Content on this page requires a newer version of Adobe Flash Player.

Get Adobe Flash player

Случаят Левски

18.02.2019 1

Исторически летопис от Людмил Леонидов

 
ЛЕВСКИ

 

Сърбия               

1804 година Първото сръбско въстание.

25 май 1812 година Букурещки договор за самоуправление на Сърбия.

1830 и 1833 година Хатишерифите уреждат статута на автономното княжество.

15 февруари 1835 година - сръбска конституция 

1878 година пълна независимост

 

Гърция

14 септември 1814 година в Одеса е създадена Масонската ложа „Филики Етерия“. В дружеството влезли предимно гърци от Русия, Молдова и Влашко.

Водачите били наричани „Невидимата власт“, а в последствие „Властта на 12-те апостола“.

1818 година седалището на „Филики Етерия“ се изместило от Одеса в Цариград.

Март 1821 година въстание в южната част на Пелопонес.

Юни 1821 година – освобождение на Крит, Кипър и Егейските острови.

22 януари 1822 година първо Народно събрание.

 

Румъния

24 декември 1861 година - независимост на държавата Румъния.

 

Турция

Младотурците се организирали в Париж за да възстановят  Конституционната монархия. Създали революционната партия "Съюз и прогрес". Установили връзки с българското и сръбското масонство.

 Свободни зидари били великият везир Мустафа Рашид паша, Али паша, Фуадпаша, Мидхатпаша и Тал ат паша. В Турция почти не останали верни султански поданици, които да поемат в ръце управлението на империята.

 

България

За разлика от Гърция, Сърбия, Влашко и Молдова, българите нямали очертана територия, за която да претендират, нямали църква, в която да се молят и нямали водач, който да ги представлява пред Империята и пред света.

3 ноември 1839 година в „Павилиона на розите“ султан АбдулМеджид подписва „Гюлхански хатишериф“ за правата на народите.

Във Влашко отишли бедни и революционно настроени български емигранти.

В Одеса отишли богатите, които не искали никаква революция.

В Цариград се събрали духовните водачи, които се борили за независима църква.             

Всички действали по отделно и пазели само собствения си интерес. 

1853 година - „Севастополското мурабе”. Така турците нарекли Кримската война, която в Русия е известна като „Източната война”, а в Англия като „Руската война”.

Когато Русия загубила войната, Александър ІІ получил като наследство загубена война, срамен мир, корумпирана администрация, старомодна армия, финансов крах, разпадащи се феодално-крепостнически отношения, тотална техническа изостаналост и международна изолация.

1854 година с гръцко влияние, заможните български емигранти във Влашко създали „Епитропия“, което се превежда като „Пълномощно представителство”.

1855 година, „Епитропия“ се трансформирала в „Средоточно българско попечителство”, а в Одеса се появило „Одеско Българското настоятелство“ (ОБН)

18 февруари 1 856 година - “Хатихумаюна” на султан АбдулМеджид I,

Ферманът давал равни граждански права на христяните и мюсюлманите в Османската империя. Премахвал изтезанията и реформирал затворите. Гарантирал свободата на религията на всяка религиозна група. Осигурявал равни възможности на мюсюлмани и немюсюлмани да заемат държавни длъжности, да работят в съдилищата и да учат в гражданските и военни учебни заведения. Всяка християнска общност можела да се обръща пряко към правителството със свои искания.

Ферманът създал условия за навлизане на капиталистически отношения предимно при нетурските народности и дал тласък на светската култура и образование.

3 април 1 860 година в Цариград, епископ ИларионМакариополски обявил независимостта на църквата ни от Цариградската патриаршия. „Високата порта“ поставила условие: „ Българите да получат Милиет само след сключване на уния с Папата.

1 юни 1861 година, въпреки несъгласието на Цариградската патриаршия, султан Абдул Меджид I издал Берат, с който архиепископ Йосиф Соколски бил признат за „Милетбаши” на Българската уния. Против унията Стоян Чомаков организирал общобългарски събор в Цариград.

Русия категорично подкрепила Цариградската Патриаршия и се обявила против независимостта на Българската църква. 

                1862 година Раковски сформирал в Белград „Първа българска легия“.

До Раковски застанал Иван Касабов. Завършил гимназия в Белград и станал масон под опеката на княз Иван Кулин. През 1862 година се дипломирал във Виена като доктор на юридическите науки и се завърнал в Белград .

                Касабов се свързал с Джузепе Мацини и Михаил Бакунин. Мацини бил идеолог на италианското масонство и лидер на карбонарите. По подобие на САЩ създава "Млада Европа", в която влизат националните секции - "Млада Италия", "Млада Полша", "Млада Германия" и т.н.

Бакунин бил теоретик на анархизма. Приет бил в Братството във Франция, по-късно станал член на италианската ложа "Социален прогрес" и масон 32-ра степен.

По същото време „Средоточното българско попечителство“ се конструирало като благотворително дружество – „Добродетелна дружина“. Богатите българи от Добродетелна Дружина и онези в Одеса, разчитали само на Русия. Останалите проевропейски настроени, повечето от тях масони смятат, че в България може да има формално управление на Султана с проевропейска българска автономия.

1866 година Иван Касабов се оттеглил в Румъния. Счел, че „Дружината” предава българските интереси и създал като звено от „Млада Европа“, „Млада България“ – организацията на „Младите“. Техните идейни противници станали всички български богаташи, наречени „Старите“.

В Белград Касабов се запознал с Любен Каравелов. Като младеж Каравелов направил неуспешен опит да постъпи в турското военно училище. След това заминал за Одеса, за да постъпи в кадетския корпус, но не бил приет. Установил се в Москва, но не успял да вземе приемния изпит в университета. След време заминал за Белград.

1867 година Каравелов бил обвинен за връзки с масоните от ложа "Али Коч" в Белград и сръбската „Омладина“ и бил арестуван. Екстрадиран е от Сърбия, арестуван е в Нови Сад от австроунгарските власти и след много усложнения емигрирал в Букурещ. В масонската ложа “Али Коч”, Иван Касабов отговарял за чуждоезичната секция. Ложата била наследник на еничарския военен орден Великият Оджак.

Раковски не приемал идеите на Касабов за самостоятелна борба. Без неговото съгласие Касабов получил значителна парична сума от румънците, с която възобновил комитетите в България. Създал тайна революционна структура наречена „Таен централен български комитет“ (ТБЦК), която заработила  съвместно с румънската. Двата комитета се обединили в „Свещена коалиция между румъните и българите”.

Март 1867 година лидерите на ТБЦК изпратили до султан Абдул Азис „Припомнювание към Н. И. В. Султана“. То съдържало повторно предложение за създаване на българо-турска държава, по подобие на наскоро създадената Австро-Унгария.

С намесата на Русия „Добродетелната дружина“ се противопоставила и се насочила към сближаване със Сърбия чрез „Програма за политическите отношения на сърбо-българите или на тяхното сърдечно отношение“.

Същата година Втората българска легия се обучавала в Белград за обща война на балканските християни срещу Империята. След няколко месеца Сърбия категорично се обявила против създаването на държава от сърби и българи, дори и да е оглавена от княз Михаил Обренович.

На 9 октомври 1867 година умрял Раковски. Касабов поел неговите функции. Мацини и Бакунин го приели като наследник на Раковски и му засвидетелствали доверието на ложите си.

Април 1868 година Легията била разпусната, но по настояване на Касабов, Левски останал на обучение в белградската Артилерийска школа.

Септември 1868 година, Васил Левски пристигнал в Букурещ. За него Касабов казва „Този Васил Левски в мое време беше най–верният наш агент…. Той наистина беше единственият, най-живият и най-способният агент, който разпространяваше пропагандата на тайните съзаклятни български комитети из България ….“.

                Левски имал своя стратегия за възстановяването на комитетите и за тяхната дейност след освобождението. Обобщаващата фраза е "Ако спечеля, печеля за цял народ - ако загубя, губя само себе си". След години, думите му са изопачени – „Ако печеля, печели цял народ“. Разликата е в това, че Левски никога не е имал намерение да остава анонимен и да даде на „народа“ да присвои свършеното от него. Когато самият той съвсем скоро усети „благодарността на народа“, ще запише в тефтерчето си - „Народе ????“   

Касабов  му дал подробни инструкции за поведение и за постигане на крайната цел – изграждане на „Вътрешна революционна организация“ (ВРО), основана на структура от “частни революционни комитети.”

„Частен“ е „самостоятелен, независим“ и има право сам да решава как да действа на своята територия. Ръководителят на комитета обаче, се подчинявал на решенията на централата на  конспиративната организация.

                Касабов изпратил Левски на първата му обиколка из България с подписано от него пълномощно и му предал революционна прокламация, подпечатана с печата на „Привременното правителство на Балкана“.

Това означава, че Левски не е бил лидер, а изпълнител на решенията на организацията, ръководена от Касабов.

На 7 декември 1868  Левски заминал от Турну Мъгуреле с параход по Дунав, после по суша и отново с параход по Черно море до Цариград. Такава е била необходимостта от събиране на информация, създаване на контакти и опорни точки за отстъпление. Пътят му, вероятно, минавал през братските масонски ложи  в Турция. За тази част от пътуването му няма информация. От Цариград започнала и първата обиколка на Левски из българските земи.

На 24 февруари 1869 година, се завърнал в Турну Мъгуреле. Бил убеден, че цялата организация трябва да се промени. Получил разрешение от Касабов да действа „както намери за добре“.

Междувременно читалище "Братска любов", основано от Раковски през 1861 година, изпратило делегации в Европа. Активно участие взел Любен Каравелов, който установил връзки с Виктор Юго, Бакунин и “Международната лига за мир и свобода” на Джузепе Гарибалди, бореща се за "Европейски съединени щати".

“Лигата” на Гарибалди  провъзгласила правото на народите под турско иго на въоръжено въстание. Гарилабди бил велик майстор на Великата ложа в Палермо и масон в "Ложа Х 471 Топкенсвил". Виктор Юго бил велик магистър на “Братството на монасите от Сион”.

Каравелов добил известност наравно с Касабов в най-влиятелните европейски революционни кръгове.

1 май 1869 година от Никопол Левски започнал втората си обиколка. Ловко лавирал между "старите" русофили и "млади" републиканци, повечето от които били масони.

През август скелетът на организацията бил изграден. Левски създал изпълнителната власт на бъдещата българска държава, а не революцията, която ще вземе властта.

Това обяснява защо под негово ръководство не е проведено нито едно революционно действие срещу османската власт.

В края на годината Каравелов на практика се превърнал в лидер на емигрантите. Заедно с Левски създали „Български революционен централен Комитет“ (БРЦК).

Левски бил убеден, че центърът за подготовка на предстоящото въстание трябва да се пренесе в България, че не трябва да се разчита на външна помощ, че единение с балканските страни е невъзможно и че не трябва да се вярва на Великите сили. В тази схема емигрантските ръководители не виждали своето място и били категорично против замислите на Левски.

27 февруари 1 870 година със султански ферман била учредена Българската православна църква. Българите, за първи път, официално били признати за самостоятелна общност. Територията, заселена с българи, се простирала от устието на Дунав до Средиземно море и от Черно море до границата с Албания. По площ тя била по-голяма от Сърбия и Гърция взети заедно. В Македония след бурни спорове останали само Скопска, Охридска и Битолска епархии.

1 август 1870 година Иван Касабов предал шефския пост на Любен Каравелов и се оттеглил от революционното ръководство. Преди да се раздели с революционерите, Касабов казва: „Съставих шифровка за нашите хора в България и в споразумение с някои вънкашни лица и водители на революционните дела из Европа съставихме и собен речник и тайни знакове.”

В края на 1871 година в БРЦК се създали два центъра – Външен и Вътрешен.

Външният бил със седалище в Букурещ и имал за задача да обедини силите на българската емиграция.

Вътрешният бил подчинен на Външния и бил наречен официално с името, дадено му от Касабов -  „Привременно правителство”. Много малко се знае, че успоредно с БРЦК продължавала да действа и тайната полиция, създадена от ТБЦК, чрез която можело „по-добре да се наглежда работата и да се изпълняват присъдите над предателите“.

                29 април 1872 година - първото общо събрание на БРЦК в Букурещ за промяна на устава и формулиране на правата на двата центъра. 

Май 1872 година Българската Екзархия се самопровъзгласила  за автокефална, а не за автономна, каквато била според султанския ферман. Това означавало гръцките духовници да напуснат българските църкви, което освен загуба на влияние, било и огромна финансова загуба.

Юни 1872 година Левски напуснал Букурещ и като пълномощник на БРЦК започнал преустройството на Вътрешната революционна организация. Само той знаел какво върши и какво го очаква.

                16 септември 1872 година Българската православна църква била обявена за схизматична и била изолирана от останалия православен свят. Появата на Българска Екзархия променило поведението и на двете големи групи патриоти – „Старите” и „Младите”.

Старите считали, че българският народ постепенно ще получи пълната  си свобода. Екзархията им гарантирала управлението на бъдещата свободна България. Те се отдръпнали демонстративно от революционната борба и  престанали и да я подкрепят финансово.

Част от Младите също приели идеята за мирен преход и революционният патос започнал да стихва.

След срива между Стари и Млади революцията трябвало по някакъв начин да се финансира. Съществуването на хъшовете било поставено под въпрос, защото повечето от тях нямали професия и мъчно изкарвали по някоя пара за прехрана. 

Освен всичко друго, Левски трябвало да осигури финансирането на емигрантите от комитетските хора в поробена България. Той получавал необходимите средства предимно от българските чорбаджии по доброволен начин, но за тези, които отказвали да подкрепят народното дело, средствата се набирали със сила. На комитите се обяснявало, че парите ще се използват за закупуване на оръжие, но всички събрани средства тайно се изнасяли в Румъния. За да не бие на очи, всичко събрано се обменяло срещу злато, което много по-лесно минавало през турските митници.

                Повечето от революционерите, участващи в „Привременното правителство“, не били напускали пределите на империята и били подложени на постоянен риск от смъртно наказание, лишаване от собственост, затвор или в най-добрия случай, заточение. Те не харесвали хъшовете, живеещи в относителна сигурност и така винаги намирали начин да не изпълняват заповедите, идващи от чужбина.

                Левски се опитал да се измъкне от опеката на Каравелов и създал комитета в Ловеч, който трябвало да функционира независимо от Букурещкия. Неговата дейност обезсмисляла съществуването на емигрантите в Румъния.

Каравелов веднага реагирал и свикал в Букурещ ново общо събрание на БРЦК. Ловеч не получил самостоятелност. Приети били нова програма и устав, озаглавен "Нареда на работниците за освобождението на българския народ".

                Левски бил утвърден за главен апостол в България, Тракия и Македония. Само за няколко месеца въвел тайна кореспонденция, тайна поща и цяла система на конспирация. Въвел революционния терор като форма на убеждение. Създал своя тайна полиция, която следяла за действията на местните комитети. Членовете на местните революционни комитети не били уведомявани за човека, който е натоварен да изпълнява тайните функции в техния град. Друга важна задача на революционната тайна полиция била да разкрива българите работещи като турски шпиони и да следи за дейността на турската тайна полиция. Третата основна функция била да следи точността и верността на революционната поща.

Това, което Левски е вършел, не е било по интуиция, а резултат на много сериозна подготовка. Този въпрос, как, кога и от къде е получил подготовката си, остава отворен за биографите му. Единствената отправна точка е Касабов.

Съсредоточил цялата власт в ръцете си, Левски станал заплаха лично за Каравелов, който потърсил изход от ситуацията чрез разбиване на Привременното правителство.

В България бил изпратен Димитър Николов, роден в град Дяково в Косово. Бил доброволец в Първата българска легия в Белград. След разтурянето на легията се прехвърлил в Италия и влязъл в отряда на Гарибалди. След това отишъл на остров Крит и взел участие в Критското въстание. От там отишъл в Браила. Включил се в четата на Тодор Чипровчанина.

Това бил Димитър Общи. Каравелов физически се страхувал от него и най-лесният начин да се отърве от пряката му заплаха била да го изпрати в България. Така можел да блокира и неоспоримата власт на Левски и евентуалното отделяне на Привременното правителство от БРЦК.

Много бързо Общи успял да урони авторитета на Левски и да изправи  срещу него част от комитетите, които престанали да изпълняват неговите нареждания.

Когато Левски научил, че председателят на Ловешкият комитет Марин Поплуканов е използвал комитетски пари за свои цели и се опитал да го накаже, Общи се противопоставил.  Плевенския куриер Анастас Попхинов бил един от малцината, оставили писмени свидетелства за заплаха към Левски: „Но моля ти се, недей ми току стъпва по краката, че ще се изправя един път и ще те клъцна в челото, и няма да забравиш завинаги.“

                За да спаси ограбеното, Поплуканов се съюзил с Общи и предложил на Каравелов Общи да стане независим от Левски на територията от Тетевен до София. Така Общи станал равен на Левски в Привременното правителство. Въпрос на време било да го измести и от ръководството на останалите комитети. 

22 септември 1 872 година, след одобрението на Каравелов, заедно с Тетевенския революционен комитет, Общи организирал Арабаконашкия обир на Орханийската хазна

                Парите били предназначени за Каравелов, който по свое усмотрение ги разпределял между емигрантите в Румъния. Така всеки зависел от него и получавал толкова, колкото била подкрепата, която му засвидетелствал.

Общи се укрил, но бил заловен. Доброволно изброил двадесет и две селища с действащи комитети и съмишленици, разяснил подробно методите на работа и мрежата на организацията. Разказал подробно за Левски и за неговата дейност.

                Започнали арести. Секретар на Тетевенския комитет, който бил под ръководството на Общи бил даскал Иван Фурнаджиев. Той първи дал точно описание на Левски: „Той е от Карлово. Променя всяка седмица името си. Със среден ръст е, светло кестеняви мустаци, червендалесто лице и когато приказва, единият му зъб се показва малко навън, повдига малко устната си, а очите му са големи и пъстри.

                С писмо от ноември 1872 година, Левски получил нареждане от Любен Каравелов да вдигне въстание в защита на Общи.

Брате Василе! По-преди те подканихме на подвиг, но някак си опипом. Сега ти обаждаме, че обстоятелствата извикват без друго кураж от наша страна и повдига

не на революция; причините, които и ти можеш да познаваш, не щем да ти ги разказваме. А обаждаме ти, че трябва да вървиш на бой, без да губиш ни минута. На всичките тамошни юнаци се писа и ще заминат на среща. И надяваме се на помощ от Сърбия и Черна гора.“

Звучи като предупреждение към Левски, че ако не се подчини, властта му ще бъде отнета. Борбата между двата комитета, вътрешният и външният, колкото и да е потулвана днес, тогава е била съвсем реална.

                Отговорът е Заради един престъпник аз няма да пожертвам народа си“. Каравелов бил много сърдит, но в България не можел да направи нищо без Левски и отстъпил, временно… 

След поредица от предателства, Левски успял да се измъкне от няколко засади, но на 27 декември бил заловен. Съден бил от комисия, която не била съд и нямала право да издава присъди, но въпреки това бил осъден на смърт.

18 февруари 1873 година Султанът потвърдил присъдата и тя била изпълнена.

По време на процеса дума, по дума, се водели стенограми, на два езика, за да се избегне всяко съмнение за фалшификация. Протоколите са запазени до днес и могат да бъдат прочетени.

Много изследователи смятат, че Левски умело е заблуждавал комисията, което просто не е вярно. Казал е всичко, което е знаел и за което е бил питан. Прикривал е само имената на конкретни хора.

Разпитите на Левски приличат повече на разговори между равноправни, отколкото на разпит на престъпник, за какъвто е обявен на края. На много въпроси наистина не е знаел отговора, защото създадената от самия него конспирация така е изисквала. В разпитите има и много нелицеприятни за революционната ни история откровения.

Много преди да отиде на бесилото Левски разбрал, че „Цял народ“ няма, не е имало и за съжаление няма да има. Опитвал се е преди всичко да накара българите да се почувстват българи. Дори само това го прави велик 

От няколко откровения, записани по време на „Разпитите на Васила“ се разбира повече, отколкото от всички изписани по темата книги.

                „За да не дадем земята си....“. Левски навсякъде говорел за България, не като за абстрактна, а като за реална територия към която всички съседни държави, без изключение, имат териториални претенции.

Те си поставяха маска на лицето......“. Това е масонска практика, която от векове се използва в масонската революционна конспирация. Не е вярно, че хората с маските не се познават, но това винаги може да служи като оправдание за неразпознаване.

 „Затова писах на намиращите се в цяла България комитети......“. До идването на Общи, Левски единствен е имал правото да издава заповеди. Неговите хора в комитетите са отговаряли те да се изпълняват. Каравелов не е имал такива права.

„След тоя отговор Букурещкият комитет искаше да ме отстрани и освободи от работа....“. Това откровение упорито се премълчава и не се тълкува, а то дава отговор на въпроса как, защо и от кого е предаден Левски. 

                „Сетне аз реших да отида в Цариград, да потърся големи личности като вас и признавайки престъплението и грешката, да поискам прошка и да разправя от начало до край с всички подробности положението.....“. Това е откровението, което се приема много мъчно от поколения български изследователи. Едни го считат като опит за заблуда на комисията, други напълно го игнорират в изследванията си, защото не знаят как да го изтълкуват. Отговорът е във връзката с Касабов. Той познава турските масони, които се готвят да детронират султана. Самият Велик везир е масон. Заговорът е опасно действие и може да има фатален край. Вероятно от Касабов, Левски е получил и адреси в Цариград към които може да се обърне за помощ в краен случай.   

„След малко време започнаха да кореспондират направо с Букурещкия централен комитет.......“. Каравелов отчел грешката, която е допуснал с издигането на Левски и се опитал да си върне властта чрез Общи. Това разбило „Привременното правителство”, сринало авторитета на Левски и унищожило организацията.

Писма без моя подпис не се приемаха от никой комитет, дори и от Букурещкия.....“. Явно Левски е реагирал и е поставил Каравелов извън вътрешната конспирация. За това в историята ни изобщо не се споменава. Той все пак е разполагал с тайната полиция и е можел чрез нея да се противопостави, но не е имал време да го стори. 

„Събраните пари и с мене и без мене се изпращаха от Ловчанския комитет в Букурещ, те бяха за разноски, а не за купуване на оръжие.......“. Това не е оправдание пред турската власт, а признание, че съществуването на хъшовете се финансира от Вътрешния комитет и за това е много важно дали ще го командва Левски или Каравелов.

„Нашите българи желаят свободата, но я приемат, ако им се поднесе в къщите на тепсия.......“ Всъщност, болшинството от българите са намерили начин да съжителстват с турската власт, дори да влязат в нея и не са изпитвали никаква нужда да се пролива кръв чрез революция.

„Начетените българи, които очакваха напредъка чрез просветата, намираха за опасно и неуместно искането на права с оръжие......“ Това бил големият проблем и Левски бил наясно с него. Не го разбирали само в Букурещ. Ние днес, също се правим, че не го разбираме.

„Те бяха на мнение, че вместо да се прави това, напредъкът и просветата, както и тия работи, да се уредят чрез държавата, помощта на чужди народи да се избегне“. Помощта от чужди народи е ново заробване. То става реалност едва след „Освободителната война“.

„Да, и аз разбрах, че вървим по погрешен път....“. Това признание изобщо не се коментира. 

                ...............

След смъртта на Левски българската съпротива изпаднала в летаргия. Близо месец преди планираното Общото събрание на БРЦК през 1874 година, се появил Стамболов. По настояване на Ботев, Каравелов го приел, защото бил неизвестен и не изглеждал толкова енергичен като Левски, но сбъркал. На събранието, въпросът за определяне на заместник на Левски не бил обсъждан, а Стамболов сам се определил за такъв.

                Първият сблъсък станал, когато Каравелов отказал да предаде архива и печата на Комитета на Стамболов. В архива оставен от Левски била записана цялата информация, кой какво е вършил за България и във България. Стамболов получил каквото желае под заплахата на револвера, насочен в главата на Каравелов. След тази случка Каравелов се оттеглил, а на 30 септември 1875 година и Ботев си подал оставката като член на БРЦК. Заявил официално "Способен за работа е само Стефан Стамболов, който винаги е споделял моите взглядове."

Властта се съсредоточила единствено в Стамболов, който се опитал да спаси каквото може от разбитата организация. Заедно със своите съмишленици заминал за Гюргево и обявил  създаването на „Гюргевски революционен Комитет” (ГРК). От хилядите емигранти в комитета участвали 19 души съзаклятници. Комитетът се оглавил от самия Стамболов, който вече управлявал и комитетите в България. Без особени спорове, на 25 декември 1 875 година, било решено да се вдигне въстание, след което комитетът се саморазпуснал. След това, емигрантите на практика, вече нямали своя организация.

За разлика от Сърбия, Гърция и Румъния, България не успява да извоюва сама своята свобода. След Руско-Турската война става несамостоятелна, васална, държава едва 74 години след Сърбия, 57 години след Гърция и 17 години след Румъния. Необходими са ѝ още 30 години, за да стане независима…..

 Людмил Леонидов

 

КОМЕНТАРИ

Анонимен  26.02.2019 23:17 | #1

”Освободителната война” е в кавички ???

Напиши коментар

Ако искате коментара ви да не е анонимен, регистрирайте се тук.


captcha image (Антиспам код, въведете 3-те черни символа)

Код:  

АПОКАЛИПСИС ХХI

Думи, гласове, свирки