Content on this page requires a newer version of Adobe Flash Player.

Get Adobe Flash player

Бдения

26.04.2019

Из Покаяние Господне

 

ПОКРЪСТВАНЕ

 

Трима ковачи от ранни зори
потни и голи до кръста,
с чукове блъскат и пръскат искри,
клинци каляват за Кръста.

 

Зорлем зората към хълма върви,
пладнето тайно се кръсти,
петъкът пее, тълпата мълви:
„Трима ще разпнат, един ще възкръсне!”

 

Трима изплитат венеца Му трънен,
в морава дреха денят го загръща.
Броди Мария из мрака бездънен,
Господ отрочето мъжко си връща.

 

Гол го събличат. Тръпне тълпата.
Тайно венчават Голгота за Кръста.
Трите разпятия – с връх в небесата:
двете проклинат, едното се кръсти.

 

Иде часът. И сетната чаша.
Слепи проглеждат, сакати прохождат.
Трима войници се карат за плаща.
Първият – кръстен. И той го пробожда..

 

Тъмно над Рим е и мрак над Юдея.
Слиза от Кръста. Мария прегръща.
Нито човек е, ни Бог, а идея…
Светъл. Безплътен. Безсмъртен. Насъщен.


Той е Спасител. Спасените вчера
вече отказват да бъдат спасени.
Няма апостоли, Тайни вечери…
Няма любов, а само неверие.
 

Няма: „Разкай се!“, няма промяна…
Звяр е човекът, без Бог си живее.
По-добре е и нас да ни няма,
нежели и Господ да подивее.

 

ПСАЛМ
 

Някой ни отучи да летим.
И посели ни на чуждо място.
И в гърлата ни насипва пясък. 
И в прахта ни кара да пълзим.

Някой ни е стиснал като в длан.
И в яйцето на съня ни съска.
И крилата ни в зародиш къса.
Смуче от жълтъка ни без свян.

Някой ни вкопава през нощта.
И мълчим заровени до шия.
Реже от душите ни с бичкия.
Голи ни разравя сутринта.

Някой приземи ни до един.
Бие с чук дървото на живота.
И събаря птичето с гнездото.
И нозете му завинтва с винт.

Кой се разпорежда в Твоя дом?
Кой върлува в Твоята градина?
Господи, остана без Родина.
И без семе Твойто потекло. 

Толкова души, а няма дух.
Няма изход, няма очищение.
Вечното летене е спасение –
беше грешка кацането тук.

Онзи, който първи те презря,
нищият, с когото си глаголиш,
него утре за любов ще молиш,
щом до нас, Спасителю, опря.

 

 

СВЕТИ ДУХ

 

Идат отдолу косачи, косачи с черни
качулки, бавно из тъмното крачат,
бродници водят за булки. Страшна
коситба ще падне, лунна среднощна
коситба, вълци ще вият до пладне,
девствени кърви ще пият. Идат отдолу
косачи, двама по двама настъпват,
гарвани грачат ли, грачат, тръните
тръпнат, изтръпват. Голи русалки
надзъртат, шипките шипове голят,
свекър бие свекърва, зълва на девер
се моли. Идат отдолу косачи, бляскат
косите им остри. Чер конник техен
водач е, води смъртта ни на гости.
Пънове пламват в зелено, лумват
зелени огньове, змии развиват вретено,
бият се змии с ножове. Идат отдолу
косачи, дума дори не продумват. Сова
оплаква седмаче, чума се люби
със чума. Гърчат се черни в росата.
Росен са вплели в косите. Писъци
сепват гората, прилеп раздиплен
залита.Тихо ридаят тревите. Бягат
кошути на пръсти. И се търкулват
главите от телата откъснати. Идат,
прииждат косачи. Кръстен с некръстен
се сбира. Влачат се мъртвите, плачат.
Живите с радост умират. Повече няма
спасени. Има едни таласъми. Всичко
е окосено. За венеца от тръни.  

 

 

АКО ЛАЗАР

  

Ако кажеш: „Стани, Лазаре!“,
ще стане ли...
Ако кажеш: „Събуди се, Лазаре!“,
ще се събуди ли...
Ако кажеш: „Лазаре, вдигни се!“,
ще се вдигне ли…

И ако попита Лазар:
„Ти кой си?“

И ако попита Лазар:
„Защо ме будиш?“

И ако попита Лазар:
„Защо ме викаш?“


И ако Лазар каже:
„Не съм те молил!“

И ако Лазар каже:
„Не си ме питал!“

И ако Лазар каже:
„Не те познавам!“

И ако Лазар не иска
да стане,
и ако Лазар не иска
да диша,
и ако Лазар не иска
нищо,

тогава Ти, Боже, 
наричай ме Лазар…

 

 

Румен Леонидов

 

 

 

 

 



КОМЕНТАРИ

Напиши коментар

Ако искате коментара ви да не е анонимен, регистрирайте се тук.


captcha image (Антиспам код, въведете 3-те черни символа)

Код: