Content on this page requires a newer version of Adobe Flash Player.

Get Adobe Flash player

За преводача на Казандзакис Георги Куфов

27.01.2019 1

От Здравка Михайлова и от сина му Христо Куфов

 

Българският преводач на Казандзакис, Георги Куфов, е сред учредителите на Съюза на преводачите в България и един от основоположниците на преводаческата ни школа през втората половина на двайсети век.

KAZANTZAKIS KOUFOV & GR AMBASSADOR KARAKASSISЗа приноса му за духовното опознаване между българи и гърци през литературата Куфов е удостоен през 1998 г. от гръцкия президент Константинос Стефанопулос с най-високо отличие – „Златен кръст на Почетния легион” (снимката вляво). Заслугите му към българската словесност и претворяването на класически произведения на чуждестранната литература са признати с Орден „Кирил и Методий – I степен”, а през 1995 г. е обявен за Почетен гражданин на София.

В едно свое радиоинтервю Куфов казва: „През дългогодишната ми работа в областта на превода от гръцки на български език се опитах с голяма обич да допринеса за опознаването и сближаването на двата народа, гръцкия и българския, защото това не е само професия, а мисия. Задължение към двата народа, които живеят като съседи над 1300 години. Една стара поговорка казва: преди да избереш къщата си, избери съседа си. Опознаването между два народа става чрез културна размяна и най-вече чрез литературата.

Владея френски, преведох двайсет и три книги от този език… И въпреки че завърших Френския колеж, когато ме попитат от кой език превеждам по-лесно – от френски или от гръцки – винаги отговарям – от гръцки. Именно тази близост, родство, психологически сходства, общи черти на мисленето и националния характер между българи и гърци ме улесняваше неимоверно много в работата ми. Обичам Мопасан, Балзак, Зола, Волтер, но Казандзакис, Варналис, Роидис, Дидо Сотириу и други гръцки литератори са много по-близки на сърцето ми, защото ние имаме обща, бих я нарекъл, „балканска кръв”. А кръвта вода не става.“

Георги Куфов е потомък на стара фамилия гръцки търговци от Епир на име Кофос, която се установява по българските земи в средата на деветнайсети век. В семейните хроники са съхранени спомени за най-малко тристагодишна търговска дейност, развивана от предците му в Персия, Египет, Русия и Австрия. Дядо му по майчина линия е от рода Дзимас и малкият Георги често чувал у дома да се говори благоговейно за капитан Дзимас. Този негов дядо бил завършил известното Патриаршеско училище в Цариград, а баба му – гръцката девическа гимназия в Пловдив. Преводачът и автор е роден в стария град в Пловдив с тесните калдъръмени улички, красиви къщи и античния римски театър. По-късно в София завършва Френски колеж, френска филология и право, през 1943 Куфов постъпва в Школа за запасни офицери, взима участие във Втората световна война като офицер от артилерията и получава четири бойни отличия. През петдесетте години на двайсети век започва да работи като преводач в Радио София. Пише поезия, текстове в проза, драма, сътрудничи на литературния печат. През 2016 г. бе издадена и последната му авторска книга „Парадокси на демокрацията” (изд. „Захарий Стоянов”).

Превел повече от петдесет книги, от гръцки и френски език, Георги Куфов казва: „Преводачът е един вид атлет, но на духа. Например, застава той срещу Толстой, Балзак или Казандзакис, и геймът започва. Но Толстой не хвърля към него някоя куха като топката за тенис дума, а изпълнено със заряд и смисъл слово и преводачът е призван да му го върне с равностойна сръчност и умение, а и със същия пълнеж. „Пребройте тогава”, казва Куфов, „колко такива паса има във „Война и мир” или в „Изповед пред Ел Греко”…

Българският интелектуалец и задълбочен познавач и преводач на съвременна гръцка литература Георги Куфов е предал словото на Казандзакис в цялото негово богатство, пълнота и многопластовост, пресътворявайки не само смисловия заряд на думите, а и стила и духа на Критянина. Куфов е познавал  Крит само през огледалото на литературата, никога не е имал щастието да посети острова, но той го е „пребродил” както малцина други, педя по педя, давайки на читателя в трудната партия тенис със словото „пасове” пълни с искрящо, изпълнено със смисъл слово, както и с мириса на критската земя, родила духа на големия гръцки творец.

 Здравка Михайлова

 

 

Христо Куфов

12.12.19

 

...На днешната дата преди 15 години си отиде баща ми, Георги Куфов. Боя се, че все по-малко са хората, които го помнят. Онези, които истински го обичаха, вече не са между живите. Беше огнен мъж, грък до мозъка на костите си. Спорът беше естествено състояние на духа му. Спорът, не кавгата. Никога не съм имал по-верен приятел от него. Струва ми се, че беше събрал в себе си всичко най-добро от гръцкия и от българския национален характер. 

Преведе общо 60 книги - 36 от гръцки и 24 от френски език. Почти всичко от Никос Казандзакис - “Алексис Зорбас”, “Капитан Михалис”, “Рапорт пред Ел Греко”, “Последното изкушение”, “Христос отново разпнат”...,

 

Никос

 

“Папеса Йоана” от Емануил Роидис, написана на катаревуса, “Родена съм гъркиня” на Мелина Меркури, “Диктаторите” на Костас Варналис, Дидо Сотириу, Менелаос Лундемис, Стратис Дукас, Жорж Сименон, Марсел Еме, Габриел Шевалие, Ерве Базен, Мопасан, Братя Гонкур, Франсоа Мориак, Робер Ескарпи... 

Не знам как успя да го направи. Почти през целия си живот беше без работа, изхранвахме се със скромните хонорари от преводите му. Такава беше съдбата на низвергнатите от режима. 

Никога не го видях отчаян. Беше спартанец по тяло и епикуреец по дух. Спортът беше в кръвта му, сутрин бягаше в Борисовата градина гол до кръста при минус 14. Роден е в красива гръцка къща в стария Пловдив, където са сенките на прадедите ни, дошли от Янина в средата на деветнайсти век. Строена е върху древни римски зидове, благодарен съм на новите й собственици, че я поддържат в автентичния й вид. 

Беше съвършеният преводач. Позволявам си да твърдя, че Казандзакис не може да бъде преведен по-добре. Условието за това е да имаш гръцка кръв, да владееш еднакво добре и двата езика, да познаваш еднакво добре и гръцката, и българската душевност, и да обичаш еднакво силно и двата народа. Баща ми беше влюбен в българския език, в неговите огромни, по неговите думи, неподозирани изразни средства, и аз се възхищавах непосредствено на таланта му да пресътворява невероятно трудното казандзаковско слово.

Беше най-свободният човек, когото познавам. Държавна сигурност се опитваше да го вербува, предлагаха му огромна заплата, привилегии и какво ли не. Каза им едно голямо ОХI. Разбира се, платихме си за това.

Ако има рай за преводачи, баща ми със сигурност е там, както винаги, в центъра на нежна компания, и води спорове с Господа за Вавилонската кула, лошите преводи и разбъркването на езиците.
Пиша, за да възкреся спомена за него, защото, както казва Казандзакис, друго възкресение няма.
След малко ще отида в черквата “Света Неделя”, където ще бъде отслужена панихида.
Ще бъдем двамата. The rest is silence, останалото е мълчание.

 

 За Христо Куфов тук
 
 
 
 
 

КОМЕНТАРИ

Анонимен  01.02.2019 22:34 | #1

Кои искат да забравим миналото? Кои искат да върнат властта си от преди 70 години? Кои считат т.н. ”Народен съд” за ”необходимо възмездие?

Напиши коментар

Ако искате коментара ви да не е анонимен, регистрирайте се тук.


captcha image (Антиспам код, въведете 3-те черни символа)

Код:  

АПОКАЛИПСИС ХХI

Думи, гласове, свирки