга е талантлива заупокойна на досега съществуващите илюзорни представи за вечност и дълголетие. В нея почти хулиганската разкрепостеност и благородната добронамереност вървят ръка за ръка и преливат в библейските притчи и посланията Господни грапавите мисли и нащърбената духовност на нашето време, белязано с особения знак на граничната епоха, в която съдбата е решила да живеем.
Кармен Манукян, радиоводещ журналист в „Нощен Хоризонт“, БНР
Книгата изглежда като порта. По-скоро като портал. Едва затворил страниците, тя те вика обратно. Успял си да се издигнеш до Ония светове. А си останал жив, много странна работа…
Кръстина Манолова, филолог, преподавател
Мощна, преобръщаща, изумителна, барабанна, страстна, свръх новаторска е цялата книга ПОКАЯНИЕ ГОСПОДНЕ. Изкарах я за препрочитане. После можеш само да мълчиш. След година може и да можеш да проговориш как те е разтърсила! Честити да сте всички, които бяхте с Бога и опровергахте Неговото Разкаяние.
Лъчезар Лозанов, поет
Това е вътрешното зрение на съновидението. При Леонидов видението е в мига на сънуване, а авторът е гид из небезопасни територии – внезапни появи, страхове, нахлувания и отдръпвания, лица и торсове, привидности и привидения. Води ни из граничното състояние между фикция и действителност, не защото е уверен, че ще намери Изхода (дори за себе си), а защото иска да ни го покаже – не като утопия, а почти по бунюеловски „филмирано“ собственото му – и на човечеството – бъдеще, недосънувано в миналото.
Люба Кулезич, кинокритик, телезизионер
Това е поезия, която прилича на пророчество от пророците на Стария завет. За първи път чета Съновидения, Просъници и Сънотворения в бял стих, в мерена реч. Това е теория на сънищата през поезията, която носи „отчайващото” заглавие „Покаяние господне”. Господ се разкайва. Има такова стихотворение, което като прочетох днес, ми идеше да си остана вкъщи и да гледам в една точка в стената. Защо се разкайва Господ?
Проф. Людмил Димитров, преподавател, преводач
Това е стихосбирка-призоваване. Ако предишната книга на Румен Леонидов, „Сляпа неделя“, разчиташе на опозицията слепота – видимост, тук метафората е запазена, но е пренесена изцяло върху териотирята на вътрешното зрение, демонстрирано от съновидението. Сънят е краткотрайно състояние – външно умиротворено, вътрешно стихийно – предизвикващо особена бъбривост – не многословие, а речитатив, доказващ, че езикът е възбуден, зашеметен от „видяното“, и се опитва да се успокои, да улегне, докато търси точния израз, с който да пресъздаде образа.
Людмила Филотей, поет
„Покаяние Господне“ на Румен Леонидов е сън, в който българската душа лети в Междувремието, сън, положен в пространството между мрака и светлината, сън, в който достига до духовния Йерусалим, където будна, жизнена, зряща кълни в полето на световната душа.
Мария Бегова, поетеса
Тази вечер. На Светла сряда, дни преди Възкресение, в Столична библиотека поет на месеца беше Румен Леонидов, който представи пред многобройна публика новата си книга „Покаяние Господне. Просъници. Бдения. Сънописи“. Избрани откъси от книгата прочетоха актьорът Досьо Досев и Нели Трошева, а ръководеният от нея хор „Спасение“ облече с православни ангелогласни песнопения думите на поета. Авторът беше придружен от редактора на книгата Людмила Ламбовска и художника на корицата Едо Циротин. „Това не е религиозна книга. Тя е богова книга“, сподели поетът. „Богова книга“ – родена от озареността, куража и менталната мощ на Румен Леонидов.
Наталия Андреева, поет
Книгата ти е пътуване в духа с крилете на проникновението. Малко неща в младостта ти подсказваха, че ще събереш сили за подобен полет, това прави изненадата по-голяма.
Неда Антонова, писател
„Покаяние Господне“ е изумяваща книга поради смелостта си – тя е опит да се разгадае природата на Бога, да се проникне до тайната на Творец, като се тръгне по обратния път – чрез Неговото творение към Неговата същност.
Недялко Славов, поет, романист
Монументална книга. Такива книги не ходят при хората, хората ходят при тях.
Нели Трошева, хоров диригент
Причини ми безсънна нощ, колкото и да се опитвах да се дистанцирам от емоциите… Радвам се, че докосваш Божественото. И Христос сънува Буда… Омммм…
Никола Г. Алтънквов, историк, публицист
Поете, Поете… Много те бива! Покаянието ти е чудесно. Удоволствие.“Споходен“, „Сенки“ (и мен ме спохождат, но не знам какво да ги правя), „Четириевангелие за Мария“: бисери. Както и десетте – от „Божи гроб“ до „Йерусалим
Николай Милчев, поет, белетрист
Усещам я като чернова на лично евангелие – евангелие на автобиографията на търсещия човек. Тази книга е кацане от другата страна на Луната на литературата, където би трябвало да е Бог.
Петър Маринков, драматург, белетрист
И в този пренареден паноптикум от старозаветни и евангелски образи тътнат бури от метафори, скверни мисли продънват мирозданието, вещерство и святост сеят преподобни и сред тая умопомрачителна какофония простосмъртни оркестрират неосъзнатата си велика нищожност. Смутително прелестна картина с абсолютно отсъствие на предразсъдъци, с гаменска прнебрежителност и смел взор към видимото – невидимо и невидимото – видимо. Разказана със самочувствието на сомнамбул, безброй пъти преходил всички познати и непознати святости по „червения конец, опънат между световете“. Стихиен той крачи сред пламъците от гръмналите фенери на ада. И бърза към своята Голгота, за да се разпне преди разсъмване.
Пламен Капитански, художник
Чета и плача, чета и плача. Голяма сила си сътворил.
Рада Москова, поет, киносценарист
Румене, Румене, чета, препрочитам, търся думи, не ми стигат… Попаднах в ролята на пиара на Айнщайн. Мощна творба, нямам самочувствие да я изследвам – впечатлена съм от цялостта ѝ. Барокова катедрала с витражи от Пикасо. Святост и гавра. Но не безбожие. Религия! Колкото на невярата, толкова и на вярата. Удивително майсторство на конструкцията. Някои римувани стихотворения ми подействаха като прозорци, през които си поемах дъх. Написани от поет – владетел на думите, без стъкмяване, без изчисления, в порой на самоизричане – самовричане, самоизобличение, самоодиране. Убийствена (само)ирония и патетично молитвени заклинания на вярващия – болен от неистините, но и от истината – святостта на живота.
Светлозар Жеков, критик и преводач
Получих „Покаяние Господне“ и започнах да я чета. Много съм изненадан. Почти 15 години ме нямаше в БГ, познавам поезията ти от времето, когато работех в „Пламък“, а ти във „Факел“. Невероятно развитие – на места съм буквално изумен. Продължавам да чета… Не съм бил на Божи гроб, но твоето послание ме разтърси… Прочетох я и – да си призная – започнах да „давам заето“… Трябва ми време да осмисля всичко – от тематиката и стилистиката до посланията. Но е видно вече и съм напълно убеден – гласът ти е силен и абсолютно твой в разногласието и разноречието на съвременната лирическа чалга. А това е гаранция за истинска поезия!
Силвия Чолева, поет, белетрист
В гмежта от поетични сбирки, която залива книжния пазар при малкото читатели на поезия, книгата „Покаяние Господне“ се отличава рязко. Тази стряскаща книга не е за любителите на дневниковата поезия. Не само защото е на един от най-емблематичните ни съвременни поети Румен Леонидов, но и поради особеното място, което заема в неговото досегашно творчество. Той не е поет, който зял живот пише едно стихотворение, а се променя, изследва нови територии на поезията, като константа у него остава може би единствено неговият духовен бяс, който познаваме от всичките му книги досега.
Проф.Симеон Янев, литературовед, белетрист
Съобщение: Драги Румене, не съм очаквал такава изненада, каквато поднасяш в „Покаяни-та…“ – ИЗЦЯЛО НОВ, ИЗЦЯЛО ПРЕОБРАЗЕН. в докосванията до незримото и неведомото – високо, осезаемо като трепет в съно-видения, съно-чаяния. Твой патент на пристъпване в непристъпното. Тук си безподобен на себе си в овеществяването на метафората и метафоризирането на сакралното.
Теодора Сърбинска, художник, фотограф
Усещам се на гърба на белия овен. Руното му свети от чистота. Изнася ме леко на горната земя. Светлоокият е платил цената. Той е късал от живата си плът и заради мен, молил се е и за мен, извайвал е в чертога на ума си, изживял е, изстрадал е и заради мен „Покаяние Господне“.
Христос Христомацидис, белетрист, драматург
Повече милосърдие за страдащите. Това е темата на „Покаяние господне“. Р.Леонидов рисува апокалиптични картини като създава нови образци. Метафизичното е представено със сюрреалистични образи, но с ослепителна простота. А основната идея на книгата е търсенето на Божественото.
Цанко Серафимов, поет, публицист
Такова поетическо превъплъщение, докосващо се до божественото, е голяма дързост, която е по силите само на избраници.
Юлия Дивизиева, писател
Румен е открил своя олтар. Написал е книга, с която можеш и да се покаеш, и да се пречистиш. Псалтир ли е, песенна книга ли е, всеки сам трябва да извърви пътя си с нея и съзерцанието и милосърдието да са му спътници. Да го извърви, а ако се и покае! „Покаяние Господне” ще остане във високото пространство на съвременната ни лирика.
Bulgaria ON AIR, водещи Гергана Венкова и Златимир Йочев
Мнозина философи и автори буквално са си блъскали главите и са се давели в темата за сънищата и връзката им с нашия живот. А дали е прав Едгар Алън По, който смята, че всичко, което виждаме, е сън в съня? В студиото на „България сутрин“ поетът и журналист Румен Леонидов представи книгата си „Покаяние Господне“. Тя се състои от няколко цикъла – Просъници, Бдения, Сънописи. Терминът „бдение“ е с църковния смисъл. То представлява обичаен обряд в манастирите или в черквите, особено в навечерието на празниците. Останалите цикли на книгата са описани като просъници – унес, предшестващ истински сън, в който има все пак някакви видения. И истинските сънища, чиито описания авторът нарича Сънописи.
Laura Yossifova, журналист
Румен Леонидов разгадава природата на Бога… Днес в предаването по „Хоризонт“ показа мъдрост и същевременно младежка дързост в размислите си по повод Великден. Не знаех, че го чака кръгла годишнина през май, но ми се струва, че с времето Румен Леонидов, вместо да остарява, придобива някак си чистотата и невинността на младенеца, защото казано: „От устата на невинните младенци вещае Истината“; Не знам как демокрацията се е отразила върху всички нас, но за Румен тя е благословено разкрепостяване на духа, втурване ваъв видими и невидими светове, вглеждане в цялостния смисъл на битието, в което няма минало и бъдеще, а само усъвършенстване на духа.
