Content on this page requires a newer version of Adobe Flash Player.

Get Adobe Flash player

Времето на безименните и безликите

10.04.2019

Романът "Трол" вече и на български

  

Премиера на романа „Трол” от словашкия писател Михал Хворецки на 15 април (понеделник) в словашкото посолство – бул. Янко Сакъзов 9 с участието на автора

ВРЕМЕТО НА БЕЗИМЕННИТЕ И БЕЗЛИКИТЕ

Михал Хворецки не е ново име у нас. През 2012 г. издателство „Нов Златорог” издаде романа му „Компаньонът” (представян е и в нашия сайт), а на следващата година същото издателство пусна на книжния пазар и друг негов роман - „Дунав в Америка”. ”Трол” е третата му творба на български.

Михал Хворецки (1976) е завършил естетика в Университета на град Нитра и е защитил аспирантура в писателската програма на Университета на Айова (САЩ). Досега е издал сборниците с разкази „Изострено чувство за чистота” (1998), „Ловци и събирачи” (2001), „Наум” (2012), както и „Пастирско писмо” (фейлетони и репортажи – 2008), „Наизуст” (есета - 2013) и романите „ Последният хит” (2003), „Плюш” (2005), „Ескорта” (2007), излязло на български под заглавие „Компаньонът”, Дунав в Америка” (2010) и детско-юношеската книга „Братислава – чаровната столица (2018). Той е активист за човешки права, блогър и сътрудник по политически и културни теми на вестници и списания в страната и чужбина. В момента работи в Гьоте Институт в Братислава, където живее със семейството си.

Асен Милчев, преводачът и на трите му произведения, е подбрал въпроси от различни интервюта с автора в словашки литературни сайтове, които дават представа, както за писателя Михал Хворецки, така и за новоизлезлия му роман „Трол”. Предлагаме ви и откъс от книгата.     

 

Каква ви вдъхнови да напишете романа „Трол” и как ви вървеше самото писане?

Започнах да го пиша, след като изживях първия шок от масивното завръщане на пропагандата. Отначало не можех да повярвам, че ще видя някога такава планина от лъжи, омраза и зло. Това ми напомняше за моето детството през осемдесетте години, когато също ожесточено се търсеше врагът и неприятелят и се налагаше конфликтна, войнствена атмосфера на заплахи. Дадох си сметка, че светът на тролстването е най-вече създаване на фикции, измислици, фантазии и започнах да мисля как да откликна  с литературни способи на тази ситуация.

Във вашите творби често критически и иронично разнищвате нашето общество. Важно ли е за вас като писател да се спирате върху тези теми? Или пишете само заради това, че повечето от съвременните хора ще могат чрез  книгите ви да вникнат по-добре в нея?

Вярвам, че писането може да засили критическото мислене. Романът ми се колебае около границата на фантастиката. Чрез нея си представям какво може да стане, ако ситуацията още повече се влоши и накрая омразата победи. Действието се разиграва в една средноевропейска страна след хибридната война, когато старите правила не важат, а  консумативното общество постепенно изпада в хаос. Едновременно, това е историята на едно истинско приятелство между двама съвсем противоположни човека.           

Не са ли героите ви ваше огледало? Какво общо имате с персонажи като Михал Кирхнер (главният герой в романа му „Компаньонът”)  и Мартин от „Дунав в Америка”?

Двамата ми нови герои – младата жена Йоанна и един младеж решават да опитат дали може да се противопоставят на пропагандата по интернет. Разбира се, че в тях съм проектирал някои свои мисли и представи, а и мечти, но те са литературни персонажи. Във всеки свой герой авторът, волю-неволю, влага и от себе си, но най-много, разбира, се го прави в автобиографичните книги.  

Какво според вас трябва да притежава хубавата книга и коя бихте признали за съвършена?

Хубавата книга се нуждае преди всичко от добър сюжет и оригинален език. Най-хубавият стил е да има какво да кажеш. За мен съвършени книги са например Пушкиновият роман в стихове „Евгений Онегин”, или Набоковата „Лолита”.  

Всъщност тролът е човек, който охулва и осмива мнението на другите, често анонимно. Защо си избрахте тази тема? Ще се опитате ли да ни разясните в какво виждате най-големите заплахи от страна на интернет троловете?

Размахът на целенасочените лъжи смятам за една от най-големите заплахи за съвременното общество. Това е коварно подкопаване на демокрацията и свободите, към които в Европа се стремим още от времето на Просвещението. Троловете разпръскват послание, че гражданите са безпомощни, нищо не може да се промени, всичко е манипулирано и договорено, затова всеки протест, всеки критичен глас им пречи. Някога бях голям техно-оптимист. Постепенно обаче осъзнах, че „Фейсбук” и „Гугъл” съвсем не са това, което изглеждат. Ужасен съм накъде се развива интернет и как се увеличават възможните опасности от него. Многократно, както самият аз, така и семейството ми станахме обекти на нелепи лъжи от страна на стотици неонацистки и фундаменталистки профили едновременно. Героят ми изживява нещо подобно, но в много по-голяма степен.

Имате вече филмова адаптация на ваша книга. Издали сте и няколко книги с разкази и театрална пиеса. Какво пишете по-лесно? В кой жанр се чувствате най-вече в свои води?

Най-много ме забавлява да пиша разкази и романи. Обичам също така редакторската работа, оформянето на ръкописа. Там съм в стихията си. Някои хора  мислят в образи, а аз текстово. И все по-голямо удоволствие ми прави да превеждам от немски език.

А какво ви накара да напишете театрална пиеса?

С удоволствие бих писал и повече пиеси, но нашите театри почти не играят съвременна словашка драма.

 Действието на романите ви често се разиграва и в Германия. Как бихте сравнили двете страни? И как влияят тези две държави с различна култура и манталитет върху героите ви?  

Вече от много години се занимавам с немския език и култура и това, разбира се, ми е повлияло, станало е част от моята самоличност и от семейните ни традиции. За мен това е късче от света, където много съм научил. Но сравняването на тези страни чрез героите ми би било прекалено „книжно”.  

Как възприемате съвременната словашка литература? Бихте ли казали, че в нея има мнозина талантливи автори? Или обратното – че такива липсват?

На тази тема има по-големи експерти от мен. Но най-общо казано имам впечатление, че се утвърждава една странна, не много приятна тенденция в книгоиздаването: обръща се прекалено голямо внимание на дизайна на книгата и напълно се забравя за обработката на текста. Ръкописите много-много не се подготвят, дори понякога изобщо не се работи по тях. Липсват редактори, да не говорим за издателите.  

Какво ви прави най-силно впечатление сред литературния свят в последно време?

Бумът на словашката жанрова литература и читателския интерес към нея: детективски романи, хорор, фантастика.

Ако можете да сравнявате времената на вашия дебют и сега. В какво виждате най-голям прогрес – дали в качеството на самите ръкописи, темите, над които работите, или във вашата личност като писател? Какво притежавате сега, каквото не сте имали преди?   

Станал съм много по-смирен.

 

КОМЕНТАРИ

Напиши коментар

Ако искате коментара ви да не е анонимен, регистрирайте се тук.


captcha image (Антиспам код, въведете 3-те черни символа)

Код: