Content on this page requires a newer version of Adobe Flash Player.

Get Adobe Flash player

Писмо на Кирил Кадийски до Бернар Анри Леви

04.02.2019 2

 

До г-н Бернар Анри Леви,

писател

Париж

Франция

 

 

 

Уважаеми г-н Леви,

 

пиша ви по повод „Европа се разпада пред очите ни“. Пиша на вас, тъй като изразът „писмото е по чернова на Бернар-Анри Леви”, който срещнах из интернет пространството, за мен е евфемизъм, целящ да ни внуши, че истинският автор на посланието сте вие.

 

Освен това с никого от подписалите се не се познавам лично. С вас имах удоволствието да се запозная преди близо 30 години, при едно от посещенията ви, а може би и единственото, в София, по време на пълните с очаквания промени. Вие, разбира се, едва ли си спомняте за това. А и едва ли е толкова важно. По-късно бялата ви риза ми се мярна в една от тревожните хроники от войната в Югославия. А можеше и да не ви видя, тъй като по това време американците бомбардираха Белград и някаква „заблудена” ракета падна и разруши една къща в софийското предградие Горна Баня, съседна на моя дом. Но аз ви видях „на живо” – и жив, слава богу! – за пореден път.  И това е толкова естествено. Мястото на поета, на писателя, на интелектуалеца е там – където има страдания и нужда от помощ, колкото и недостатъчна да е тя.

 

Ето защо не ме учуди, че в основата на това, изпълнено с болка начинание, сте пак вие. Нужно ли е да ви казвам, колко вашият апел ми е близък и колко близък е той на всеки, който гледа как са на път да изчезнат неща, за чиято поява, утвърждаване и съхраняване са били необходими векове и усилията на милиони хора, някои от които мъченици. И тъкмо поради важността на днешните събития и поради дълга на интелектуалеца намирам не само за уместно, но сякаш и задължително да споделя тревогата си от нещо недоизказано във вашия колективен порив, като че някаква плахост ви пречи да кажете цялата истина, която всички вие, подписалите се, безусловно знаете.

 

Може някои европейски политици да са не само болни от ишиас, може да са живи политически трупове, но Европа е жива все още. И ще бъде жива и занапред. Тя е излизала и от по-тежки кризи.

 

Казвате: „Либералните ценности в Европа са изправени пред предизвикателство, "невиждано от 30-те г. на XX век"(подчертаванията ваши). Обявявайки се в защита на либерализма, не смятате ли, че се подменя истинският обект, нуждаещ се от защита? А именно еврропейската цивилизация, като такава. И не е ли антилибарално от ценностната система  на европейската цивилизация да бъде изключен консерватизмът? Дори като коректив на либерализма. И от всичко, което се случва край нас и буди нашата тревога, не страда ли и самият консерватизъм, чиито усилия също могат да бъдат отнесени към загрижеността да се съхрани европейската идентичност и цивилизацията като цяло.

 

Истина е, че не друг , а ТЯ, именно ТЯ – ЕВРОПЕЙСКАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ – е на смъртно ложе. Неизлечимо (неизлечимо ли?) – болна. Вие виждате това и го назовавате, но защо не кажете коя, не само според вас, а и обективно, е причината. Обективност напълно възможна, след като се има предвид, че под нея стоят тридесет уникални подписа. Да, наистина популизмът (напоследък в какъв широк спектър само) с всичките си агресивни сили – ксенофобия, антисемитизъм, шовинизъм, агресия - атакува европейската цивилизация. Но не е нужно да си лекар, за да си дадеш сметка, че това са само бацилите, вирусите, бактериите, които бързат да се възползват от всеки болен организъм и не спират да го нападт все по-настървено. И тук се оголва проблемът и възниква въпросът защо този организъъм е болен, защо е с отслабена, да не кажем полуразрушена имунна система? Който може да отговори на това, ще сложи пръст в раната, откъдето трябва да започне да изтича заразната гной. И да започне пречистването.

 

Отговорът не е нито сложен, нито ще затрудни жадните да чуят истината. Отговорът изисква обаче малко повече смелост. Трябва откровено да се каже, че голямата, истинската причина за днешната трагедия на Европа е деградацията на политическата класа в повечето от водещите страни в Европейския съюз, една от които е вашата Франция, което на свой ред води направо до превземането – чрез абордаж - на властта в някои периферни страни, една от които е моята България, от типове, чието излъчване говори или за остра интелектуална недостатъчност, или направо за откровено бандитско битие. Това е самата истина, г-н Леви.

 

Не за Чърчил, Де Гол и Конрад Аденауер, днес Европа е петимна и за политици като Тачър, Митеран и Кол, последните от една невъзможна вече плеяда.

 

Не сте ли си задавали въпроса: кому е нужно да се разширява Европа на юг от Босфора, след като тя свършва там и трябва ли да се повтарят до втръсване мантрите за господарите от Кремъл след като се знае, че всичко до Урал също е Европа. И не мечтаеха ли радетелите за обединена Европа именно за една такава Европа!

 

Винаги е имало, за жалост все още има и вероятно – колкото и жестоко да звучи – ще има потиснати народи, прокудени от родните си места, лишени от средствата си за съществуване. Дълг е на проспериращите, на имащите тази възможност да подкрепят нуждаещите се, да ги подслонят по подобаващ начин, на ги нахранят и облекат и най-важното – да им дадат възможност сами да се грижат за себе си.

 

Плод на чист инфантилизъм обаче е да вкараш такива хора директно в дома си, да бъдат оставени да се разпореждат там като в своя собствен дом, съобразно представите си за ред и порядък. Опасността е още по-голяма, когато сред тях се окажат и такива, които нямат нужда от никаква помощ, а са се намъкнали с калните си галоши, за да омърсят всичко, да изнасилят собствената ти жена или дъщеря (те не са подписвали нито истамбулска, нито каквато и да е конвенция) и да започнат да диктуват своите представи за порядък. Точно това направиха някои съвременни политици и най-вече г-жа Ангела Меркел, и колкото и да съжаляват вече, не могат да върнат духа в бутилката.

 

Не по-малко вреден за „болната Европа” е и станалият вече прословут „брекзит”. Г-жа Тереза Мей ако не от политически опит, поне от женски усет би трябвало да е на ясно, че един развод при дама, навлизаща в зоната на проблемите, е повече от пагубен и за цялото семейство, но най-вече за децата (да наречем така по-малките и по-беззащинти държави!) И то само защото излъстилият я богаташ й обещал да се ожени за нея.

 

Не е достатъчно да имаш властта. Много често историческите обстоятелства са оставяли властта да се валя на улицата и да чака някой да я вземе. Трябва да умееш и да си служиш с нея. Останалото е като кибрит в ръцете на дете. Ето как стигнахме и до палежите в Париж. Тревожните телевизионни емисии съобщават, че вече на много места из Обединена Европа хората влизат в магазините да мерят жълти жилетки, а често и купуват. Какаво ще правим ние с белите ризи. В моята страна с бели ризи мъжете са тръгвали към бесилото. Но не без да са прогизнали от кръв преди това. Но да спрем с метафорите.

 

Интелектуалците от ХХ век показаха, че никакви писма, възвания или световни конгреси не могат да спрат валяка, управляван от дегенериралите политически формации. Днешните едва ли ще имат по-голям успех. Но „Герника” беше създадена именно в такъв тревожен момент – и остана да тревожи бъдещите съвести и да ни държи будни никога да не се повтарят подобни ужаси: Европа на инквизицията, Европа на Вартоломеевите нощи, Европа на кафявите ризи, Европа на ГУЛАГ.

Колцина от днешните творци са ни стреснали със своята „Герника”?!

Или поне са показали, че имат възможности да я сътворят. Преди на дело да са я сътворили тези, срещу които надигаме глас!

 

С уважение,

Кирил Кадийски,

кавалер на френския Орден за Изкуство и Литература,

лауреат на наградата Макс Жакоб за чужденци  (за цялостно творчество),

член-кореспондент на академия Маларме,

почетен гражданин на Монмартърската република,

бивш директор на Българския културен институт, Париж

 

 

 

 

 

 

 

 

КОМЕНТАРИ

Анонимен  14.02.2019 19:55 | #2

Вълнуващо е да чуеш български глас с тембъра на Кирил Кадийски‚ един колосален творец‚ с тревожната загриже ност за състоянието на Европейската култура и с мъдра та констатация за липсата на адекватна политическа класа‚ както в Европа‚ така и у нас! Достойно! Симеон Димитров

Анонимен  07.02.2019 07:09 | #1

Един от най-оригиналните ни поети‚ Кирил Кадийски (и ненадминат преводач)неотдавна като директор на Българския културен институт в Париж‚ кръстоса шпага с политика Вежди Рашидов. Политиците винаги видимо печелят в България. Аз само искам да кажа‚ че К.Кадийски добре познава Европа и нейната култура‚ а и за интелектуалния елит на Европа името Кирил Кадийски не е непознато... Затова писмото му‚ получило възможност за гласност чрез сайта на такъв поет и публицист като Румен Леонидов‚ ме развълнува обяснимо дълбоко и тревожно. Благодаря ви‚ г-н Кадийски!... Мариана Тодорова

Напиши коментар

Ако искате коментара ви да не е анонимен, регистрирайте се тук.


captcha image (Антиспам код, въведете 3-те черни символа)

Код:  

АПОКАЛИПСИС ХХI

Думи, гласове, свирки