Арх. Христо Генчев е един от най-изявените български архитекти, геополитици, учени и преподаватели. Роден през 1934 г. в Габрово. Завършил е архитектура в Инженерно-строителния институт (сега Университет по архитектура, строителство и геодезия.) Доктор е на техническите науки с диплома от университета в Грац. Развива изключително широка дейност като архитект, градостроител, преподавател, изследовател, учен, публицист. Бил е председател на Съюза на архитектите в България през 1990-1992 г. Кандидат за вицепрезидент на Република България (в екип с Димитър Попов) – 1992 г. Автор на 9 книги и на многобройни публикации по геополитически и културно-политически проблеми. Получавал е множество награди. Удостоен с приза на София за архитектура за последната си книга – “София, мислена в пространството и отвъд времето”.
УВОД, ПИСАН ПРЕДИ 15 ГОДИНИ, сиреч – в 1999 година. Така бяха озаглавени въвеждащите думи в първото, изцяло комплектувано издание на Атиловите империи – триумф и срив; бе в 2015 година. Тия думи бяха посветени на оптимистичния възглед, че очертаващото се тогава вече противоборство между Запада и Русия се развива само на локалните геополитически равнища, докато на средното – тактическото те са само съперници (Кой да свърши общата работа!), докато на висшето геополитическо равнище – стратегическото те са даже съюзници. Това изключва глобалния въоръжен конфликт (слава Богу!), но не и локалните прокси-сблъсъци. Безпокоителното за българите бе това, че Балканите се оказаха актуалният местосблъсък на двете (или може би 1 ½ военни) сили: Западът (= САЩ+ЕСъюз +НАТО) и Русия. Не бе утеха за нас това, че става дума за локално събитие, след като то ще се разрази и върху българската Земя! С тези опасения заживяхме оттогава до днес. Така че същият този УВОД, ПИСАН ПРЕДИ 15 [+8 = 23] ГОДИНИ си остана верен и до днес. Неговото дословно цитиране и в настоящото, второ допълнено издание на Атиловите империи – триумф и срив, без да е подвеждащо читателя, ще е обаче непочтително спрямо него. А и трябва ли само да се успокояваме, търсейки аргументи, че на света няма да му се случи най-страшното.
Да се отърсим от страха. Не трябва ли да се замислим върху общите (на Запада+Русия+Изтока), сиреч – общочовешките перспективи. Така разрушителните сега енергии, насочени една срещу друга, биха се свързали в енергиен сноп, насочен навън -извън нашата, утесняла ни, Земя. Така ще избягаме от дребнавостта, тарикатлъците, хитруванията, пък били те и на стратегическото геополитическо (или геодипломатическо) равнище.
Човечеството вече е решило не по-лесни задачи-ЦЕЛИ от една евнт. утрешна
Човешка експанзия навън в Космоса. То единственото е оцеляло при невъзможни условия на живот, успяло е да изгради свят с единни представи за добро и лошо, напът е да постигне единение – единение на близо 10 млрд. същества. Тогава?
Следва текст, посветен на тези въпроси. От рода на УВОД, НАПИСАН ВЧЕРА.
Озаглавен е Четирите исторически ЦЕЛИ пред Човечеството:
ОЦЕЛЯВАНЕ
КОНСОЛИДИРАНЕ
ЕДИНЕНИЕ
ОТКРИВАТЕЛСТВО
Всяка в нейното си Време:
200 000-те начални години, последвани от
20 000-те години преди Р.Хр. и
2 000-те години след Р.Хр. и
200-те предстоящи години.
Знак-символ на всяка Цел:
1. К и т к а т а – лявата(!) на ръката.
2. К о л ъ т . Всеприсъствие чрез Единицата (= 1) КОЛ+ЕДНО празненство.
3. ВъзК р ъ с т а . САМО-жертва на Едного → ВСЕ-възнесение. Всички
ЗА+ЕДНО.
4. К о с м Орбитата. БезКРАЙно бягство, защото в КРЪГ.
Описание на всяка от Целите:
1. Живот със стихиите. Натурфилософия → Фолклор (пример: змеят, завардил
ИЗВОРА).
2. ЗемеДЕЛие. МОЛ(ба)ЛИТВА към небесата за вода. Дажд-Бог и земеДЕЛците, станали поради това ДАР+ДАНи, т.е живот с ясно дефинирани относ задължения/очаквания: „взел – дал“. Първата цивилизация на хората и нейните профанации. Езическите пантеони, сиреч – всекиму специализирания (според нуждата) бог. Нужда от взаимопомощ и настъпателно разширяване на човешката солидарност чрез/вътре в семействата, → родовете, племената, народностите, и …, съпроводени (на/от-)вън от хомоложки сблъсъци. Двете лица на консолидационния ход (= обособяване, после – обединяване).
3. Христовата саможертва заради Човечеството, станало/заявено с този Божи
акт за висшата ценност на Естеството. Време на ВсеЧовешка нравственост-морал и последвалата християнизация на света, надело – обединяването на хората около едни и същи морални стожери. Всички хора ЗА+ЕДНО. Наднационални институции + всемирни идеали като подготовка за изграждане на взаимно ДОВЕРИЕ в света. ЕДИНЕНИЕТО – условие за успешно пристъпване към последната – четвъртата задача пред
Човечеството.
4. Тя е човешкото всеприсъствие в космическата Стихия, дължимо на Разума и със самодостатъчната МИСИЯ/ЦЕЛ – Откривателството. Предефиниране на задачите пред Човечеството – ДРУГА цивилизация.
Първите две ЦЕЛИ са постигнати вече, третата – почти, докато в/чрез осъществяването на последната (засега!) Човечеството ще постигне и(!) МИРА СЪС СЕБЕ СИ.
ЦЕЛИТЕ извисяват и човеците като:
1. Първо ги научават на ТРУД, често – изнурителен, както и да ценят/пазят висшето благо – ЖИВОТА, после
2. да открият силата, да почитат и се стремят към поЗНАНИЕТО, за да
3. поВЯРВАТ в доброто и заявят идеалите, на които ще служат.
4. станат годни/достатъчно силни, за да устоят в предстоящата битка със Стихията като неотстъпно разширяват СВОБОДАТА си на присъствие+действие.
29/30 януари, 5/6 февруари 2022
