БРОДЕЩО ДОБРО
Този роман е толкова неочакван, че стряска. Той е извън модното невротично самовзиране, непрекъснато повтаряща се черта и на автори, и на персонажи в съвремен-ната ни литература.
Няма ги в страниците на „Бродница” и доказателствата за „родство по избор” с някой велик световен автор. /Напротив, романът ни припомня богатствата, които си имаме вкъщи – Йовков, Елин Пелин, П.Ю.Тодоров/. Няма го „сегашното време” с неговата кал и гримаси – действието се развива някога, някъде, в някакво, забравило конкретното си време българско село и в една вечна българска гора, препълнена с тайнства и не-изброими билета за също тъй неизброими болки.
Но най-учудващото е, че в този роман има някаква неизвестно как събрана и оцеляла увереност, че над всичко все пак доброто остава да светлее. Че към него може да се върви и че точно този път, който винаги е в човешката воля, в края на краищата ни приближава към „развиделяване” в душите. Сигурно под влияние на прочетеното се сещам за думи, които са изтикани някъде в кьошетата на ежедневния ми речник, думи, от които се пазя, защото са старомодни и емоционални. Мисля обаче, че една от хубостите на „Бродница” е в това, че дава кураж на читателя да усеща въздуха на забравени светове и думи без поза, свободно, признавайки, че лековерно ги е пратил в склада, на чиято врата пише „За изгаряне”.
Затова след като прочетох „Бродница” ми стана още по-интересно кой е написал този роман. Познавам Румен Николов като деликатен и светъл поет. Телевизионното ежедневие, в което ни събира работата, е оставило у мен впечатление за един организиран, добронамерен и ироничен човек, автор на ред хубави драматургични текстове за деца, но никога не съм могъл да предположа, че той си има и друго „обиталище”, че снове между Санините скали и Мечия чал, че върви по петите на магически любови и грeхове, за които има чисти, силни думи, свои думи, сякаш прибрани някъде да не избелеят от катадневна употреба, за да светнат, когато наистина потрябват на автора си.
Благодарен съм на Румен, че така ме обърка. Сигурен съм, че и други ще прекосят едно такова объркване, за да стигнат до бродницата Ения, до този оживен с авторовите дъх и думи свят, в който има наситени цветове, наситени чувства, има ги „нечистите сили” на злото и завистта, както и тяхното надмогване. Сигурно някой по-начетен читател ще назове по-точно връзките на романа с традиции, идващи от класическата ни литература, ще разпознае убедително „митологичната биография” на образите. „Бродница” безспорно предлага доста интересни предизвикателства за такова четене и се надявам, че такова ще има. Но на мен ми е по-добре да си остана при усещането за хубава изненада. Градски човек съм, а романът на Румен Николов продължава да ме дърпа към „зеленото”, което го изпълва. Нямам предвид това, че действието често се развива сред природата, не толкова красиво описана, колкото „красиво изписана” от белетриста. Зеленото в „Бродница” свързвам с едно наситено усещане, че колкото и да ги има калта и злобата, не могат да изпълнят човешкото усещане за света. Че навътре, в една близка и дълбока гора броди доброто, което няма да остане изгубено, ако го проумеем като спасителен лек.
Юрий Дачев – писател, драматург
Вълшебна книга
Загледате ли се в книгата „Бродница“ от писателя Румен Николов, тя ще ви привлече и непременно ще поискате да я прочетете. Причината е колкото тайнствена, толкова и ясна. „Бродница“ е вълшебна книга. Книга за българския ни корен и как той е дълбок колкото дълбоки са земите, над които българите са сложили своя отпечатък. Никак не е случайно, че главната героиня на автора, младата и магийно красива бродница, носи името Ениа. Ениа е идеал, спомен и настояще. А името й идва от древнобългарския празник Ени. Ден първи, един от двата дни Единаци в митологията на древните българи. Точно такъв единак е и самата Ениа, защото винаги се намират завистници, които искат да претопят различното. Защото красотата винаги опъва до скъсване нервите на грозотата и е преследвана от пошлостта. Но в края на битието, там където времето слива и елиминира събитията, красотата и доброто са винаги победители. „Бродница“ е истински магическа книга за истински магически читатели!
Весела Фламбурари – писател
Драги приятели, за любителите на тази българска литература, която е вдъхновена от нашата класика, и е неин естествен продължител, препоръчвам романа на Румен Николов „Бродница”. В него ще се потопите в красиви и идилични текстове, каквито създаваха талантливите Петко Ю. Тодоров, Костантин Петканов, Тодор Г. Влайков и др. Приятно четене!
„(Из романа „Бродница”)
Младата бродница се наслаждава на облъхналата я свежест. Бавно, избирайки къде да стъпи из камъните по дъното, се приближава към водопадчето. И като че в някакъв ритуал се пъхва под струите му, сякаш изваяна богиня стои там сред талази от сребро. Щом се насити на играта с падащите пръски, Ения се навежда към дълбокото и се потапя в кристалната вода. Хиляди отблясъци заиграват във вълничките, когато прекрасното тяло на голата жена се плъзва под повърхността. Една сянка от някакъв приказен сън се мярва и ту изчезва, ту се появява безплътна и недостижима, за да възвести, че красота с красота се среща, истинска и свободна като самата природа…”
Сергей Комитски – писател, сценарист, драматург
През последните дни съм се скапала по ред причини (плюшката ми си отива бавно и тежко, студът и снегът ме смразяват, липсват ми хора, които уж са тук, а ги няма.. ) и ми личи отвсякъде…Опитах какво ли не – ходих на театър и кино, чух се със стари приятели, писахме си със съученици, четох нови книги с проза и поезия (но „Чернобилска молитва“ ме разби още…), чистих, шетах, но не и не – криво и тъжно ми е…И тогава, търсейки в коя прочетена по-рано книга да се забия, пред очите ми попадна романът „Бродница“ на Румен Николов. Отворих го с намерението само да си припомня някои неща от него, но се оказа, че нежността, доброто и красотата, скрити в книгата ме дърпат към още и още страници и така, докато стигнах края…Затворих кориците, станах, погледнах навън и снегът ми се видя красив, очите ми съзряха още живот в плюшката и си дадох сметка, че нищо страшно всъщност не ми се случва… Вероятно някой ще каже „е, хайде, чак пък толкова, една книга само…“ и може би в друго време и аз щях да мисля така, но днес ви казвам – прочетете романа „Бродница“, няма да съжалявате за времето, което ще прекарате с него, защото ще поискате да станете по-добри и ще отворите очи за невидими на пръв поглед неща…
Соня Първанова – редактор БАН
„Бродница“ е книгата , която мога да препрочета 100 пъти!!!
Защото е истинска,защото има живот, защото има сълзи….защото има силен заряд!
Защото аз съм Ения…💕
P.S. Румен, благодаря ,че изля душата си без остатъ
Цвети Лозанова – продуцент БНТ
Най-красивото четиво и за уроки, и за наслада!!! Самата истина. Всяка дума има добра вибрация и отваря нови, прекрасни светове!!! Пиша това, защото прочетох тази книга, без да пропусна нито запетайка…. тъгувам, че свърши!
Максим Генчев – режисьор, сценарист
Не книга, а магия! Мистичното те завладява от първата страница и те кара да я прочетеш на един дъх. Прекрасен език и завладяващ сюжет!
Правда Далекова – сценарист, продуцент БНТ
Прекрасна книга! РАЗЛИЧНА книга! Невероятен език и завладяващи, необичайни герои! Струва си да се прочете поне един-два пъти! 🙂 Държа си я до възглавницата, ако поискам да „отида“ в един вълшебен свят. Браво,
Юлия Кънчева – режисьор
Любима! Завладяващ сюжет, живописен изказ и неочакван финал – какво повече му трябва на човек? Мога да я чета 100 пъти и пак ще бъде на един дъх!
Роз Мари Драгнева – продуцент