Content on this page requires a newer version of Adobe Flash Player.

Get Adobe Flash player

„Пиафе“ – романът, който ни връхлита

04.01.2019 3

Интервю с Недялко Славов

 

Споделено във фейсбук:

Скоро разговарях с моя издател г-н Вартоломеев -
човек скромен, почтен, принципен, не медийно
гръмогласен и узурпирал телевизите, а особено
вещ в книгоиздаванено, който след "Хеликон"
управлява втората по големина верига книжарници
и едно от най-мощните издателства в страната
под марката на "Хермес", тоест, пряк спасител
на българската книга и литература.
Та разговаряхме с него за феномена на "Калуня Каля"
/тук трябва да се подчертае откривателската заслуга
на Деян Енев/ - с небивал тираж за последните
пет-шест години. Който е абсолютен рекорд
в съвременната ни литература,
още повече че става дума за най-висока литература.
Говорехме си, а аз си мислех как един мъртъв, във
физическия смисъл, автор - там, от отвъдното, само
с мощта на литературния си талант и хуманната си
вибрация, без инфантилни псевдоскандали, без
студийно тупуркане и угодливи медии –  издухва
днес като ланшна шума всички литературни
мегаломани и полит коректни романчета.

 

Недялко Славов, несъмнено, е един от най-успешните български писатели и майстори на перото. Актуален, модерен, убедителен в това, което пише. Писател от друго измерение, който впечатлява със своя стил. Носител е на почти всички национални награди. Недялко Славов има издадени зад гърба си пиеси, поетични книги, разкази. С огромен успех на литературния хоризонт са романите му „Фаустино”, „Вертиго“„Портрет на поета като млад“, „432 херца“, „Камбаната“, а тази година излезе и последният му роман „Пиафе”. Какво има да сподели с нас, четете в следващите редове.

Вяра Желязкова: Г-н Славов, „Пиафе“ е роман, който върви срещу нас. Сякаш иде от утре. Пророчески като „Камбаната“ и „432 херца“. От къде е тази Ви нагласа? Да усещате времето през литературата.

Недялко Славов: Вярвам на сетивата си, а те знаят.

ВЖ: В романа има едно изречение, което гласи следното „Писането е самота…Щастливите не пишат”. Вие щастлив човек ли сте?

НС: Вероятно. Обичам състоянието да обичам.

ВЖ: Защо „Пиафе”? Как се роди заглавието на романа Ви?

НС: Това е фигура от конната обездка. Една от най-красивите. Част от любовния език на коня. Трябваше ми метафора и я намерих в стъпката пиафе. Около нея се центрира романа.

ВЖ: В един от Вашите романи „432 херца” на преден план беше музиката като изкуство. Сега, докато четем, откриваме изобразителното изкуство. Чувствате ли се взаимно свързан с него?

НС: Посланието на „Пиафе“ е друго. Днес убиват в жената смисъла й – материнството. Правят ни бозайници с контролиран прираст.

ВЖ: Не е тайна, че сте роден в един от най-красивите български градове – Пловдив. По какъв начин той Ви е вдъхновявал, за да започнете да пишете?

НС: Пръв сред първите. Това е Пловдив. Но магията му  е  отвъд зримото. Той е енергия. Имам един стих за него:

„Този град е измислен от Бога

в миг на слънчево настроение…“

ВЖ: Кое е най-трудното, с което сте се сблъсквали като писател?

НС: Политкоректността. Тая филоксера в литературата. Всъщност с нея човек не се сблъсква. Тя не застава срещу теб очи в очи. Тя е подмолна. Тя е мерзка. Тя е болест.

ВЖ: Ако можехте да нарисувате в този момент една картина, какво бихте илюстрирали на нея?

НС: Не мисля, че мога да нарисувам нещо повече от двуизмерна детска рисунка на 3 годишен.

ВЖ: Кой е най-големият Ви стимул да продължавате да правите това, което правите в момента, а именно – да пишете?

НС: Радвам се на случайността да бъда докоснат от живота. Това е дар Божи! Представяте ли си какъв шанс е това! Дишаме, живеем, обичаме се, предаваме живота на децата си. А наоколо е безкрайна, мъртва, черна Вселена. И ние в центъра й– докоснати от светлината.

ВЖ: Какво е  мястото на младите ни писатели в литературата?

НС: Като на всички. Започват от нулата и стигат до където ги отведе таланта им. В литературата няма възраст, няма милост, няма прошка, няма ред.  Като в живота. А животът, както казва Шопенхауер, е„Прекрасен, пълнокръвен и циничен“.

ВЖ: Деян Донков ще прави моноспектакъл по „Камбаната“. Пресичат се такъв роман с такъв актьор.  „Камбаната“ ще бие и от театралната сцена. Тръгва от един от водещите ни съвременни театри – Драматичен театър Пловдив.

НС: Всичко си идва по местата.

Прочетено тук

КОМЕНТАРИ

Анонимен  06.01.2019 18:28 | #3

След като си докоснат от Бога‚ радвай се‚когато се усетиш докоснат и от живота!Страхотно казано‚брате светли! Неда Антонова

Анонимен  05.01.2019 13:26 | #2

Освен Господинов‚ Русков и Карабашлиев други пишещи проза за националните телевизи няма. И БНТ кани само тях. Не можеш да видиш ”на живо”друг любим автор‚ да чуеш какво мисли за властниците‚ за краха на ценностите ни‚ дали изобщо за нещо мисли извън егото си‚ да пише романи. Ако издателството на твоя автор няма връзки в БНТ‚ аудиторията дори няма да знае как изглежда. Нито че е издал интересна книга. Онзи ден по БНТ Русков каза‚ че през 2019 г.„утвърдените като него‚ Господин и Карабаш“ едва ли ще издадат нови бестселъри‚ така че годината е свободна зона за останалите. Да атакуват читателското внимание. Явно това е светата троица на писателкага днешност‚ без да се броят останалите.

Анонимен  04.01.2019 17:32 | #1

Живите кресльовци са любимци на шепа лелки и бъдещи такива‚ но зад тяхното денонощно публично показване като модели на писане‚ поведение и липса на ясно говорене за днешността и българския бъдник‚ прозират и невидимите услуги между удобни медии‚ издателства и търговски вериги за книги. Румен Леонидов

Напиши коментар

Ако искате коментара ви да не е анонимен, регистрирайте се тук.


captcha image (Антиспам код, въведете 3-те черни символа)

Код: