Content on this page requires a newer version of Adobe Flash Player.

Get Adobe Flash player

"Светоокият е платил цената..."

01.03.2019

Отзив от Теодора Сърбинска

 

Вече почти два месеца нося навсякъде с мен една книга. Чета, препрочитам, преживявам почти непрекъснато "Покаяние Господне" на Румен Леонидов. И друг път ми се е случвало да бъда по подобен начин завладяна и съм разбрала, че това ми се случва с творбите на автори притежатели на зрелост на духа, сила на стила и интересен механизъм на художествено изграждане и въдействие. В себе си зная, че да се създаде такава силна и вълнуваща литература е възможно само, когато бъдат забравени гордост и предпазливост... Мисля си за онзи юнак, който късал от живата си плът, за да го изнесат орлиците на горната земя. 

"Просъници, Бдения, Сънописи" настанени в разни кътчета на мозъка и душата ми,
за да обитават там потопени села и потънали църкви, тайнствени гори и фантастични поляни, вълшебни извори от детството ми и остатъци
от корабокрушения. Чувам гласът им. Дали е нов за мен този глас. Или е бил мой постоянен спътник, а сега е намерил формата, която да ми помогне да го разпозная. Може би не е странно, че той предизвиква мои будни съновидения.

Откъсвам се от върха на егото си.

Падам, а не пропадане усещам, а освобождение.
Летят около мен думи наситени, плътни, атомите им се бият помежду си. Ударите им раждат дълбок подземен тътен и екот от стъпки на стройни редици, и космически звуци,
и шепот на Сангха, и ритъм на древен танц, и божествено православно песнопение...

Самите думи са съвършени елементи от кристалната решетка на цялото.
Сред тях няма ни една случайна,
ни една чужда на другите. Трептенето им вади на показ както съответствия, могъщи и необходими, така и парадоксални обрати на мисълта. Не са еднолинейни нито човешките измерения, нито тези на живота, нито на смъртта.

Усещам се на гърба на белия овен.
Руното му свети от чистота. Изнася ме леко на горната земя. Светлоокият е платил цената. Той е късал от живата си плът и заради мен, молил се е и за мен, извайвал е в чертога на ума си, изживял е, изстрадал е и заради мен "Покаяние Господне".

Колебах се малко дали да напиша тези редове
и все пак реших да не ги спускам в "гроба на недовършените изречения". Нека са моята благодарност за духа и милостта, които подкрепят уязвимото ми човешко съществуване.

Теодора Сърбинска, художник на арт кукли,
фотограф с международни признания,
живее и работи в Кюстендил

 

 

 

Бел.ред.: Заглавието и поясненията за Теодора са от Факел.бг

 

КОМЕНТАРИ

Напиши коментар

Ако искате коментара ви да не е анонимен, регистрирайте се тук.


captcha image (Антиспам код, въведете 3-те черни символа)

Код: