Content on this page requires a newer version of Adobe Flash Player.

Get Adobe Flash player

Д-р Коста Костов - Коро за стогодишнината на поета Геров

15.05.2019 1

Прочетено във фейсбукстената на проф. Костов

 

Днес,15 май, се навършват 100 години от рождението на Александър Геров (15.05.1919 – 22.12.1997).
Стана ми малко тъжно, че при написване на името в Google до последната изписана буква не се появи информация за поета. Геров, в дълга поредица от съименници, които ще имат щастливата участ да напомнят за поета.

На него, Константин Павлов посвети четиристишие с намигване, признателен поклон пред най-лапидарния български поет:

Посаждам картоф -
пониква роза -
убиват ме като вещица. 
Здравей, Сашо, 
прости многословието.

Запомних го такъв, какъвто е на тази фотография, в един кратък отрязък от време, малко преди да си отиде от нас.
Свърза ни друг мой приятел и поет - Дамян Дамянов, който искрено обичаше Геров и поиска от мен да се погрижа за здравословните му проблеми. Двамата бяха много близки, като две непораснали деца, които си споделят игрите, не само защото живееха през няколко улици. Александър Геров се сърдеше детински и страдаше искрено, когато Дамян го биеше на шах, затова Дамян често му подаряваше победи, за да го накара да се чувства щастлив. Две поетични души, които бяха в разпра с физическия свят.
При редките си посещения при Геров, в спомените ми се е приютил един малък, оскъдно обзаведен апартамент, без телевизор, с малко радио, което дърдореше непрекъснато на една и съща новинарска станция, малък шкаф-библиотека, побиращ около стотина книги, маса около притихнал прозорец, на който кацаха гугутки, за да погонят по перваза трохите, подхвърлени от поета. Лапидарно обкръжение, каквито бяха и стиховете му. Геров пушеше мълчаливо с едно тиково примляскане, сякаш изтегляше с усилие думите, които изричаше тихо, накъсано и бавно. Повечето време мълчеше. Изглеждаше замислен и тъжен. Страдаше – телесно и ментално. Душата му сякаш витаеше другаде. Беше вече болен и някак далеч от битието. Беше емигрирал в съзнанието си. За него се грижеше предано брат му, който идваше периодично да му почисти и отговори на насъщните му нужди. Когато изплуваше за кратко от мислите си, задаваше странни въпроси, като дете, което тепърва опознава света. Пишеше дълги писма на отдавна починалата си съпруга Тамара, пускаше ги в пощата, после си ги вземаше и сам им отговаряше. Така си кореспондираше приживе с другия свят, който го теглеше. Духът на починалата му съпруга не го напускаше и той живееше в непрекъснато общение с него. Мисля, че в периода на нашето познанство беше толкова откъснат от тялото си, че вече не пишеше поезия. 
Остана ми и един ярък спомен от посещенията ми в дома му. 
Забелязвайки малката му библиотека с около стотина книги попитах защо няма повече книги (при останалите поети и писатели бях свикнал да виждам големи библиотеки), а той отвърна, че не му трябват много книги, защото когато пожелае да прочете нещо, чете Атанас Далчев.

НАЙ-ХУБАВОТО

Най-хубавото на смъртта 
е туй, че идва ненадейно. 
Поемаш въздух със уста 
и се унасяш постепенно.

И постепенно става леко 
на мозъка ти разрушен, 
че тръгваш много надалеко 
и все ще стигнеш някой ден.

Александър Геров

 
 

КОМЕНТАРИ

Анонимен  15.05.2019 11:26 | #1

Коро‚ рано ти е за спомени‚ но това е безценно! Събери си спомените и ги издай! чакаме! евелина б.

Напиши коментар

Ако искате коментара ви да не е анонимен, регистрирайте се тук.


captcha image (Антиспам код, въведете 3-те черни символа)

Код: