Вивиана Асса: „В сънищата на дядо препускаха коне“

Христос Хартомацидис, писател

Аврамовият мост е дъгата на добротата, по която се минава над бурните води на житейските ни страсти. В крайна сметка добротата, а не красотата ще спаси света. Красотата е хармонията на формите, симетрията при подреждането на въглеродните атоми в диаманта. Добротата е хармонията в човешките отношения, малка искрица в нас, дошла от пламъка на Висшето милосърдие.
Една силна и малко тъжна книга за доброто, опрощението и любовта.

Здравка Евтимова, писател

Много силен роман е написала Виви. Топъл, тъжен и истински. Монолитен, въздействащ. Свеж език. Не съм чела такова дълбоко и човешко нещо от години. Четенето на „Аврамовия мост” беше щастливо изживяване. Рядко ми се случва това, макар че чета като змей.

Ася Григорова, поетеса, преводач, редактор на „Аврамов мост“ 

Виви, миличка, връщам ти „Аврамовия мост“. Като говорихме ти казах, че съм направо обсебена от Бука, Аврам и останалите герои. Това продължава и досега! Огледай текста и след края му ще видиш, че съм написала още малко за  впечатленията си. Дано поне малко съм ти била полезна, но основното ти си го свършила прекрасно!
Прегръдки!

Отново Ася…

Мила Виви, не се удържах и пак прочетох, вече без да се спирам, тази книга! И отново бях запленена! При първото четене обръщах повече внимание на дребните недоглеждания, но сега някак по-добре почувствах историята на рода ти  като цяло. Богата, разнообразна и разнолика, с много запомнящи се герои! Цяла епоха се оглежда в съдбите им! Стилът е много характерен, само твой! Много ми допада. Но на някои места аз лично бих пипнала текста – тук-там метафорите и сравненията са в повече. Но това са бели кахъри. Като цяло кигата се е получила! Голям успех на „Аврамовия мост“! /Чудесно заглавие!/ Оправяй се бързо и бъди здрава и спокойна, че чакам още истории! Прегръщам те, миличка, и се гордея с теб!

Георги Славчев, поет

Според мен книги се четат по три начина, които се определят от нивото на книгата. Първият – четеш, сякаш само чуваш текста и в разрез с римската поговорка написаното вместо да остава също както казаното отлита, т.е. се забравя. Вторият – четеш текста и го виждаш, а в съзнанието ти възниква по-сложно възприятие, т.е. написаното остава и се запомня, макар и чрез зрителната памет, но без вчувстване, без вникване. Третият начин е качествено различен – четеш и силата на автора те кара съвсем естествено да бъдеш съпричастен и да съпреживяваш, вмъква те елегантно между редовете и смислите, които ти вече отлично разбираш.И ето тук ми идва на ума мисълта на великия Конфуций:"Чух и забравих, видях и запомних, преживях и разбрах." Книгите на Вивиана Асса – и „Моят Шабат“, и „Аврамовия мост“ се четат по третия начин и допълват нагледно конфуцианската мъдрост.
Чакам следващите й книги – и като приятел, и като ценител!

Огняна Иванова, преводач 

Здравей! Едва изчаках новата ти книга да се появи в „Нисим“, взех си я и я прочетох на един дъх. Още същата нощ сънувах героите и любимия Бургас. Книгата ти е прекрасна! Благодаря ти, че си отделила време да я напишеш. Сърдечни благопожелания!
Талант си, Виви, не се съмнявай!

Ели Алексиева, от книжарница „Хеликон“

Добър вечер, Виви! Позволявам си да говоря на ти, защото след новата ти книга „Аврамовия мост“ те чувствам много, много близка и много любим автор. Толкова дни вече съм в плен на книгата, че колегите в „Хеликон“ ме вземат на подбив – как съм искала да сложа в ръцете на всеки влязъл в книжарницата клиент *Моста“ и после жадно да следя за отзивите им. Много искам да имам книгата ти с автограф и силно се надявам някой ден да минеш през „Хеликон“ на „Тройката“, за да сбъднеш желанието ми.
А дотогава… Ще продължа да препоръчвам и продавам този малък голям книжен бисер.

Мария Кръстева, еколог

Това е книга, която зачиташ и не можеш да спреш, защото всяка страница достига все по-навътре в душата ти. Тя е книга за любов и доброта, за това къде са корените ни и как и защо да стигнем до тях, за историята на света и Аврамовото потомство, за Странджа планина и Бургаския край. Заживяваш с нея в един паралелен свят, в който си ти и героите на книгата и с тъга излизаш от него, прелиствайки последната страница и минавайки покрай Аврамовия мост.
Благодарност и респект на авторката Вивиана Асса! Горещо препоръчам на всички четящи хора!

Мария Танкова, от фейса

Здравей, Вивиана Асса! Пиша на „ти“, защото с книгите ти, те чувствам близка. Току що прочетох „Аврамовия мост“ и исках да изкажа благодарността си. Тя се явява продължение на „Моят шабат“. И в двете книги се чувствах уютно. И в двете книги се усеща атмосферата на стария Бургас, когато е живял моят баща, а в „Аврамовия мост“ се появи и Карабунар, където е родена и израснала моята майка. И, да преселниците от Тракия са живели в Маджурската махала. Интересен е подхода ти, в „Аврамовия мост“ да редуваш разказа с религиозни притчи. Не съм еврейка, но ми беше интересно. За мен, особено е ценно – твоят деликатен и фин начин на писане за жените – за хубавите, но и за недотам добри страни на характера, за вината, за красотата. И друго ме размисли – как хората са живели в разбирателство и взаимна помощ. Не са били озлобени, а съпричастни. Това си спомням и от моето детство и младост. Сега ни настървиха едни срещу други, с порочни политики. Благодаря. Давам си сметка, и колко е хубаво да споделиш с автора, след прочитането на книгата.
Хубава вечер!

Лика Ешкенази, певица

С какъв изключително богат и образен български език е написала книгата си, Виви! Всяко изречение ти носи наслада, всяка случка и описание на традиция предизвиква у мен чувството на пряк участник в действието и това е наистина така, защото познавам езика ладино, който тя така умело вплита в разказа. Удивлява ме и майсторството й да прилага къси текстове от Тората(Стария завет) които осмислят дълбоко действията на героите в спектакъл с добре раздадени роли. Тази книга за мен се превръща в исторически документ за живота на евреите в този период, което я прави изключително полезна в образователен смисъл.
Благодаря ти, Виви! На добър час на „Аврамовия мост“!

Теодора Сърбинска, художник-фотограф