Левски попада във въртението на Колелото на Времето, в което вековете се сливат и връщат, но константното в него случва големите промени
Неслучайно, Левски е пял дивното църковно песнопение “Достойно ест” – Осмотонието (Исо), вибрацията на Словото на Бога, променяща ДНК на човечеството
На 18 юли броим годините от раждането на Васил Левски. А на 19 февруари от неговата гибел. Но дали те имат толкова голямо и важно значение, колкото им придаваме? След като той самият е искал да излезе преди времето и след като го е направил?
Дори някои от биографичните подробности за живота му все още не са изяснени докрай и са обект на интерпретации. Самият Левски не ги е считал за важни, след като не ги е изяснил в своето богато документално наследство.
Вместо тях, е предпочел да описва по-важните и съществени неща, като хуманизма, братството, съгласието, равенството между народностите, социалния прогрес в изготвената от него нравствена „Нареда”. В нея специално място отделя на реда и дисциплината. Смятал е, че само по морален път може да се изгради храма на свободата и всеки в него да постигне своето.
И до днес се спори за година на раждането на Дякона, за това на колко години е бил, когато е обесен – на 36 или на 27, което също не е толкова важно. Именно затова Захари Стоянов казва, че бъдещият биограф на Левски не може да се обърне с доверие към никои архиви и възпоминания.
Самият Джингиби дава уклончиви сведения за възрастта си при разпита му на 4 януари 1873 година пред Извънредната комисия в София.
По-важното от някои негови биографични подробности е това, че и в двете му предполагаеми дати на раждането (1837 и 1846) последните цифри имат сбор 10, т.е. – единица, както е забелязал Ваклуш Толев. Цифрата на Бога, на изпратения със специална мисия, с точно определено предназначение. Още повече, че сборът от последните цифри на безспорната му дата на обесването 1873 също дават единица.
А с убеждението си, че ние сме част от времето и от неговите трансформации, доказва, че не сме някакъв ненужен механичен придатък към неговия кръговратен поток, а много важна, съществена и творяща своята реалност част.
С оставените в писмата си думи, Левски стана пророк и на днешните времена, в които все още няма място за неговите завети, защото само си ги спомняме на думи. Защото служещите на Отечеството си хора са на изчезване.
Но тъй като Левски изкачи ненапразно трудния път на апостолската Голгота, той ни остави и надеждата, че има време за всичко, дори и времената да се слеят. Дори и времето да тече напред или назад, понякога да изпреварва предначертаното или да закъснява за него, в зависимост от аспектите на духовната предопределеност, от равнището на планетарното и индивидуалното човешко съзнание.
Излиза, че Левски възкреси и древното българско познание, оставено в неговия най-важен символ Елбетица, (наричана още Родже) Сърце, (Колело на времето, Главодърво), която се среща почти навсякъде по света, откъдето са минали нашите предци. А нейните богати превъплъщения с дълбококосмическа символика, шестват по всички ширини и дължини на нашия континент. Стигат и до бреговете на Атлантика. Разбираемо защо, духовните послания на Елбетицата във всичките й величествени форми стигат своя разцвет в Китай.
Основните символични знаци на древните българи са кръгът (пространството, женския божествен аспект) и точката в неговия център (Бог). Изразяват Целостта и Симетричността на Бога, Централното Слънце на нашата Вселена, наричано Танг-Ра в Тангризма. Точката в средата на кръга изразява потенциалните способности за вселенско развитие и творчество.
Богомилите я наричат Мъртва точка, непроявената, спящата възможност, която се систематизира и стимулира за изява от Словото. В Тангризма, припомня Спас Мавров, тази динамика се нарича Асиметричност на Танг-Ра – извеждане от Мъртвата точка на Принципите чрез проявените в бъдещето Синове – звездите Амон-Ра (като РА означава син на Танг-Ра, затова и Христос е наричан Иса-Ра).
Според богомилската, тангристката, космогония, има два вида творчество, всяко управлявано от Закона на равновесието и с по седем цикъла. Още при първичната реализация на Мъртвата точка, сътвореното се поляризира /семантично това се изразява с кръг и пресичаща го вертикална линия (Дум-ай). Т.е. двоичен, биполярен принцип, асиметричност в динамика. А след проявата на вертикалната потенция, следва поляризиране и по хоризонталния диаметър на кръга, така се появява неговата втора природа /Жън-ай, Мама/.
Така се ражда и семантиката на кръста, означаващ тотална поляризация в потенциалното пространство на Вселената. В него Дуалистичният принцип става Четвъртичен. Но дотук е изразена само първата част на Сътворението, Пълнотата на Непроявеното, след което на “сцената” излиза Аз-ът на българите (първата буква от нашата глаголица) -семето-възможност за обктивизиране на субективните възможности за творене. След това следва съединяването в Едно на Равновесието, Твореца и Обективизацията.
Това е Първият Ред на проява, неговият семантичен знак е равнобедреният триъгълник. После следва Вторият Ред (раждането на материята), знакът му е кръг с квадрат, затварящ кръста в кръга. Затова нашата планета има за символ квадрат в кръга.
Оттук се раждат и символите на Свастиката и Сувастиката, изразяващи Принципите на движението на детерминираните енергии на Вселената и звездните, планетните обекти в нея. Сувастичното дясно завъртане е на обективната енергия към безкрая, а свастичната, въртяща се наляво енергия, реализира материалните светове.
Познаването и носенето на тези символи, особено при хитлеристите, показват голямата им сила и въздействие. Братята Лаутензах, маговете на Хитлер, са познавали тези древни български символи, но по нечие внушение, те предизвикват немския расизъм, като препоръчват на есесовците да носят свастики върху лявата ръка, върху сърдечния енергиен център, което засилва индивидуалните, онтогенетични етнически характеристики, за сметка на филогенетичните, общите за човешкия вид енергии, които изключват агресиите, конфликтите.
Тази символична българска геометрия е намерила израз в българските тъкани и шевици в лицето на фигурата Елбетица. В нея има най-вече свастично съотношение в сиво и черно в единство, както и осморно творчество с общ център на Квадрата (Планетата).
Елбетицата съдържа бинарното съотношение мъжко-женско в равнораменния кръст като Четвъртичност (най-важния Принцип) заедно с двете им деца и като Осморност с внуците им, а с правнуците като Шестнадесеторност и т.н.
Но и на микро, и на макро ниво, в кварково-квантовия свят, на атомния и податомнония (наносвета) се проявява Законът на Четвъртичността. Атомният свят е плод от четвъртичната проява на наносвета (елементарните частици).
Но Елбетицата, според тангризма, най-вече изразява Закона на Осморността (Мааркаба), осмогранът на възникването на отношения, състояния, полове, огледалната рефлексия на съзнанието.Тя заявява, че Четвъртичността анализира Битието, а Осморността синтезира постигнатото самосъзнание за постигане на нов ред в рода.
Израз на това единство, трансформиращо душевно-духовните промени, е и Осмотонието (Исо) в църковното православно пеене – съзвучие на носовото трансформиране на словото. Мантрата на мантрите на българското Православие. Осмотонието е вибрацията на Словото на Бога, променяща ДНК на човечеството.
Неслучайно, Васил Левски е пял често с ангелския си глас, дори и преди да отиде на бесилото, дивното църковно песнопение “Достойно ест”, низпослано по чудодеен начин от архангел Гавриил, в чест на Божията Майка.
Именно в тази сложна плетеница от разрастващи се стволове, на Дървото на Живота, сътворени от Създателя на Колелото на Времето, попада Левски. И в неговото въртение Вековете се повтарят всеки път с различни шарки (знаем народната мъдрост “Нищо ново под небето”), а именно при сливането и връщането към предходния век (пътят на спиралата), се случват големите промени.
И все пак, Векът е същият, какъвто е бил преди това, само обогатен с леки нюанси. Неслучайно, катарската версия за времето е, че то е неподвижно и само съзнанието на Бога и на човека го движи. Но това, което е константно е неговото преливащо движение.
Колкото повече дава и прелива Силата Си Вечният Извор, толкова повече пространството-време се уплътнява. Сега е точно такова време – има мощен излив на високочестотни енергии, времето колабира, свива се, пространството също. Доказателство за това е, че дори Озоновата дупка над Атлантика се свива, както потвърдиха учените.
А тези личности, които могат да се докоснат до силата на Извора, какъвто безспорно е Левски, са наричани помощници на вечния процес на преливането, сливането или размяната на местата на светлината и тъмнината. А за да бъде той като перпетуум мобиле, и да се задвижва от само себе си, неговите две сили, мъжката и женската, работят едновременно в опозиция и в унисон с другата си половинка. Така Законът и Колелото на времето – заработват на автоматизиран режим.
Просто и ефикасно, без излишен разход на енергия Божествено решение. Когато Светлината доминира, сянката се свива, после става обратно. Сянката се надига, Светлината отслабва. За да има вечно движение и то понякога да стига до драстични октави, когато, поради многото наслоени негативи, се прибягва до невиждани разрушения.
Както сега, когато живеем в края на един такъв период със слънчев максимум, се стига до започналите с голяма сила брожения и разрушения, които, според предсказанията, напълно ще променят лицето на планетата, както е ставало в края на всеки 5000-годишен цикъл.
Но един ден, когато напълно бъде опозната природата на вътрешните сили на атомната структура, когато бъдат разгадани тайните на материята и енергията, отново личности от ранга на Левски, ще посочват алхимичните пътища на преобразуване чрез психично пръскане и свиване, чрез връщането на атомите в първоначалното им състояние.
Ще се стигне и до опознаването на противостоящата на материята структура, наричана антиматерия, която незнайно защо за нас, обхваща много по-голяма част от Вселената. Вероятно, едва тогава ще се дочака и по-адекватното реагиране на вселенската логика и философия, според която реалността на духовните измерения, събития и дадености е много по-реална от проявената във форми.
Много свои проникновения ни остави Васил Левски за краткия си живот. Но колкото повече ги осмисляме, толкова повече стигаме до неговата загадъчна, трудно уловима личност и до това каква огромна предопределеност е бил призван да изпълни.
Често се казва, че той е захвърлил расото в името на революцията, а излиза, че той никога не го е пренебрегвал и до края си е останал духовно лице. Доказват го думите му, записани в тефтерчето на Ботев, неизвестни за много българи: Доброто, което струвам на ближния си, правя го за Бога”. Знаел е, че духът на времето е съдбовност и повеля на Небето. Затова Левски е повече от икона на българската свобода, защото носи вътрешната святост на надрелигиозното служение.
Затова не е добре Левски да се канонизира, нито да се митологизира, защото така още повече се отдалечава от нас като недостижим и неповторим пример. Сигурно е едно, обаче: на всички духовни празници, каквито имаме достатъчно, ще имаме усещането, че той светителства в Небесната църква в името на Бога и народа си.
Ще имаме увереността, че в Левски имаме един оставен ни пълнокръвен национален път за съдбовно предназначение, изключващо страха от опита, неуспеха, смъртта, както посочва Ваклуш Толев. Особено в трудни времена, като днешните, в които Левски все по-често ще навестява душите ни, съзнанието ни, със своите лъвски крачки, за да освети и благослови с копнежа за свобода пътя на тръгналите след него.
Но не за слободия, изпълнена с мании, догми, пристрастия, идеологеми, митологеми, а за пълната със святост свобода. Свобода от опеката на остарялото мислене, от социалното подчинение, от властта на щампите, от всичко, което сковава ума, сърцето, въображението.
За да може свещеният човек да постигне чрез сакрална революция своята вътрешна свобода, по думите на Ваклуш. Както и свещеното познание за истинската свобода в Бога – бъдещата култура на Мъдростта, която се постига с вяра, дързост, будност и отговорност.
Лияна Фероли
