Content on this page requires a newer version of Adobe Flash Player.

Get Adobe Flash player

Пророкувам предателство. Ако отричате, аз ще ви покажа предателя

24.02.2019 1

Последното писмо на В.Лъвский до членовете на БРЦК в България - Ловеч

Адресатът е определен по съдържанието.
Левски търси отговорност на ловчанци
като членове на вече разпадналия се БРЦК
със седалище в Ловеч. 

Братя,

Писмото Ви от 7.Х.1872 г. е: да не дохождам скоро в града ви, защото можело да стане [опасно]!... А мнението на председателя ви във вашето [същото] писмо е да дойда, та да видим какво трябва да се върши, защото, според както ви виждал, от вашите кожи цървули не ставали. И всичко това произхожда от страха ви. По думите на председателя ви отправих се да дойда в града ви и се срещна веднъж за всякога с някой и друг, защото и времето е вече твърде късо, та не можем да прехождаме повече пъти.

Току да тръгна за града ви, получих писмо, в което ми се съобщава, че са били подхвърляни в една къща писма с моя подпис: Ас. Дер. Кърджала. В тези писма [се] казвало: „Донесете ми тефтера на еди-коя си колиба и там го оставете, а всичко друго каквото има, да го изгорите!“

Словата в писмото са ойдурдисвани [наподобявани] да приличат на моите. Писмено да ми дадете [обяснение] за тия писма, които са писани от вас. Пророкувам каква е била целта ви. [Съобщете ми] по вишегласие ли сте го направили или само някой и кой е? Ако отричате това и всеки от вас каже: „Не знам“, то аз знам и ще ви го покажа да го видите кой е. За целта на тия подхвърлени писма оставам да говоря, след като видя ще ли изповяда сам оня, който ги е мушкал из рязката на портата, и като какво си е мислил с това, па тогава [ще говоря аз].

Поради тия писма страхувам се да дойда в града ви. В тях тълкувам: предателство истинско и предателство, без да ще, от страх.

Но вижте какво ще ви забележа веднъж за всякога и веднъж и сто пъти излизам от длъжността си. [Да ви кажа] защо исках да дойда: колкото писма, пари, вестници и всичко, каквото има оставено у вас и у председателя [ви] тайни работи да се пренесат у Николча [Сирков], че или аз ще премина да ги взема, или друг ще проводя да ги отнесе, дето събираме вече всичките работи [ЦК в Букурещ], защото времето заповядва.

У председателя има пари, пренесени от други комитети. По-преди ги исках, а той ми писа, че ги употребил за ден-два в своя работа.

Той не е ли чел устава? На комитетска пара минутата се не знае, кога[то] ще се поиска! Сега, както казах: пари, писма, и пр. да се занесат у Николчови и всичко от днес нататък кой каквото има с мене у Николча да [го] оставя. Оттам ще и [да] получава. Занапред не трябва да го питате отде приема и закъде изпраща. Мои неща, ако дойдат до вас отнейде, няма да разпечатвате. Писма и пр. недейте бави, а ги предавайте в същото време нему.

Какво да ви правя, като сами се показахте неспособни в сравнение с другите, които вчера са започнали.

Днешната случка ви се е предсказвала сто пъти, че може да стане. Срещу това вие изповядвахте, че ще постоянствувате. Де ви е постоянството? Затова сами не сте ли вие причината да страдат и други хора? [Аз] Ви казвах пред Д. Общи, пред очите му, че той не е за [на] своя глава да се отрежда на работа. Не стигнаха ли ви толкова думи, които изговорих пред него, за да си съставите [мнение] и за по-нататък?

Колкото време е ходил по-напред с мене, не чувахте ли от устата му, като се оплакваше пред вас, че дето да сме отишли, него съм оставял на хана, пък аз сам съм вършил, а него не съм представял пред другите членове да се запознае с тях! Под тия ясни думи барим не разбрахте ли, че аз само на препоръката му, отдето се праща до мене, не се доверявам на него, както и на Ангел [Кънчев], докато сам аз не ги опитам, както знам. Но ще кажете: като ходихте и тримата два месеца заедно, не позна ли ги? Тук ми трябват много думи, за да ви докажа, че да се опознае човек в народната работа доколко е родолюбец и постоянен във всяко нещо, често трябва време, за да се опознае човек, па и твърде дълго време. Затова едни народи, които бързат в това нещо, печелят го за по-много години, отколкото ония, които пипат полека.

Вие ми казахте: „За тая работа трябва да се разпратят хора на всяка страна и да се върши по-бърже.“ А аз ви казах, че трябва, но няма такива хора, а вие ми посочихте Ангел Кънчев  и Димиър Общи.
На А.K. му казах като на учен човек, че тая работа да я научи човек като него и да я върши безпогрешно,то трябват му не по-малко [от] четири години, като се скита по всички страни и се среща с различни хора, мнения и пр. и пр. А той взе тия думи, като че ли присвоявам привилегии за себе си. Вие чухте, като му казвах как трябва да се постъпи и в Русчук [Русе]. Видяхте, като не [по]слуша, и какво стана.

Също и Д.Общи ме вземаше за привилегист, като казваше и вам [това], без да разбере, че народната работа не върви по друг път освен по оня, който показвам. Да се отреди Д. Общи за Орханийско и да му се даде пълномощно, решихте вие всички, като най-много настояваше Анастас [Хинов] от Плевен, Ваньо [Ив.Драсов] и Пъшков [Димитър], и не след дълго четяхте против него писма от ония места. Сам Пъшков и др. от ония страни колко го нападаха устно и предвиждаха, че скоро работата по тия места ще пропадне поради лудите му действия.
Следствие тия писма и думи писах му да дойде да видим това, което се казва за него, тъй ли е. Той не дойде. Писах му и нарочно пратих Д.Пощата [Пеев] пак да му каже да дойде и да донесе сметката от работата си отде какво е вземал и давал, пак не дойде.

Най-после отидох самичък, защото и писма получих от някои местни комитети, в които ми пишеха за работи, съвсем другояче показани от Д.Общи. Повиках го с мене да дойде [и] заедно да обиколим местата, [от]където го нападат. Той каза, че ще дойде, и на утрешния ден вече го не видях досега. Там в затвора му останаха и сметки, и разправии за всичко досега. Все тогава, като го не видях на другия ден, та да му кажа да не напада засега и пощата, докато наредим работата си и видим с какви хора трябва да се нападне.
Това казах на Стоян Пандурина да го каже на Д.Общи, но както за всичко, [така] и за това не [ме по]слуша.

Ето че вие сте си причина да треперите от страх и вече и на мен не давате да дойда в града ви и да вдигна всичко, каквото има досега там, тъй като Д.Общи познава всички ви. Понеже сте в подозрение, трябва да приберете всичко и да го предадете, както ви бележа по-горе.

Пък вие занапред дързост! Запрените запрени, а другите трябва да мислят, че [са] полагали клетва. Който не изпълнява клетвата, която е дал пред евангелието, т.е. във вярата си и честта си, той е най-низкият и гнуснав човек на света! По-добре е сто години мъки честни, нежели [човек] да потъпче честта си и вярата си.

Утре е ден и ще се каже на такъв: „Не си честен, не си българин, лъжеш и в евангелието.“ Нали сте се заклели, че ще изпълнявате устава? Като са паднали тия братя в затвора, [а] може би [да] ги пратят и на заточение, помагате ли им, както предписва уставът? Всеки е длъжен да помага на другаря си, когато изпадне в беда.

Аз можех да ги отърва, още щом се научих, но би се развалила голямата работа, която е вече дошла да се види на видело. Освен това съобщи се, че ще ги пуснат всички освен обирачите на пощата. Затова [сметнах], че ще бъде по-добре да възпра работата. Па ако те остават в затвора, скоро заедно с революцията ще си ги вземем невредими.

Чуйте сега долните ми думи, па прощавайте за всякога, защото ви говорих, говорих, а вие сте си все вие. Отсега в скоро време дано станете други. Хайде ще видим.

Според устава работата е: докато не видим, че можем самички да си изтъчем платното, няма да се дава глас за въстание. А сега излиза друго. Според външното обстоятелство работите ни [не трябва] да се протакат, защото [могат] да се случат и други работи, подобни на орханийските, в които кой знае [дали] няма да попаднат ония хора, на които сме се надявали да поведат работата.

[Ето защо] решава се едно твърде скорошно въстание. Писали сме на всичките местни к-тети да дават кой колкото вече има пари и колкото може да вдигне с лихва и най-много до два месеца с тия пари, колкото се приготвят, ще поръчаме оръжие. После и да внесе някой, няма [да има] оръжие. Защото в едно късо време се туряме пък в друга работа и сме готови да се провъзгласи въстанието. Ако можем с голяма мъка да отложим това време за някой месец повече, работата ще бъде още по-добра. Годината няма да прехвърли. Още преди три недели, в началото на зимата, неочаквано времето ми заповядваше да дам глас за въстание, но тъй ненадейно, още в нищо и никакво неприготвени,отложих го за някой месец и друг, докато се съберем всичките членове на Ц.к-т и дадем по-добър ред на това въстание.


КОМЕНТАРИ

Анонимен  26.02.2019 10:06 | #1

Ако писмото е автентично работата намирисва на лошо. Нашего братя хич не се колебае при нужда да предаде и майце си. А са замесени и пари. Нужно е щателно и обстойно разследване от квалифициран персонал. Тук писателя трябва да отстъпи на професионалиста. Пък кръчмарския ни ентусиазъм сигурно ще продължава до веки веков. както и Захариевото/Вазово ”предаден от един поп”. Само поп да е!

Напиши коментар

Ако искате коментара ви да не е анонимен, регистрирайте се тук.


captcha image (Антиспам код, въведете 3-те черни символа)

Код:  

АПОКАЛИПСИС ХХI

Думи, гласове, свирки