Внукът, разказ от Божидар Бакалов

Кахър Суратов бе много наблюдателен индивид. Обекти на неговата  нБакаловаблюдателност бяха не само чудесата на технологията, красотата на Природата, но и останала част от човечеството. Резултатите от неговите наблюдения не винаги имаха практическо приложение. Един обаче драматично премени живота му. Това се случи през 2992 – иначе  с нищо не забележителна година. Точно през нея, Кахър  откри че децата са извънредно вредни за здравето и благополучието на техните родители. Преобладаващото мнозинство от неговите познати, решили се на тази рискована стъпка – родителството, завършиха печално или водеха жалко съществуване. Малцината щастливци, най-вероятно, имаха непоправими умствени увреждания. Изключения, подкрепящо правилото. И това важеше не само за неговото време. Митологията, историята и литературата изобилстваха с примери на нещастни родители, погубени от собствените си деца.

Напълно разбираемо е, защо Кахър бе твърдо решен никога да няма деца. Това се превърна в сериозен проблем, когато установи, че за разлика от синовете и дъщерите, внуците са източник на безгранична радост и удоволствие от живота. Как да се сдобие с внуче, без да има дете?

Идеи като тази – да се бракосъчетае с някой или някоя, които имат внуче с починали родители бяха отхвърлени незабавно. Внучето трябваше да носи неговите гени. Старателно обмисляше възможността да вземе полови клетки и след това да умъртви детето си веднага след раждането. Така гените му щяха да се запазят, а опасното създание да напусне този свят преди още да започне зловредната си дейност. Намирането на сурогатни родители едва ли щеше да представлява някаква трудност. Непреодолима пречка се оказа фактът, че половите клетки у новороденото са незрели. Трябваше да се изчака да мине пубертета, което бе немислимо.

Кахър работеше като отговорник по поддръжката на тръбите в космическите станции. Това бе важна задача, която не можеше да се повери на роботи. Тръбохранител си беше, е и ще бъде престижна професия. Заплатата  – солидна, отпуската – повече от достатъчна. Не трудовите задължения бяха  причината за намръщената му физиономия, той си бе неприветлив по рождение. На неговата станция непрекъснато пристигаха и заминаваха нанякъде забързани пътници. Сред тях се срещаха всякакви чудаци. Един от тях се приближи до Кахър и поверително му прошепна „Ако пътуваш достатъчно дълго, ще пристигнеш там, където искаш и ще намериш това, което търсиш!“

Така се роди идеята, да си търси внук. Не в пространството, а във времето. Според него, ако отидеше в бъдещето, имаше немалък шанс да си намери внуче. Основание за това му даваше въведената преди няколко века наредба за жителството. Тогава проблемите  с миграцията станали толкова сериозни, че се наложили строги мерки. Придвижването, освен до работното място било забранено. Според законодателите, с помощта на дронове, можели да бъдат посетени виртуално и най-отдалечените кътчета на Земята. А който толкова настоява да пътува – Космос широк, да си лети до където си иска. Очевидно, трябваше да се търси в бъдещето. „Ако си отвлека внук от миналото, той няма да даде потомство в миналото и мен самият няма да ме има. От друга страна, самият факт, че имам наследници в бъдещето, показва, че съм успял и генетичната ми линия е продължена. Нужно е само да се пренеса в жилището на рода след два-три века и да го отведа обратно със себе си“ Възможността да не успее, бе отхвърлена като немислима обида към неговите способности. Оставаше само, да открие машина на времето. Тази задача го погълна изцяло, стана разсеян, не можеше да си намери дори гребена и четката за зъби. Докато си търкаше зъбите с пръст, внезапно се сети за интригуваща част от история на рода си.

Един от прапрадядовците му, Боксурат Кахъров бе един от най-известните изобретатели. Негово откритие бе летящата метла, дала и даваща шанс на толкова  жени пълноценно да се реализират. Друго забележително постижение бе способ да се произвежда енергия от мързеливците, докато блажено лентяйстват. То коренно промени пазара на труда и революционизира производствените отношения, както отбеляза бащата на съвременната политикономика – Карлучо Маркс. Не тези смайващи постижения на гениалния му прародител вълнуваха Сурат. Интересът му се събуди, когато си спомни семейната легенда. Към края на живота си Боксурат създал машина на времето. Това разтревожило боговете и те незабавно пожелали да я конфискуват. Гордият изобретател отказал и я скрил на сигурно място. Подложили го на нечувани мъчения, но той устоял и запазил тайната. Вбесените богове го ликвидирали по особено мъчителен начин и завлекли душата му в Ада. Машината на времето останала скрита на Земята. Поколения Кахъровци неуморно я издирвали без успех. Преравяли родовото жилище, но всичко останало от него било несръчно нарисуван автопортрет и няколко недовършени модела на изобретения, навидели бял свят.

„Това, че други не са успели, нищо не значи. Никой не е притежавал моето упорство и амбиция. Каква по-силна мотивация от това, да се сдобиеш с внуче? Търсенето в жилището не донесе нищо. Идеално би било, да се свържа някак си с пра-прадядо и да го попитам лично. Да попадна в Ада не е проблем – нямам скрупули да извърша и най-отблъскващото престъпление за да се добера до там. Лошото е, че той със сигурност е под постоянно наблюдение и няма как да ми се довери, без неговите мъчители да го чуят. Няма да е лесно и да се върна, малцина са успели. Предимно субекти с маргинално значение. Повелителят на Ада едва ли ще се съгласи да се раздели с мен с лекотата, с която пусна обратно Орфей.“

Докато обмислял пречките пред този план, решил да претърси жилището още веднъж. Погледът му попаднал на недовършените изобретения. Сред тях имало едно, което изглеждало напълно лишено от смисъл. Кутия с фуния. До фунията имало закрепена с болтове метална плоскост, на която се мъдрело объркващо упътване: “ Налей 5 милилитра кръв“. Характерна фамилна черта на рода била непоносимостта към гледката на кръв, дори и съсирена. Само при вида и, пребледнявали и се строполявали като отсечени дървета. Кахър не се различавал в това отношение. Но, нищо не можело да го спре по пътя към заветната цел. Започнал да се де сенсибилизира. Отначало с консумация на полусурови пържоли, после с посещения в месарницата и центъра по кръвопреливане. Упоритостта му била възнаградена. Вече бил готов да експериментира с истинска кръв. Подходящ източник за целта била котката на съседите. Опитите му да я примами се оказали безуспешни. Налагало се да рискува и да напусне жилището, за да я залови. Издебнал момент, когато съседите ги нямало и влязъл с взлом в тяхната квартира. Това се оказало фатална грешка. Котката била масивен екземпляр със свиреп нрав. Излетяла като ракета и се метнала на главата му. Паникьосаният Кахър надал панически вик и трескаво се опитал да спаси очите си от издиране.  Едва успял, но с цената на множество кървящи рани и наранено достойнство.

Добрал се някак си до в къщи. У дома и стените помагат. В познатата обстановка бързо се възстановил. Самочувствието пострадало, но не и острият му ум. Гледката на кървящите рани сякаш вдигнала пелената пред очите му. Извадил странната кутия и оставил кръвта си да капе във фунията.  Нямал представа, колко са пет милилитра, но бая кръв изтекла. Без видим резултат. „Старикът е имал странно чувство за хумор! Доста дебелашка шега!“. Тъкмо напсувал извратения ум на прародителя си, и кутията забръмчала. Поредната ругатня замръзнала на устата, сърцето му се свило в очакване. Странното съоръжение бавно се разтворило – механично цвете, посрещащо зората на изкуствено слънце. Вътре лежал метален куб с циферблат. Под него стърчала дръжка, като на ръчната машинка за мелене на кафе, която се предавала от поколение на поколение Кахъровци. Сурат установил, че тя може да се върти и по посока на часовниковата стрелка, и обратно. Според това, числото, изписано на циферблата нараствало или намалявало. Над нея гордо стърчал един единствен червен бутон.

Съобразителният тръбохранител разбрал, че е намерил машината на времето. И именно неговата кръв я отключила. Той, разбира се, не се съмнявал, че е най-подходящият, но все пак – това си било одобрително кимване от боговете. Незабавно пуснал молба за отпуска и започнал да се приготвя за път. Не вярвал да се задържи дълго в бъдещето, затова си взел само малка раничка. Вътре сложил шоколадчета, захарни петлета, белезници и пранги за краката. Наблюденията му показвали, че подрастващите на моменти са извънредно вироглави. Избрал 234 години напред и натиснал бутона. Реакцията била незабавна. Невидима сила го поела и завлякла след себе си. Чувствал се, сякаш е в гигантска тоалетна чиния и някой е пуснал водата. „Не че съм страхлив, ама да се носиш и премяташ в отходната канализация на времето е сериозна работа!“ уверявал се той, докато треперел неудържимо. Разнесла се непоносима смрад, главата му се ударила в нещо и силата го изплюла там, където му се полагало.

„Там“ се оказала тъмна стая, в която мебелите били зловещи сенки, готови всеки момент да те разпокъсат. Тъкмо се размърдали, вратата се отворила, нахлула светлина, а с нея и момченце с ангелско лице. То се приближило, надвесило се над него и се усмихнало щастливо. След това го ударило през лицето с  твърд предмет. Ударът изключил съзнанието му моментално.

Всеки човек е сънувал, че иска да  движи крайниците си, но не може. Проклятието на  REM сънят. Сурат се събудил, но не можел да помести ръцете и краката си. Те притежавали силата да мърдат, но нещо ги ограничавало. Успял да надигне глава и „нещото“ се оказало сложна комбинация от белезници, пранги и колани. Някой бил положил голямо старание и изобретателност, за да го прикове към леглото. Отпуснал глава и пред погледа му затанцували парчета от стаята. Завихрили се бясно – кошмарен калейдоскоп. Започнало да му се гади, запреглъщал на сухо. Частите се подредили в нещо като пародия на прочута картина на Напикасо. Разнесла се отегчена въздишка. Чак сега нещастникът забелязал, че в стаята седи умислено живо копие на статуята на неРоден. Мъж към шейсетте, вперил поглед в него с глава подпряна на коленете. Никога не го бил виждал, но изглеждал странно познат.

⸺ Каква ирония на съдбата е, че понякога се налага да овържеш собственият си пра-правнук. И то в присъствието на неговия невръстен прадядо. На какво ли не е способна дядовата любов? ⸺ като не получил отговор, продължил.

⸺ Ти самият бе готов на какво ли не, включително – отвличане!

Пътешественикът във времето разсеяно се зауслушвал. За да запълни мълчанието, започнал да изучава мислителя. За наблюдателен индивид като него не било трудно да открие прилика с нескопосаният автопортрет на Боксурат. Както и със собствения си лик в огледалото. Познавал добре лицето си, защото редовно се бръснел преди работа.

⸺ Скъпи ми пра-правнуко, прикован си, за да не започнеш да буйстваш, да се самонараниш, или да ни принудиш да те нараним. Ти си ни нужен здрав, цял и невредим. Културният шок е опасен, не е трудно да полудееш или загинеш, осъзнавайки, че вместо в бъдещето си попаднал в миналото, при прапрадядо и прадядо от не знам кое си коляно.

⸺ Ти, разбира се, така и така ще загинеш, но когато аз съм напълно готов за това. Дотогава, ако си добър и послушен ще се радваш на няколко седмици щастливо съществуване в присъствието на моето внуче. Безгрижен живот, такъв за какъвто мечтаеш – честит, духовно удовлетворен дядо. Да, колкото и да не ти се вярва, ще ти разреша да се грижиш за моя внук.

Сурат гледал със страх и неразбиране. Това не останало скрито от домакина – явно наблюдателността  представлявала друга семейна черта на Кахъровци.

⸺ Културният шок си е шок, а те се лекуват с шокови мерки. Затова, направо ще ти го кажа. Ако мислиш, че съм почитател на събиранията на рода, дълбоко се лъжеш. Ти си тук поради една единствена причина. Трябва да ми помогнеш да оцелея, за да се радвам още дълги година на прекрасното си внуче. Знам, че е странно, дори несправедливо погледнато от твоя страна, но ти си най-подходящият за целта.

⸺ Ама, аз съм само един прост тръбохранител! ⸺ запротестирала жертвата.

⸺ Че си прост, прост си, но си генетично най-близо до мен.

⸺ И как знаеш това? Аз току що пристигнах!

⸺ Наблюдавам те отдавна. Четката за зъби и гребенът ти доставиха достатъчно генетичен материал, потвърждаващ, че си идеалният донор. Ще изпреваря въпроса, който би трябвало да се формира в объркания ти мозък. Страдам от тежко чернодробно заболяване и имам нужда от трансплантация. Както си се досетил, налага се да е от мой наследник в бъдещето. Ти изтегли този жребий – за добро или зло!

⸺ Ама как така ще ми отнемеш част от тялото, без която ще загина?! – изревал набеденият донор.

⸺ Всички ще загинем един ден….

⸺ Това е прекалено общо твърдение! Искам да си отида, когато ми дойде времето…

⸺ Е, дошло е! ⸺ отсякъл безцеремонно и отпил от чаша с червена течност.

⸺ Това няма да те спаси! Боговете ще те измъчват и замъкнат в Ада. Всеки в рода го знае, предава се от поколение на поколение!

⸺ Може и да има частица истина във всяко предание, но понякога е толкова малка, че е невъзможно да я откриеш. Остави грижата за наказанието на боговете на мен. Ти си гледай донорството и се радвай на внучето. Стига празни приказки и неползотворни дискусии. Ще прекараш нощта прикован на леглото. От утре, независимо от желанието ти, започваме подготовка за трансплантацията. От теб зависи, искаш или не да прекараш останалото ти време с внука ми. Между другото, този твой прадядо се казва Мелексурат.

Дядо и внук напуснали. Стаята потънала в мрак. Сурат заплакал толкова безутешно, че даже и сенките на мебелите се разтреперили от жалост. Хлипанията му напукали боята на тавана и парченца затанцували – скръбни, безпомощни снежинки.

Какво минало през ума му през безкрайната нощ е негова лична работа и ние ще уважим правото му да я запази за себе си.

На сутринта имал само два въпроса:

⸺ Как така никой друг не можа да отключи машината на времето? Кои са любимите занимания и играчки на внучето?

⸺ Машината е проектирана да се отвори само с кръвта на най-близкия генетично до мен – използвах материал от четката ти за зъби. А за любимите му забавления ще ти каже самият той. Но нека първо да направим някои необходими медицински тестове.

Така започнали последните дни от живота на Сурат. Тестове и изследвания преди обед, след това – занимания с внучето. Всеки, който има внуци или е имал щастието да се радва на баба и дядо, вече е отгатнал, че той се привързал към невероятно към детето. Игри, приказки, съвети, гатанки, разходки с дрон – щастието му нямало край. Вечер, преди да заспи в съзнанието му блестели като звезди очите на най-свидното му вече същество. Обземала го безпределна любов, преливала от сърцето му и правела Вселената по-добро и радостно място.

Денят на операцията наближил. Не се страхувал, последните дни го превърнали в по-мъдър човек, готов да вземе от света, каквото иска и да плати за него. Независимо от цената.

Една сутрин, докато се готвел за поредния тест, изобретателят влезнал необичайно тих и умислен.

⸺ Не знам как да започна, но имам лоша новина.

⸺ Да не се случило нещо на внука? ⸺ разтревожено възкликнал Сурат.

⸺ Не, слава Богу, всичко е наред с него. Нещо, което те лично те засяга.

⸺ Едва ли ще е по-страшно от факта, че скоро ще си отида от живота на прекрасното дете.

⸺ Ще карам направо. При изследванията вчера установихме, че сърцето ти е много болно..

⸺ Може ли да се разболееш от любов към дете? ⸺ саркастично попитал донорът.

⸺ Не вярвам, древните казват, че обичта към наследниците лекува и ни прави по-силни. Най-вероятно е нещо, което те е увредило в космическите станции. Ние не сме създадени да живеем извън Земята и плащаме за наглостта да петним Космоса с присъствието си. Не съм ти казвал, но родителите на Мелексурат загинаха там. Затова е с мен.

⸺ Какво променя това съдбата ми? Нали черния дроб си е наред?

⸺ Да, в прекрасно състояние. Искам да ти кажа нещо, но не знам, дали няма да ти прозвучи цинично.

⸺ Карай направо, както обичаш да казваш!

⸺ Не че се оправдавам, но с операцията ти правя услуга – вместо да загинеш в мъки, давещ се в собствената си кръв, ще си отидеш упоен и щастлив, без да чувстващ болка и страдание.

⸺ За което трябва да ти благодаря, така ли? ⸺ приближаването на края не намалило афинитета му към сарказъм.

Дошъл и денят на операцията. Сурат помолил да го упоят, докато прегръща детето. Последното което видели очите му преди да се затворят било ангелското лице на любимото същество.

Очите се отварят понякога, без да ни питат. Така постъпили и неговите, колкото и да не му се искало да види Ада, където го очаквала вечност, изпълнена с мъчения. Ада се оказал някаква стена – оптимистично синя, с прозорец, откъдето надничало слънцето. Може би това бил Раят, красив и недостижим. Преизподнята май била зад него – самото и́ присъствие го изпълвало с болка. Имал чувството, че в гърба му се е впил като пиявица дявол с нечисти намерения. Нечистата сила мърдала и шавала, дърпала се, опитвала се да откъсне кожа, мускули и кости от многострадалното му тяло.

⸺ Дядо, дядо, виждам, че сте се събудили! ⸺ звъннало радостно детско гласче.

Сурат започнал да се мята, да се върти, за да се освободи от яхналият го злодей и кошмарът да загубиш най-скъпото ти същество.

⸺ Ако продължаваш да се тръшкаш като изоглавен, ще ни умориш и двамата. ⸺ коварното създание заговорило с гласа на изобретателя.

⸺ О ти, сило зловеща, проклятие мое, приемам всичко, признавам всичко, само пощади спомените ми за най-щастливите дни. Готов съм да изтърпя най-страшните мъчения..

⸺ Ще изтърпиш, я! Тепърва ще свикнеш да живееш с прадядо ти, зашит за гърба ти!

Нещастникът изпаднал в ступор, умът му не можел да преработи пороя от информация.

⸺ Понеже си познавам праправнука, ще карам, както винаги, направо. Ти може да мислиш, и с основание, че съм коравосърдечен учен, обичащ изобретенията си повече от наследниците си. И до скоро, най-вероятно, би имал право. Но, докато ти беше с нас, нещо в мен се промени. Ти си по-добър дядо от мен. Нашият внук, твоят прадядо заслужава най-доброто. И това си ти. Реших, че спася и трима ни. Намислих, че с операцията ще създам сиамски близнаци – твоят черен дроб и моето сърце, две тела споени от любов към това невероятно дете.

Минало време, страстите се поуспокоили, истината се настанила трайно в объркания мозък на тръбохранителя. Дошли практическите въпроси:

⸺ Ние ще сме като бялата лястовица, всички ще ни се чудят!

⸺ Не бой се! Както заздравеят шевовете ще се пренесем в бъдещето. Има едни векове, дето хората променят телата, що природата им е дала. Там даже ще сме банални, лишени от въображение простовати индивиди. Как да ти кажа : видях един, дето си е направил главата на саксия, за да си има винаги под ръка пресен босилек за салата капрезе. Друга пък, си заши двата крака един за друг, защото като дете обичала да скача на един крак, и това било най-щастливото време в живота и. Да не говорим за сектата на хомосексуалистите мизантропи, които си присаждат членовете на ръката. Или пък оня художник, дето си присади и дясната ръка  в ляво, защото е левичар и иска да рисува и с двете. Една наследничка на Клеопатра си направи кожен джоб до сърцето, за да държи винаги змия в пазвата. Как да ти кажа – помислил съм за всичко.

⸺ Как ще се издържаме – и себе си и детето? Твоите изобретения вече ще са създадени, няма как да ги продадем отново..

⸺ Момче, ти подиграваш ли ми се? Това, че съм се присадил към теб, не ме е лишило от моята изобретателност. Ще измислям уреди, които да улесняват живота на променилите телата, що природата им е дала. Ти ще отговаряш за поддръжката.

И след около месец заминахме. Не беше лесно отначало. Няма да влизам в подробности, но даже и посещението в тоалетната се оказа сложен процес, изискващ съвместни, координирани усилия.

Тук сме щастливи, ако не се досещате защо, няма смисъл да обяснявам. Единствена причина да пиша това, е, че моят Сиамски близнак ме помоли. И двамата искаме да уверим наследниците си, че машината на времето е окончателно и безвъзвратно унищожена. Щастие може да се открие и без нея.