Content on this page requires a newer version of Adobe Flash Player.

Get Adobe Flash player

Крилата на свети Георги

08.05.2019

Разказ от Иглика Дионисиева

 

Крилата на свети Георги


            Когато свети Георги се възнесе, ангелите тутакси го закичиха с крила. И това не бяха какви да е и като на всички останали хвъркати особи из небесните селения крила, а по-разкошни, дори на пръв поглед. Бяха прозрачни като бистри езерни води, бяха леки, дори по-леки и от последни издихания. И по тях, още в първите часове от новия живот на новия светия, започнаха да никнат също такива прозрачни пера, по които се гонеха отблясъците на хиляди седмоцветни дъги.
            Свети Георги не можеше да се нарадва на тази ангелска награда, въпреки че дядо Боже отричаше това да е награда и твърдеше, че разкошните прозрачни крила не били нищо друго, освен негова, на самия Георги, заслуга. И така да беше, свети Георги не мислеше да противоречи и да роптае. За нула време той се научи как да ги размахва и да ги управлява - и започна да хвърка, да се издига и да се рее из галещия райски въздух.
            И сигурно това блаженство щеше да продължава безкрайно, ако не беше календарът, който неумолимо тласкаше земята да прекарва своите обитатели през чистилището и ада на светските и църковни празници.
            Щом дойде май месец, пролетната шума бухна и се сгъсти, а перата по крилата на свети Георги започнаха да капят и да оредяват. Не беше ясно дали светецът сам усети какво става. Но като се опитваше да подхвръкне, полетите му излизаха криви и краткотрайни. А крилата му, до скоро будещи завист с разкоша си, за няколко дни грозно се бяха проскубали и продължаваха да се оголват.
            И ето, че със загубата на пера и умението да лети, светецът губеше и своята веселост. Наближаваше Гергьовден и това, което се възнасяше от земята, го караше да се върти и да се пече като на шиш. Вместо и той като другите да се стегне и да празнува, както си му е редът, свети Георги не можеше място да си намери, като чуваше плачовете на малките агънца и рева на овните, които хората колеха в негова чест. Смъртта на всяко агънце се ознаменуваше с падане на перо от крилата му. И тази смърт беше толкова много, че скоро и крила нямаше да му останат на свети Георги.
            А другите светии и ангели го гледаха - омърлушен, потиснат, изпаднал - и вместо да му съчувстват, му викаха:
            - Какъв си такъв светия, като не научи хората заради твоя празник по-умни и сърцати да стават, ами си карат по стария начин - с кръвищата и заколението напред. Нищо чудно, заради невинната кръв, която така щедро проливат, пак да те свалят долу, ама хак да ти е!
            Така продължаваше с дни, и докато не минеше Гергьовден по всичките христови църкви, свети Георги не можеше да разбере къде се намира - на небето ли, на земята ли, или по-надолу - в пъкъла. Но яка му беше душата - заякнала в земните страдания - и той преболедуваше това брожение, а след него се обновяваше, както куче, сменило козината си.
Подмладяваше се светията, щом минеха празненствата в негова чест. Но това подмладяване беше само външно - нали райските селения бяха красиви и всичко, що щъкаше из тях, също трябваше да е красиво. Сърцето на светеца се стягаше и натежаваше от тия кръвища, които се проливаха заради него мърцина.

            И ето, че той се оказа в положението - да е постигнал рая, а да не е постигнал смисъла на съществуването си. Затова, след поредното си боледуване заради кланетата по Гергьовден, светецът реши да иде да сподели на Господ какви тежки мисли и каква непоносима мъка го спохождат и да поиска съвет и божия подкрепа. Отиде той при Господ и му заговори:
            - Така и така, Господи, ти хубаво ме настани тук, в рая, обаче виж какво правят в мое име хората, как гинат долу овните и агънцата, много ми е тежко, Господи, не издържам вече. Да си взимат крилата ангелите, въздушни и светлозарни ми ги закачиха в делника, проскубани и олисели станаха през празника.
            Тогава Господ протегна ръка към свети Георги. Светията помисли, че Господ иска да избърши сълзите му, които се стичаха на воля по красивите му бузи. Но Господ тури ръката си на едното му крило, като че да изпита колко е здраво, и ласкаво заговори:
            - Не бой се, чедо, не бери грижа за крилата си. Поноси ги още и потърпи, та ти още много работи не си видял! Хайде сега отивай да хвъркаш, и да танцуваш, и да пееш, и да пиеш нектар - всичко, каквото ти светлата душа поиска! Всичко ти се разрешава, та да заякнеш, че догодина иде пак Гергьовден!
            Отиде си светията със закрепнала от божиите думи душица. И в песни, танци, хвъркане и други райски забавления - отиде си и годината и пак дойде Гергьовден. Пак започнаха да капят перата от крилата на светията, пак изгуби съня, спокойствието и здравия си тен той заради плачовете на малките агънца и невинните овни, заколвани в името на свети Георги. Много зле се чувстваше светецът, не искаше да се движи, не искаше да поглежда нищо и никого. Но ето, че когато беше най-зле, усети непозната лекота и гъдел в едното крило. Това крило от няколко дни цялото беше оголено, а дупките от опадалите пера го правеха да изглежда отблъскващо и отвратително. И ето сега, на същото това крило, по време на празника, поникна едно перо. Свети Георги го видя и не можа да повярва на очите си. Пипна го с пръсти - там си беше и продължаваше да расте!
            Усмихна се свети Георги, защото заедно с плачовете на невинните агънца, там отдолу се чу и слабичка песен - на едно агне, пощадено от стопанина си в името на светеца. Свети Георги долепи ухото си до небесния под, за да чуе песента по-хубаво, но ангелите се бяха сборичкали и нищо не се получи. Тогава свети Георги им се скара:
            - Тихоте бре! Ангели-бангели, млък веднага! Я мълчете да чуем какво се носи отдолу!
            Тогава ангелите притихнаха и слабата песен на агънцето избуя до райските селения и изпълни сърцето на светията с блаженство.

            Свети Георги усети нечия десница на рамото си. Обърна се и видя Господ, който тихомълком се беше приближил към него, докато с ангелите се вслушваха в идващата от земята песен.

            - Какво има там, деца мои, та така спряхте играта отведнъж? – попита Господ ангелите и усмихнато гледаше към свети Георги.

            - Слушаме как едно агънце пее, защото стопанинът му го обрече на мен и му заръча с живота си да ме прославя – не каза, ами направо се изфука свети Георги.

            - Каква блага вест, детето ми! Нали ти казах, че още много работи не си видял…

            - Така е, Господи. Трудно е понякога това нещо, гледането. Аз река да стъпя напред, а крилата ми, тези оръфляци, ме болят и ме дърпат назад. Кажи да ги махнат, Господи!

            - А, не, крилата си да не пипаш! Ще ги носиш и ще търпиш! Не видя ли, че ново перо ти е поникнало? Ще ги носиш, докато целите се покрият с нови пера, и то по време на твоя празник! Покрият ли се – ще знаеш, че това ти е човешкия дар, по-ценен и от ангелския. Тогава, ако щеш лети, ако щеш ги свали. – каза Господ и си тръгна. И като се отдалечи малко, на себе си измрънка: - То е ясно, че като се спрат на земята кръвищата, и на него ще му олекне като никога. И тогава няма да му трябват крила, за да лети.

 

 

КОМЕНТАРИ

Напиши коментар

Ако искате коментара ви да не е анонимен, регистрирайте се тук.


captcha image (Антиспам код, въведете 3-те черни символа)

Код: