Content on this page requires a newer version of Adobe Flash Player.

Get Adobe Flash player

Дънов - спасителят на българските евреи

06.02.2019 4

Павлина Павлова, „Петър Дънов – Спасителят”

 „

Анжела Димчева

 

ДЪНОВ – СПАСИТЕЛЯТ НА БЪЛГАРСКИТЕ ЕВРЕИ

Павлина Павлова, „Петър Дънов – Спасителят”, изд. „Захарий Стоянов”, 2018.

 

Павлина Павлова издаде книга, което е приносна за българската историография. Историците твърдят, че Димитър Пешев заедно с още 42-ма депутати е спасил българските евреи от изпращане към газовите камери в Полша. Ала в новата си книга Павлина Павлова оспорва това твърдение, базирайки се на документи. Защото Наредба № 127 е приета на 2 март 1943 г., а Д. Пешев и депутатите са били малцинство и не са успели да се наложат. Заповедта за екстрадицията им е подписана няколко дни по-късно от министър Габровски и от Цар Борис ІІІ, като датата за потеглянето на ешалоните е 10-ти март. Но Дънов научава какво се готви от своя ученик Методи Константинов, определен да придружи ешалоните. С помощта на Любомир Лулчев успява да повлияе върху царя и той скъсва издадената заповед. И повече не помисля да екстрадира евреи, въпреки настояванията на Хитлер.

В епохата на драстични философски и религиозни трансформации, съпътстващи експанзията на дигиталните технологии, да се пише за доктрината на Петър Дънов е не само предизвикателство. Иска се смелост за навлизане в езотериката на християнството и внимателна авторска интерпретация на идеите на Учителя, разпространени от учениците му в целия свят. Известно е, че клонове на Бялото братство има в 50 държави по света. Очевидно е, че напластеното в митологичното обговаряне на дъновизма трудно може да бъде преобърнато и осъвременено. Затова и повечето биографични книги за Учителя спират до преповтаряне на всеизвестни факти.

Павлина Павлова се е заела с амбициозната задача да контаминира биографичност, документалност и новото християнство (отхвърлящо догматиката и Светата Троица) в един обобщаващ текст, който носи елементите на хрониката, но и на религиозно-философския трактат. Затова и авторката си е позволила в подзаглавието да определи книгата си с етикета „Съвременна библия. От ІYІ към ∞”, залагайки значим подтекст: а именно – българските земи са средище на най-висока култура хилядолетия преди Христа, създаденото от нашите предци продължава да излъчва послания и днес. А траекторията на заложения разум се губи далеч в безкрайността и бъдещето. Аурата на това място е родила гения на Беинсá Дунó. Той е живото въплъщение на този висш разум. Защо ли?

Нека се вгледаме в най-древния символ на прабългарите – ипсилон с две хасти, изписван върху паметници и медальони; той представлява свещеното за прабългарите число 7 и олицетворява върховния бог Тангра. Той е герб на канската династия Дуло, дори след покръстването продължава да се използва наред с кръста. Но наши видни историци посочват, че този знак се среща на Балканите през ХV в. пр. Хр. (открит е върху съдове и градежи на траките от племената беси, мизи и одриси), а други учени го датират от още по-ранна епоха. Не случайно ІYІ е в центъра на Розетата от Плиска, защото символното му значение се свързва с Божествената сила. Именно върху новото разбиране за Божествената същност на Христос се основава вероучението на Петър Дънов, а чрез извеждането на този протобългарски знак Павлина Павлова цели особено внушение на посланието си: докрината на дъновистите да се постави в контекста на цялата европейска цивилизация като културно наследство на съвременна България.

В книгата си „Петър Дънов – Спасителят” авторката излага последователно житейския път на Учителя, обучението му в България  и в САЩ, възникването на идеята за Бялото братство, първите стъпки при основаването на Школата, преходът към окултните науки, френологията и нейното значение, новото познание за Христос, базиращо се на етически категории като любов, мъдрост, истина, добродетел, правда, въплътени в космогоничния образ на Бог. Затова и Великото Всемирно Братство – това са посветените братя и сестри, еволюиралите човешки души, не се ръководи от Петър Дънов, а от самия Христос.

Павлина Павлова разравя и обективизира доста спорни моменти около тълкуването на учението на Бялото братство – и от теологична, и от философска гледна точка. Тя многократно се връща към тезата за космическия ритъм и ерата на Водолея, в която славянството има решаваща роля. Чрез текстове от лекциите на Дънов писателката аргументира основните постулати: пробуждането на човешката душа – раждането на Христос не като физическо тяло, а като вътрешна осъзната сила за мисията на всеки човек; изяснява разликите между Астралния, Етерния и Материалния свят; визуализира значението на Паневритмията, Природната хармония и Музикалното творчество – това са всепризнати приносни моменти на дъновизма. Ще прочетем авангардни мисли, казани преди век, които днес науката потвърждава. Дънов прогнозира достигане на еволюционно ниво на човешкото съзнание: „В бъдеще хората ще виждат мислите. Тогава душата и духът ще бъдат видими. Днес те са невидими, но в бъдеще умът, сърцето, душата и духът ще бъдат видими. Сегашните хора казват: „Видимото ще си остане видимо, а невидимото – невидимо”. Аз казвам: „Като се срещнем в бъдеще, вие ще виждате ума, сърцето, душата и духа ми, и аз ще виждам вашите”. Това е новото учение. Светът ще претърпи голяма промяна и тогава ще се тури край на всички глупости и престъпления”.

В книгата се осветлява истината за отношенията на Петър Дънов с цар Борис ІІІ. Ето какво пише авторката в предговора: „Един случаен разказ за ключовата роля, която Петър Дънов е изиграл за спасяването на българските евреи, готвени да отпътуват към газовите камери, ме вдъхнови... В процеса на писане имах възможност да се убедя, че еврейската общност признава неговата роля – в музея на еврейската история в София неговият портрет е придружен от бележката, че той е повлиял върху решението на цар Борис ІІІ да отмени заповедта си за тяхната депортация”. П. Павлова разказва в детайли любопитни подробности около съратниците на Дънов, виждаме живота в просъществувалия близо две десетилетия „Изгрев” (селището на дъновистите). Обаятелно е присъствието на поетесата Мара Белчева, а художникът Борис Георгиев попива мъдростта на Дънов и разказва за него по-късно на Алберт Айнщайн. Сред имената на видните дъновисти срещаме и тези на писателите Михалаки Георгиев и Николай Райнов, на народния лечител Петър Димков, на модерниста Васил Иванов (от групата на „Бараците”), който дълги години живее в „Изгрев”-а и под влияние на Дънов създава новото течение в изкуството „Космическа графика”. Целият бит, обучение и просвещение по пътя на израстване на учениците е представен обективно. Научаваме кои са били най-яростните отрицатели и врагове на Учителя, как на злото той е отвръщал с добро, как е лекувал от разстояние – само със силата на мисълта си, как стотици негови почитатели са слушали жадно беседите му, а лекциите му са записвани от няколко стенографи, отпечатани и разпространени във Франция, САЩ, Япония, Италия, Швейцария и др. Не на последно място, Павлина Павлова ни запознава и с няколко акции, които Учителя провежда за спасяването на комунистическия лидер Георги Димитров и редица обстоятелства, които са неизвестни за широката публика. Всички те очертават един исполински образ  на космолитната личност: религиозен лидер, енциклопедист, мъдрец, благодетел, месия за повярвалите в неговата праведност и интелектуална мощ. Уважението към неговата личност се простира във всички социални слоеве: на лекциите му идват дипломати, банкери, кралски особи, богослови, издатели, творци, висши военни, учители, представители на бизнес средите. Негов привърженик е и политикът Л. Лулчев – личен съветник на цар Борис ІІІ. Дори юдейският духовен водач Даниел Соломон Цион, който се запознава с Учителя през 1930 г., редовно посещава лекциите му, участва в летните лагери на Седемте рилски езера и възприема съществени елементи от Учението, а по-късно приема християнството. Владимир Димитров-Майстора е автор на един от най-сполучливите портрети на Дънов, рисуван от натура. Авторката не забравя да ни запознае и с отзвука от Учението в световната преса. „Най-големият философ в днешния свят е Петър Дънов” – заявява архиепископ Ронкали през 30-те години, когато е Апостолически визитатор в България. Двадесет години по-късно именно той оглавява Римокатолическата църква като Папа Йоан ХХІІІ (1958 – 1963).

Наистина обемът на книгата не предполага четене за една нощ, а и многообразието от факти, идеи, тълкувания и политико-социални отношения между реални субекти от политическия и църковен пейзаж от първата половина на 20-ти век изисква внимателно проникване в посланията на самия Петър Дънов, чийто живот днес ни изглежда като невъобразима магия: да предскажеш и да предизвикаш сам кончината си – това не е по силите на никой друг познат ни от човешката цивилизация гений, оракул или месия.

Осезаемо читателят се доближава до образа на Учителя, бидейки приласкан от поетичния стил на Павлина Павлова – в редуването на фактология и духовни постулати тя съумява да вкара емоционалност, тайнственост и метафоричност, характерни за нейния авторски почерк. Днес, когато векът на скандалните медии и потребителската мания издигат в култ физическата красота на еднодневките-манекени, би било добре да се повторят посланията на Петър Дънов, който акцентира на духовната красота: „Човек може да бъде красив само когато Господ е в него, защото красотата е Божествен атрибут”.

Чрез тази своеобразна съвременна Библия читателят се запознава с основите на религиозно-философските практики на Петър Дънов, научава подробности за личния му живот и корените на харизмата, която увлича хиляди последователи у нас и по света. Тук виждаме как зад кулисите на историята действат невидими сили, а в драматичните превратностите в обществената действителност до края на 1944 г. Учителя дирижира много от решенията на видни политически фигури. Това е книга за ценители, които търсят духовно просветление и нови измерения на истината. Защото нейната цел не е да поучава, а да вдъхновява: „Ти си гражданин на Вселената!” – тази мисъл на Дънов е изведена като епиграф – водещо послание за цялостното възприемане на текста. Книгата ни въвежда в един невероятен калейдоскоп от възторзи и падения, от надежди и разочарования, оплодени от Любов към Бога...

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

КОМЕНТАРИ

Анонимен  09.02.2019 20:42 | #4

Толкова много истини лежат укрити от обикновените хора. Но една по една започват да изплуват някой ден. Тази тайна променя отношението ми към Дънов.

Анонимен  09.02.2019 19:29 | #3

Високо професионална рецензия - интригува и провокира любопитството на читателите.

Анонимен  06.02.2019 19:13 | #2

Кой е Дънов- за него Господ е Йехова‚ Исус е Елохим‚ а Христос е Адонай. Нали схващате‚ че това е все едно и също‚ това е по-точно едно- еврейския бог Йехова… Реално Дънов прокламира юдейството. С обърканите си халюцинации дъновистите да приватизират богомилството стават смешни в опитите си.

Анонимен  06.02.2019 06:19 | #1

Благодаря!Дори само този текст ме ОБОГАТЯВА С ПОЗНАНИЕ ... - Н.Ник

Напиши коментар

Ако искате коментара ви да не е анонимен, регистрирайте се тук.


captcha image (Антиспам код, въведете 3-те черни символа)

Код:  

АПОКАЛИПСИС ХХI

Думи, гласове, свирки