Content on this page requires a newer version of Adobe Flash Player.

Get Adobe Flash player

Писмо на Здравка Евтимова за "Покаяние Господне"

27.04.2019 1

 Румене, направил си блестяща книга!
Блестящо "Покаяние Господне".
Тя ми направи велики Великите Великденски празници! 
(Понякога ми се струва, че си гениален. Друг път - безкрайно тъжен. )     

                Румен Леонидов е написал великолепна книга!

Покаяние Господне“ не само ни учи да четем „невидимото четмо“ („Пазителят“). Тя ни доказва, че още с първия си стих поетът поема към безсмъртието – и от него, поета, зависи кога ще стигне дотам.

„Блазе на всяка смърт, която не съществува извън безсмъртието“ 

Румен Леонидов създава невидимото четмо на честта. Неговите букви са изплетени от светлина, болка, щастие, живот. Знаците на страданието се превръщат в надежда, в полет,  в небе, защото „красотата убива. Тя умъртвява смъртта.“ Покаяние Господне“ е  прозрение, поглед  навътре в човека и едновременно с това - влюбване на вселената в човека, дълбоко родство между човека и бога, смъртта, светостта, свободата. Сънят е код, който надмогва болката. За човешкия стремеж няма брод и край.

„Ще те изгорим върху кладата на твоите сънища“ – това е то „Покаяние Господне". Книга, която отнема дъха и го превръща   в безсмъртие. Поезия, която подарява милост, строгост, възвисяване  и дълбочина. Стремежът на човека към самопознание, поривът към  добротата на ближния е силата, пред която страхът се преражда в копнеж. Мисълта е клада, която  вдъхва  страхотна сила на едва-чуто прошепнатия въпрос „Нали обеща никога да не идваш в този сън?“ „Покаяние Господне“ е прозрение за самотата, „която винаги придружава някого“, самотата – истинската човешка дреха, която разкрива същността на всеки един от нас.

              И отново рода им человечески се развъди…

              И злодеянията  им земни плъпнаха навсякъде.

  От кого Господ прошка да измоли,

  Пред кого Господ на се покае?

     (стихотворението „Покаяние Господне“)

 Смъртта е тъжен и беден просяк; Бог е с наметало на въглищар… И онези безсмъртни, разтърсващи строфи за  „тези напускали телцата си деца“!     

                               Как се обяснява

                               какво е смърт на сепнато дете,

                               което без да знае спира да расте

                               и гледа как се вайка отвъд реката

                               и как костите си скубе

                               смалената му майка.

 

Страхотен, мощен цикъл „Възкресение на третия ден“!
Светла, голяма книга на Румен Леонидов.

Благодаря за потреса и щастието, която ми даде  „Покаяние Господне!“

 

 

Здравка Евтимова

 

КОМЕНТАРИ

Анонимен  03.05.2019 11:27 | #1

Що е Божа дарба‚ то за свят е чудо... Румене‚ чета‚ препрочитам и все повече осъзнавам‚ че си поет. Да‚ поет си от Бога Слово и Светия Дух. И дано те‚ заедно с Отца‚ не те оставят никога! Светослав Николов

Напиши коментар

Ако искате коментара ви да не е анонимен, регистрирайте се тук.


captcha image (Антиспам код, въведете 3-те черни символа)

Код: