Content on this page requires a newer version of Adobe Flash Player.

Get Adobe Flash player

Царят на панталоните

24.02.2019

Три къси разказа от Христос Хартомацидис

ЧЕРВЕНОТО ФЕРАРИ

   Винаги щеше да преследва червеното Ферари. Откритата кола бе спряла до него на светофара. Първо забеляза момичето зад волана. Руса разбира се, че как иначе! Косата ѝ бе прибрана зад слънчевите очила. Разглеждаше я ненаситно. Късата рокля разкриваше загорелите ѝ крака.

   Момичето разговаряше на мобилния си телефон и се смееше. Чертите ѝ бяха ефирни. Усети, че му спира дъхът. В този момент светна зелено. Момичето се усмихна и даде газ. Събуди се звярът. Изръмжа двигателят. Втурна се забързано след нея. Натисна педала до край. Сменяше нервно скоростите. Мислеше си, че ще успее да кара наравно с нея. За някакви си броени мигове даже, сякаш се движеха заедно, един до друг...  Колкото и да се мъчеше да не изостава видя червената кола бързо да се отдалечава Клаксонът ѝ се изкиска подигравателно. След малко се загуби в далечината.

   „Сигурно отива на плажа!”

    Представи си  как се освобождава грациозно от леката си рокля за да остане по бански. Сякаш се събличаше пред него, а не заради морето.  Трябваше обезателно да я настигне! Да я намери. Дори не забеляза, че му светкаха отсрещните коли. В  последния момент видя  и катаджията:

   - Караше със 130!

   Не му се вярваше старият му автомобил да може да развие такава скорост. Та нали целият се тресеше, готов  да се разпадне.

  -  Иди при колежката за  глобата! – добави строго.

   Полицайката бе с гръб към него. Нещо пишеше...  За това се изненада, когато зърна лицето ѝ.  Същите черти, само че по-ярки, по-земни! И косите ѝ – руси, но събрани на опашка. Виждаше от близо грима по клепачите, сините ѝ очи. Усети парфюма ѝ... Зави му се свят.

   - Добре ли сте, господине?

   - Не съвсем. – успя да промълви.  – Може би... понеже за първи път ви виждам на живо, а не в мечтите си!

   Знаеше, че е изтърсил глупост, но трябваше нещо да каже.

   - Дали да не ви направиме алкохолна проба? – намуси се полицайката.

   - Толкова сте впечатляваща! – продължи дръзко. -  Ще ви подхожда да шофирате едно червено Ферари!

   - Смятате да ми предложите Ферари ?

Погледът ѝ се плъзна към старата му кола. Поне да я беше измил.

   - Стига да можех! 

   - Май ми се подмазвате заради глобата!

   Явно го презираше.

  - Не ме интересува глобата!

  - А би трябвало. Имате склонност към опасни, поведенчески реакции.

  Най-сетне му се усмихна. Подигравателно.

   Престори се, че се колебае. Сякаш набираше кураж за да ѝ предложи:

   - Искаш ли да излеземе заедно?

  Несъзнателно бе минал на „Ти”. Тя престана да се занимава с книжата. Може би имаше надежда.

   - Не излизам с нарушители!

   - Обещавам да се поправя!  - после продължи с жар: - Ще те чакам на плажа!

   - Глобата няма да ви се размине.

   Съвсем формално му подаде квитанцията. Опита се нещо да му каже, но  той я прекъсна:

   - Обещай ми, че ще дойдеш!

   - Може би! – усмихна се тя. – С  едно червено Ферари...


JUSTICE LEAGUE


Сутринта го бяха изхвърлили от работа. „Правиме съкращения! За доброто на фирмата!” 

   „Още по-добре! – мъчеше се да се успокои. Тъкмо ще се израдвам на останалите летни дни!”

  И... изхвърча на плажа.

   Беше се отпуснал върху шезлонга. Любуваше се на многоцветната си хавлиена кърпа. На нея бяха изобразени всички супергерои от американските комикси. Най-отпред размахваше юмруци Суперман, до него - Батман с черната си маска и всички останали. Надписът над главите им гласеше: “Justice league”, защото все някой трябваше да въздаде справедливост в тази държава! Усмихна се горчиво. В този момент долови разправия от съседния чадър.

   - На мен тези курвенски номера не минават! -  дебеланкото отсреща бе побеснял.

  - Ама, Жорко, как можеш да си мислиш такива работи! – молеше го дребничко момиче с жълт бански. 

  - Защото си курва и не искам да имам нищо общо с тебе! – пуфтеше пълничкият.

  - Ама, излъгали са те! -  момичето направо бе увиснало на ръката му.

   - Кави ми ги дрънкаш, ма! – и  Жорко я блъсна с все сила. Момичето се катурна върху шезлонга, но дебелият не мирясваше. Даже замахна с ръка...

   Тогава вече не издържа и изтича при тях:

   - Не мислиш ли, че прекаляваш!?

   - А тебе каво те засяга?

   - Не ми харесва това, което вършиш.

  Пред него се изправи момичето. Бясно:

   - Ти що се месиш? Ние си приказваме.

 Не можеше да повярва. Щеше да се окаже и виновен:

  - Видях как те блъсна...

 - Каквото си искаме ще правиме. Ти ли ще ни държиш сметка? – дребничката фучеше неудържимо:  -  Хайде разкарай се от тука!  Ненормалник! Мислиш, че не те видях как през цялото време ме оглеждаше. Очите ти изтичаха! Перверзио!

   Изпита ужасен срам!

   - Мисли си, че постъпва благородно! – подигра му се дебеланкото: - Егати Батмана!

 

 

ЦАРЯТ НА ПАНТАЛОНИТЕ


   Пазя снимката – младежката организация на село Василица. В единия край баща ми – с ученическа фуражка. Облякъл бяла риза. Панталонът му обаче стар, събран в кръста като чувал. Въпреки това се усмихва наперено. Сякаш не го интересува, че е най-бедният от групата.

   Много години след това, като политемигрант в България, ми каза:

   - Трябва да се обличаме елегантно. За абитуриентския бал ще си ушиеш костюма при Царя на панталоните. Той е най-добрият! Даже от ЦК го предпочитат.

 Така отидохме при „Царя”. Бе от малкото частници, които оцеляваха в системата.  Ателието му бе една тясна дупка. На масата бяха нахвърляни модни журнали. Френски! На обложките им позираха елегантни господа с тънки мустачки и меки шапки. Пушеха с финес, държейки цигарите с кожените си ръкавици.

  - Моите почитания, Маестро! – поздрави баща ми намусения частник.

   Шивачът ни огледа подозрително. Бяхме се издокарали обаче с новите си дрехи, така че вдъхвахме доверие. Когато разтвори увитото във вестник  парче плат, поледът му се разведри. Бе истински кашмир, донесен от Гърция. Това го успокои съвсем. Баща ми запали цигара – „Папастратос”. Пушеше с финес, при все че носеше кожените си ръкавици. Като господата от списанието!!! Усмихна се дяволито, под тънкия мустак. Почерпи майастора  цигара и „забрави” пакета на масата.

   - Какво ще стане? Наемаш ли се ?

   - Аз съм малко скъпичък!

   -  Какво значение имат парите? – засмя се баща ми.

   Шивачът ми взе мерките. С тънък тебешир, приличщ на сапун чертаеше върху плата.

   Бяха нужни много проби и ни забави чак до последния момент. Уши обаче чуден костюм. Най - хубавия! С подпис на Царя на панталоните!

 

 

КОМЕНТАРИ

Напиши коментар

Ако искате коментара ви да не е анонимен, регистрирайте се тук.


captcha image (Антиспам код, въведете 3-те черни символа)

Код:  

АПОКАЛИПСИС ХХI

Думи, гласове, свирки