Акварелният поет, нови промисли

Акварелният поет отец Антон Шавулев, както го нарече литературната критика,  е роден на 2 ноември 1951 г. в с. Лозеница, Мелнишко. След казармата потегля към Варна, за да стане моряк и да пътува по света. Не го одобряват, казват му, че е от неблагонадеждно семейство. Работи като докер на варненското пристанище и се запалва по бокса. След тежка контузия се отказва от състезателна дейност. През 1978 г.завършва Духовната академия, а през 1991 г. е ръкоположен за свещеник. Междувременно завършва и треньорска школа по бокс във ВИФ и започва да тренира деца, предимно от Дома за сираци в Благоевград. Два пъти седмично тренира и студенти от Американския университет.  От 1998 г. е предстоятел на храма „Въведение Богородично“ в Благоевтрад.

Лов

Светлеят буките,
голямата луна
излиза бавно
и пръсва стъкления похлупак

от тъмнина,
на хиляди парченца,
трепкащи в дълбокото небе…

Ловецът броди,
долината спи,
нощта е будна!…

Шумолят клоните надвесени,
пътеката извива се
под тях
и следва хищника изплезен…

Ловецът броди
в каменните хълмове,
промъква се и не съзнава,
че плячката сега
е той самият…

април 2020, Благоевград

Молитва

Когато се изправям трудно,
за да падна пак разкървавен,
когато влизам в тръните
по тесния Ти път,

когато изтощен
пълзя в калта,
аз чувам звуците далечни
на камбана (като гонг),
отново се изправям
и вървя,
почуствал Твоята невидима ръка…

Когато за пореден път
ме лъже дявола,
и аз за кой ли път,
като дете го следвам,
не ме оставяй Господи,
не ме оставяй!…

Април 2020-06-03, Благоевград

Бащите и Майките

Почини Си
уморено сърце
от обич преляло…
Починете си
уморени ръце
плодовете на труда си
раздали…

––––

А Душата Бяла
на Бели криле
към Ново небе
полетяла…

Август – септември 2020