Проф. Иван Газдов го нарича „предизвикателен интелектуален график“

Вилиам Китанов е роден на 21 март 1949 г. в София. Завършил е Художествената академия, специалност „Промишлен дизайн“ при проф. Васил Стоянов. От 1976 до 1991 г. работи в Централния институт за промишлена естетика в София (ЦИПЕ) като дизайнер в областта на приложната графика и промишления дизайн. Това време той определя като съществено за професионалното му изграждане и окончателно ориентиране към графичния дизайн и в частност към логото – пристрастие, дължащо се на убеждението, че това е най-пестеливото и балансирано съчетание от артистичност, интелект и култура – такива, каквито ги разбира.

Проф. Иван Газдов го нарича „предизвикателен интелектуален график“ и аз мисля, че това определение много му подхожда. „Внезапните хрумвания на Вилиам Китанов — пише още професорът — ни даряват с онова щастие, че надеждата ни за нещо ново и различно всякога е още жива. Дали изработва картичка или запазен надпис, или знак, или марка – Вилиам Китанов знае и прилага само закона на изкуството. Всякога нещо ново, необичайно и на нивото на днешния ден. При него се концентрират като във фокус всичките, често мъчителни, постижения от миналото, чрез жалоните, от които Вилиам Китанов трасира съвременен стил в графичния дизайн“.

Още за него четем в изданието на ЦИПЕ от 1985 г.: „Композициите му имат добър графичен баланс, изчерпателна формална разработка и носят вкуса на съвременната визуална култура.“

Интересът на Вилиам Китанов към приложната графика се появява покрай работата на баща му, един универсален художник. „Още тогава ме привличаше това, че приложният график трябва освен талантлив да бъде и интелигентен, което личеше най-много в плаката“ — казва още той и споделя, че по-късно, като студент в Художествената академия, в търсене на своето „аз“ разбира, че го интересува най-вече графичният дизайн, което освен на вътрешно влечение отдава и на желанието си да прави нещо, близко до неговата индивидуалност и зависещо само от него, а не от нивото на една „изостанала промишленост и хора, които разбират дизайна като ненужно наложен“.

Случайно или не първата възложена му работа е именно проект за лого. „По онова време Институтът беше единственото място, където работеха голям брой дизайнери и можеше да се намерят хора със сходни творчески възгледи“– спомня си той и разказва как е бил забелязан и привлечен към бюрото за графичен дизайн, създадено от Иван Газдов и Людмил Механджиев. Тогава то е единствено по рода си, съставено от хора, обичащи графичния дизайн и отнасящи се сериозно към него. „Незаменима възможност е да можеш да обсъждаш проектите си с колеги, с които се разбирате от половин дума и чието мнение цениш, като същевременно утвърждаваш собствената си творческа физиономия“– допълва още Вилиам Китанов.

Каква част и какво място заема лого дизайнът във Вашето творчество?

Запазената марка има запазено място в работата ми, а доколкото този начин на мислене и усет за нещата е мой стил във всяка сфера на графичния дизайн, бих казал, че заема цялото място. Винаги съм харесвал тази изчистена до границите на възможното еманация на графичната култура, интелигентността, остроумието и чувството за хумор. Както и обреченото упорство да създаваш трайни стойности, съзнавайки техния ограничен живот. За мен това е в основата както на логото, така и на плаката. Плакатът трябва да е авторски и когато е възложен. Имам пред вид творческото отношение към работата, а това важи и за логото като най-лаконична форма на смисловия и графичен виц.

Споделяте ли мнението, че логото е най-изчистената форма на графичния дизайн и можете ли да обясните как на практика се постига тази простота?

За мен това е точно така, но не е единствено възможната гледна точка. Както във всяко творчество, най-важен е талантът, но докато в музиката или живописта той е най-вече в улавянето и пресъздаването на емоционални състояния, то плакатът и логото имат и прагматичната функция на социално отговорни посредници. Начинът, по който са направени е този, който може да ги превърне в стойност, съществуваща извън прозаичното им предназначение, в изкуство.

От простото по-сложно няма. Логото трябва да търси простотата, но не като следствие от обективни и субективни ограничения. Същността му е да отрази сюжета на един разказ в епиграма. Ако нещо може да се направи с три линии, графичният дизайнер трябва да се стреми да го направи с две. Но думата „трябва“ да се разбира само като мое мнение. За логото в най- синтезиран вид е в сила максимата, че „за да се създаде нещо, първо трябва да се унищожи“. Ако искате да съчетаете буква и образ в едно, започвате с разрушаване на формата, за да постигнете онзи графичен минимализъм, който е в основата на лого дизайна. Но в този процес обикновено се преминава допустимата граница и следва обратно възстановяване на отнетото, докато се получи желаното равновесие.Защото не всяка част от цялото може да бъде самото цяло. Както винаги на първо място стои идеята, независимо дали ще е оригинална или боравеща със известни символи, но погледнати от друг ъгъл. Останалото е въпрос на графична култура, която да я визуализира и то на ниво, съответстващо на идеята. Този баланс е от съществено значение.

Кое според Вас е по-важно при създаването на логото – естетическата визия или точното отразяване на дейността на фирмата и да отговаря на практическите изисквания на клиента?

Едва ли има рецепти в това отношение. Логото може да има ясна или закодирана идея, а може да бъде и чисто графичен символ. Всичко е много индивидуално, но е важно преди всичко знакът да се открои със своите качества сред хилядите други, да привлече вниманието. В този смисъл обикновено първо се възприема графиката, а идеята, стига да не е твърде елементарна, след това. Ако по някакъв начин е загатната дейността на дадена фирма, то това трябва да е индивидуализирано, като се свърже, да речем, с названието,
с някаква буква от него или с по- абстрактни асоциации. В противен случай стотиците фирми с един и същ предмет на дейност биха претендирали за правата върху едни и същи символи. Така би се загубил смисълът на логото да създава идентичност.

Най-опасни са ограниченията, които сам си поставяш. Що се отнася до изискванията на клиента, това за мен е по-скоро въпрос на професионален морал. Обикновено подобни изисквания са толкова дилетантски, че никой уважаващ себе си графичен дизайнер не би ги приел, освен ако не го мотивират чужди на творчеството интереси. Не обичам думата клиент. Това е език на бизнеса, а графичният дизайн е изкуство, имащо отношение към бизнеса. Клиентът трябва да се превърне в съмишленик и да бъде убеден, че не е в негов интерес да предрешава начина, по който ще бъде създадено логото. В повечето случаи неговите изисквания са в резултат на това, че всъщност не знае какво иска и се застрахова. Хората не биха поставяли изисквания към лекаря как да ги лекува, но често смятат, че графичният дизайн е в техните компетенции.

Когато работехте в Центъра за промишлена естетика в София, имаше ли някакви технически изисквания или правила при проектирането на запазени знаци или имахте пълна творческа свобода? Какви бяха критериите при одобряването на едно лого?

Не, нямаше творчески ограничения извън онези, за които вече говорих във връзка с клиентите. Имаше единствено някои технически изисквания към изпълнението и представянето на проекта, свързани с по-ниското техническо ниво на средствата за възпроизвеждане. Всичко се правеше на ръка, без компютри и това изискваше точност на изпълнението и професионално отношение към шрифта. Никога не е имало някакви общоприети критерии, освен субективните, но все пак професионални критерии на членовете на художествения съвет.

Имахте ли възможност тогава да сравнявате собствените си постижения със световните образци от лого дизайна и съществуваше ли по това време негативната практика, на която сме свидетели днес, да се заимстват идеи от други автори.

Естествено комуникативните възможности бяха доста ограничени по разбираеми причини, но все пак в Центъра по дизайн разполагахме с някои енциклопедии на логото, които служеха не само за сверяване на часовника, а най-вече за предпазване от съвпадения. Защото когато изчистваш до границите на възможното една идея или графичната й форма, сходните резултати са често срещани.Кражбата съществува откакто съществува творчество, но е въпрос на професионална чест и себеуважение да се откажеш от идея, която много харесваш, ако тя е хрумнала на друг преди теб. Инак няма как да преминеш границата на творчеството, което е не юридически, а етичен въпрос. Най-лошото в днешно време е не толкова самата кражба, а нейното морално реабилитиране като нещо, което е в реда на нещата и на което се гледа със снизхождение. Съвременните технологии просто придадоха мащаби и скорост на този процес на разпадане на професионализма като творчески резултат и осигуриха достъп на хора, лишени несамо от качества, но и от елементарна самооценка и взискателност към себе си.

Как според Вас се развива във времето дизайнът на логото и какво е Вашето мнение за съвременните образци в тази област?

Не мога да правя теоретични обобщения, но мисля, че общо взето всичко в тази област се развива както е било винаги и във всичко — малко истински образци и огромна посредствена продукция. Логото винаги отразява духа на времето, но отразяващото духа на създателя си има по-дълъг живот. Поне за посветените. За мен най-значителното постижение в областта на логото е неговото асоциативно интелектуализиране, не толкова естествената еволюция на изразните средства.

Преди години имаше едно течение в българската карикатура, в което се правеха сложни многоцветни илюстрации на елементарни идеи, които бяха „ангажирани“, но не и смешни или остроумни. Нещо подобно от доста години се забелязва и при запазените марки. Наред с изключително качествени, интелигентно направени знаци се утвърждават едни лого илюстрации с много детайли, но лишени от интелект или пък някакви разтечени лого винетки за готически роман. Добре че тази тенденция нямаше много последователи. Винаги съм възприемал логото като синтез, илюстративността е в смисъл връщане към началото, макар тя също да има място като средство за емоционални внушения.

Какво мислите за днешните конкурси за лого? Има ли някакви критерии при оценяването или по-скоро са със субективен характер?

Още на млади години се отказах от участие в конкурси, след като разбрах, че успехът зависи не толкова от качествата на участника, колкото от тези на преценяващия. Досега не съм получил особени доказателства, че греша. Това по принцип. Ако имате пред вид нашите конкурси, за съжаление не мисля нищо добро. Говоря предимно за тези, които се правят от държавните институции, защото при тях професионалната отговорност би трябвало да е най-голяма. За частните фирми не говоря, защото повечето от тях все още не смятат, че това е важно, което личи от факта, че си ги правят сами, или ги възлагат на хора, които също сами са решили, че са графични дизайнери. Забелязал съм, че по правило в световен мащаб, колкото по-голямо и отговорно е едно събитие, толкова по-ниско е нивото на логото му. И тук, изглежда, е в сила законът на Паркинсън, че колкото повече хора участват, толкова по-невъзможно е да вземат добро решение. у нас положението е още по-лошо. Бих дал пример с туристическото лого на България или пък конкурса на Министерството на държавната администрация. Одобряват се проекти, очевидно заимствани или пък банални, идващи наум на всеки в първите минути. Явно в журитата няма нито графичен дизайнер, нито какъвто и да е друг художник. Изглежда доста хора не знаят, че това е професия, да не говорим за изкуство. Умишлено не навлизам по-дълбоко в тази област, защото още сме на ниво, на което професионализмът е проблем.

Кое, според Вас, прави едно лого наистина успешно и запомнящо се?

Това е доста труден въпрос.Колкото повече навлизам в темата, толкова повече разбирам, че не мога да кажа как то става „успешно“. И какво в случая означава това клише. Успешно в творчески или в бизнес аспект? Доброто лого е само по себе си успешно и запомнящо се, но неговият живот зависи от постиженията или провалите на носителя му. От друга страна една успешна фирма може да създаде авторитет и на лошо направено лого. Така че творческият и търговският успех се преплитат. По тази причина логото трябва да има самостоятелна стойност на завършено произведение.

Какво бихте посъветвали младите дизайнери при създаването на едно лого?

Първото условие е да не си мислят, че могат нещо, само защото не са опитвали. Което е валидно за всяко нещо, което не може просто да се научи. Ако готвач се ставаше с четене на готварски книги, всички щяха да могат да готвят. В нашата работа полезни са по-скоро конкретните съвети. Някой беше казал, че културата е онова, което остава, когато всичко учено е отдавна забравено. Затова добре е да знаят, че никога не трябва да заимстват резултата от нечия работа, а само начинът на мислене и то доколкото съответства на тяхното вътрешно усещане. Да не се смущават да нахвърлят всякакви идеи, дори такива, които нямат толкова общо с конкретната работа. Никога не се знае откъде ще дойде добрата находка,нито кога. И пак в духа на кулинарните сравнения, за клиента е само готовото ястие, а не кухнята. Да имат смелостта да се разделят с добро хрумване, ако не са в състояние да го защитят графически на същото ниво. Задължително е да имат професионални познания за шрифта, което е голям пропуск на сегашното художествено образование. Компютърът няма нито усет, нито вкус, той е лопата, която сама не копае. И, накрая, да приемат всяка следваща задача като първа. Усещането е често мъчително, но пък осигурява максимума на възможностите. Ако ги има.

Автор на интервюто Захарина Петрова

Предишна статияПАНЕГИРИК ЗА ЗАПАЗЕНАТА МАРКА
Следваща статияЛЮДОЕД, нов разказ от Христос Хартомацидис