Content on this page requires a newer version of Adobe Flash Player.

Get Adobe Flash player

РЕКАТА, КОЯТО ТЕЧЕ КЪМ ИЗВОРА СИ

01.03.2019 | автор:  НЕДА АНТОНОВА

Из писмото на Неда Антонова до Румен Леонидов

 

Първото усещане при съприкосновение
с твоето „ПОКАЯНИЕ ГОСПОДНЕ“ е боязън
– онова леко стъписване на човека пред странното и необичайното.

И, за да го преодолее, човекът започва
да се отнася към книгата като към нещо,
което му е понятно или което е виждал
– все едно дали това нещо е пожар на остров сред Марица,
обручален ритуал в пещера или песнопение на арамейски.

И после говори за книгата като за онова нещо,
приписвайки ѝ неприсъщи на природата ѝ подробности.

А най-често възклицава и трупа думи, та дано
в многотията им уцели някак си същественото.

И тъй, докато я опитоми – а опитомяването винаги
посяга на същността – и я направи достъпна
на неизкушеното си съзнание.

Възприемах я на глътки, преодолявах я
на отсечки, разделях я на смислии вертикални
отрязъци и винаги с опасението, че избирам обидно
лесен начин за тълкуването ѝ.

Тази книга издишва святост.

Осанката ѝ плува между представата ми
за требник и кралска кобра.

Докосването до нея не е безопасно,
ако не си подготвен чрез праведност.

Имах нужда да говоря с някого за нея.

Отидох в църква.
Храмовото мълчание обгърна кориците ѝ,
като че бе тя стенопис, но не даде отговор
на въпроса ми.

А питането ми беше: „Щом човекът – творението Господне
– е Богоподобен, дали Творецът не би могъл
поне малко да се окаже човекообразен?
И тръгвайки един към друг, двамата да се срещнат
по средата на пътя?”

А отговорът е бил заключен в самото заглавие:
щом Всевишният е способен на Покаяние,
следва, че на всички нас ни е дадена възможността
за Богопостигане.

 „Покаяние Господне“ е изумяваща книга поради смелостта си
– тя е опит да се разгадае природата на Бога,
да се проникне до тайната на Творец,
като се тръгне по обратния път
– чрез Неговото творение към Неговата същност. 

Защото всеки творец съществува закодиран
в плодовете на своя труд в умалени,
но верни мащаби и съотношения.

Чрез поета и неговите подсъзнателни натрупвания
– предчувствия, видения и сънища
– ние бихме могли да отгатнем божествената творческа
спирала при Сътворението, защото
– казано е: „Каквото Горе, това и Долу”!

Ето го нещото, което впечатлява интелигентния
читател на тази книга: твоето домогване
да предположиш творческия процес у Създателя
при сътворяването на света, като изхождаш
от всички онези търсения, лутания и открития,
общи за всички земни черноработници на художеството. 

Тази книга е реката, която тече нагоре към своя извор.

И ме е страх за тебе: твърде рано написа ти този завет.

А отсега нататък? 
Не можеш да живееш, както досега.
Нито да пишеш, както преди. 

Ще загубиш приятелите си, защото
истинското приятелство е възможно само между равни.

Тежко ти: очаква те самота и святост. 

Това е моята представа за книгата ти
– директно и без лъскави словесни витражи,
заместващи истинското разбиране.

 

Неда Антонова

КОМЕНТАРИ

Напиши коментар

Ако искате коментара ви да не е анонимен, регистрирайте се тук.


captcha image (Антиспам код, въведете 3-те черни символа)

Код:  

АПОКАЛИПСИС ХХI

Думи, гласове, свирки