Татяна Явашева излиза с новата си поетична книга „вСЪЩНОСТ“. Премиерата е на 26 май от 18.30 ч. в Галерия „Сан Стефано“ в София, ул. „Сан Стефано“ 22, ет. +1 (в Бизнес центъра срещу БНТ).
Редактор на книгата е Митко Новков, художник и дизайнер е Любомир Славков, издателството е „ЖАР“ на Жанет Аргирова.

По същество това е книга, която наднича в същността на нещата, които ни заобикалят, видими и невидими, и превежда към тяхната „всъщност“. И тук вниманието се насочва към
„общозначимите фрагменти на разпръснатия ни общ живот“ (Румен Леонидов).

Татяна е автор на стихосбирките – „По ръба на чадъра” (1997), „Смеха на огледалото” (1999) и „Чуй тишината” (2017), която е под знака на издателство „Факел“.  Тя е сред авторите във fakel.bg. Работи като журналистка в сп. „Икономика“, а преди това и в други бизнес издания.

 

Поет за поета

Ирина Войнова

Докато попивах напоително „вСЪЩНОСТ“, почувствах:

Фина поезия – съвършена паяжина, в която човек дълго може да се взира, любувайки се на капчиците роса, полюлявани в утрото.

Игра със смисъла, притаен в потайните ъгли на стиха, който обаче си тежи непоклатимо на мястото и сякаш се надсмива.

Чете се отгоре-надолу и отдолу-нагоре, така (в)същността се окръгля, добива цялост – завършена картина, рамкирана и окачена в някое забравено кътче на душата.

капката

живота концентрира

капката

вселена тя побира

капката

 

светът се оглежда

и вселената наднича

в едно малко огледалце

дълбоко в мен

наднича вселената и

светът се оглежда

 

 

автопортретът е

поглед отвътре

за всички които

те гледат отвън

за тях

автопортретът е

 

 

ръждиво е

окото на тъгата

и в мистиката на

солените є тайни

не се прониква лесно

защото ключето на

вратите ѝ

ръждиво е

 

  

нозете обути в мълчание

ме водят към

вечния дом на забравата

и всяка тиха стъпка ме приближава

а всеки вик отекващ в сърцето

забавя моя ход по неравния път

към дома на забравата

по който ме водят

нозете обути в мълчание

Татяна Явашева

Предишна статия„МЪРТВИЯТ ИДВА ЗА ЛЮБИМАТА СИ“ – НЕОБИЧАЕН СБОРНИК ОТ СЛОВЕНСКИ ПИЕСИ
Следваща статияЩЪРКЕЛИ, разказ от д-р Любомир Канов