Пътят до отвесната вис, водеща към светостта, смирението и светлината 
Преди време преживях неочаквана радост: световният информационен лидер „Ройтерс“ произнесе името на мой много драг другар. Агенцията пусна специален фоторазказ за отец Андон Шавулев и може би няколко милиона жители на планетата научиха за неговото призвание – да води църковните служби в храма „Въведение Богородично“, а в свободното време да ръководи тренировките по бокс на децата от градското сиропиталище.
За благородното дело на отец Дончо, както с обич го наричат неговите енориарши, и у нас мнозина са чували. Знае се, че от години проповедникът боксьор се грижи за сирачетата като за свои чада, но не само за духовното им съзнание, а и за по-нататъшното им образование. Знае се, че те са влюбени в харизматичния си възпитател и треньор и му се отблагодаряват със спечелени медали от републикански и международни боксови турнири.
И още нещо се знае за този скромен, но щедър духовник – че преди време бе удостоен с националната награда „Дух на добродетелност“. Всички родни медии подробно отразиха това събитие, защото връчването на приза бе в рамките на тържествената церемония, посветена на конкурса „Личност на годината“.
Никой не се изненада, че отец Дончо получи високото отличие, тъй като името му бе придобило гражданственост като нравствена мярка, с която се съизмерва всеотдайната човещина, благочестивия пример, праведното поведение, естественото присъствие…
Но стиховете в тази книга ще изненадат всички, които го познават, защото те едва ли знаят, че на младини Дончо е обрисувал с умни думи душевните си отражения. Ще ги изненада съхранено им излъчване – нежно по своему – което на пръв прочит не се връзва с днешния свещеник, притежаващ мощна и мъжествена осанка.
За мен по-голяма изненада бе, че през чистите сезони на съзряването си младият Шавулев интуитивно е самоизграждал бъдещия си професионален профил. Доказателствата са тук, в този свитък, събрал на едно място очарованията и разочарованията от някогашното му битие. Достатъчно е да се взрем в словесните му акварели и ще усетим, че те наистина подсказват утрешното поприще на бъдещия божий служител – някои от тях са тихи като тропари, други носят неосъзнати предчувствия, трети загатват за неизбежните небесни прозрения… Дори и в редовете изпълнени с праведен гняв, разтърсващи младия Шавулев, присъства овладяна вътрешна сдържаност, мъжка твърдост, сетивна сбитост…
Всичко това издава същество със силен характер, който е заключен с кръстато ключе от неизразена нежност.
Тук обаче ще проследите и строгите състояния от казармата, черноморските хоризонални блянове, ще се натъкнете на рок обръщения, на мигове любовна лирика, на усъвършенстващи духа усамотения, както и на питащи проникновения за човешката чистота, плюс въпроси за верността към вярата и към търсенето на животоструйното изначалие на вечния кръговрат…
Има и няколко скрити, недоизказани послания, които са отправени единствено към Бог, но не и към хорските уши.
Затова спокойно заставам зад издаването на тази сбирка със словесни акварели – те ми напомнят за визиите с водни боички, с които всяко дете, рисувайки, започва да издирва себе си… Андон е трябвало да прекоси тези поетични територии, за да доиздири и сам да дооткрие най-същественото у себе си, което Господ е закодирал у него…
Благодаря на Юлия, керката на отец Андон, мой сърдечен другар и изповедник, че ми предостави възможността да участвам в нашата загадъчна завера – да стана издател на тази сбирка, която излиза без знанието на отеца й.
Благодаря й, че тя сложи на корицата свой акварел, че даде име на бащиния си свитък със стихове, и свърза чистота на неговите въздишки и възвисения, с акварелната реалност на дишащото й детинство.
Появата на този скромен по обем сборник има една единствена цел – всеки, който обича чистотата като духовна хигиена, да проследи движението на обичния от нас Андон Шавулев към билото на зрелостта, откъдето той тръгва по отвесната вис към светостта, смирението и светлината – с извисението от себе си към Тях, и с опрощението от Тях към него.
