Content on this page requires a newer version of Adobe Flash Player.

Get Adobe Flash player

Бунтът на свободния или абсурдите на свободата

11.03.2019 | автор:  ИВАН НИКОЛОВ 1

Още едно мнение за Покаяние Гоподне

 Бунтът на свободния или 

абсурдите  на свободата

 

Една поетична книга – „Покаяние Господне” от Румен Леонидов ни хвърля в бездна от въпроси, защото в нея и покаянието, и Господ, са метафора на изтъняващите до скъсване нравствени опори на съвременния човек. Читателят внезапно попада  в неочаквана стихия от идеи, в които словото разрушава досегашната си първична обвивка и литва в необята, за да се върне пременено в одежди, които  по инерция ще възприемаме като неподходящи и смущаващи благоприличната естетика.

 

Естетиката като същност, моралът като философия, борбата като  необходимост тук се сливат, разделят, противопоставят и разпадат,
за да се получи усещането за  свръхестествен опит, неосъзнат, а може би и преднамерен, но зареден с толкова енергия,благочистива добронамереност и неприсъща широта,  че  човешките отношения, облъхнати  от  боговдъхновение и  богопорицание красиво се извисяват  или се  сгромолясват върху коловоза на мумифицираните ни представи за добро и зло, за да ги разложат отвътре и да ги сътворят отново с повече плам и въображение.

 

От Омир и Хораций до Данте и Петрарка човешкото достолепие, мъжество и вдъхновение, както  и  възможността тези категории, 
да бъдат интерпретиране чрез словото, внушаваха  определена, макар и облечена в различни костюми представа за действителност и творчество. Лудовико Ариосто без да блести с мисловната дълбочина на тяхната добросъвестност към предмета на изображение,
успя да размести пластовете, времената и събитията и чрез своя „Орландо Фуриозо” да извае новият образ на Средновековието, образ, който не търпи рамките, догмите и наставленията свише.

 

Като чете „Покаяние Господне”  читателят е провокиран да размърда изпадналата в дрямка негова мисъл и да поразтърка очите си.
Тук няма начало, няма и край. Няма стихотворения, въпреки че формално те са налице в книгата, няма и лирически герой, който като пластелин да се превъплъщава в духовния образ на своя създател. Всичко това липсва. Всъщност, има  го. Има го, но то е принудено
да жонглира, върху руините на един цивилизационен модел, който вече е в разруха, но който упорито продължава да се държи като
че все още  е в младенческа възраст и ще живее до безкрайност.

Тази книга е талантлива заупокойна на досега съществуващите илюзорни представи за вечност и дълголетие. В нея почти хулиганската разкрепостеност и благородната добронамереност вървят ръка за ръка и преливат в библейските притчи и посланията Господни
грапавите мисли и нащърбената духовност на нашето време, белязано с особения  знак на граничната епоха, в която съдбата е решила да  живеем.

                                                          ***

Румен Леонидов се самозаблуждава, като си мисли, че щом е взел като мая за творческия си замисъл няколко сакрални имена, библейски герои и  религиозни светилища, превръща заглавието „Покаяние Господне” в панацея за хроничните  нравствени болести
на съвременния човек. Може би точно това заглавие ще вдъхнови обичащите да изглеждат дълбокомислени любителки на поезията.
Те ще открият  в тази книга съответстващи на интелектуалното им равнище духовни пластове и може би ще имат донякъде право.
Но те ще останат завинаги на брега на истината на предложената тук поезия. Защото тази книга, противно на съкровения й замисъл , тръгва по съвсем различен  коловоз. Авторът й на моменти стои стъписан пред собствената си  неспособност да обуздае идеите,
които го връхлитат,превъплътени в слова, изгряващи  неведнъж  самостоятелно и независимо от волята на създателя им. Точно
в това е същностния код на тези стихотворения, ако е възможно изобщо да ги наречем стихотворения, защото те са  безкраен наниз 
от изображения на взаимноизключващи се и взаимнодопълващи се географски, религиозни и духовни пространства.

Въпреки многопластовата тъкан, в която доминира и добронамереност, и  смирение,  от тези стихотворения струи неосъзнато,
но категорично присъстващо неспокойствие. Авторът се е превъплътил  в някакъв съвременен Ахасфер, който не може да си намери място. Той носи в себе си тревожният бацил на несъгласието с безметежното живуркане на посредствеността и бездарието.
Няма значение къде е лирическият герой. Дали е в Йерусалим или в Златолист. Това са само кодови названия на духовните спирки,
от които започват истинските пътешествия, истинските срещи, разлъки, истинските радости, несрети и разочарования, но и истинското вдъхновение.
Авторът е господар и роб на собствените си видения, които чрез думите се превъплъщават  в умишлено подхвърлена и недоизказана загадъчност, подминавана от него с небрежна артистичност.

                                                    ***

Смирненски естетизира мечтата си за социална справедливост. Вутимски в „Tedium vitae” доказа, как творчеството и действителността взаимно се допълват. Вапцаров, без да подозира,  чрез таланта си опроверга наивността на идеологизираната си вяра. Пеньо Пенев изболедува измамната романтика на соцреализма и се опита да изтръгне този  плевел от лехата на естетиката.

Румен Леонидов от въображаемия амвон на Вярата разголва грехопадението, в което сме потънали и с което сме се сраснали.

Богопочитането и Богоборчеството, потопени понякога в талантливо контролирана словесна стихийност,  внушават  усещането за  опасностите, които ни дебнат отвсякъде.

В този смисъл ”Покаяние  Господне” разчиства пътя за бунта на свободния човек, сътворил абсурдите на свободата. Тя е диагноза и опит за лечение на болести, които се раждат единствено на границата между две епохи. 

 Иван Николов

КОМЕНТАРИ

Анонимен  19.03.2019 23:59 | #1

Напълно споделям мнението на г-н Иван Николов‚ искам само да добавя‚ че езикът на Румен Леонидов е много специфичен‚ ярък и действен‚ и това подсилва значимостта на посланията му. Мариана Тодорова

Напиши коментар

Ако искате коментара ви да не е анонимен, регистрирайте се тук.


captcha image (Антиспам код, въведете 3-те черни символа)

Код:  

АПОКАЛИПСИС ХХI

Думи, гласове, свирки