Content on this page requires a newer version of Adobe Flash Player.

Get Adobe Flash player

Символиката в НДК

04.01.2019

Из интервюто с Иво Милев, автор на "Животът и смъртта на Людмила Живкова. Биография"

 - Вие сте експерт в областта на изкуствата. Смятате ли, че Людмила Живкова е оставила знаци на Агни йога и символа на огъня, както и друга източна символика, в произведенията на изкуството в НДК? - Има ли такива символи, според вас, и в кои творби?

- Първо трябва да започнем от архитектурния план на сградата на НДК. Сградата е изградена на основата на осмоъгълник, получен от свързването на равнораменен кръст, ориентиран по четирите посоки на света. Такъв е планът и на монумента "Знаме на мира", или "Камбаните" - друг емблематичен паметник от онова време, носещ много от идеите на Людмила Живкова.
Осмоъгълният архитектурен план е типичен за множество култови постройки още от античността, и за ранно византийската църковна архитектура. В основата на осмоъгълния архитектурен план е равнораменният кръст, който като самостоятелна форма е не по-малко типичен за култови постройки още от древността. Най-общо може да се каже, че още тогава равнораменният кръст представлява мощен соларен символ. По-късно, в езотеричното християнство, той изобразява връзката на небесното и земното: вертикалното рамо изобразява небесното или духовното, докато хоризонталното представлява материалното и земното. Така самият кръст се считал за символ, обединяващ духовното и материалното. Равнораменният кръст със заоблени краища, който се възприема също така като богомилски символ, е в основата на плана на откритата през 1973 г. при проучване на Голямата базилика в Плиска сграда във формата на равнораменен кръст.
Сградите, базирани на осмоъгълника, са свързани с идеята за духовното възраждане и преход. В окултната литература символиката на октагона (б.а. осмоъгълника) най-общо изразява идеята за прераждане и обновление. Подобно е значението на архитектурните планове на мавзолеите-октагони - сакрално място на преход между земния и небесния свят. В късната античност, а и по-късно, много от баптистериите са с октагонален план, а това е мястото, където от небето на земята слиза Светия Дух. Според питагорейското учение октагонът представлява преходна форма между квадрат и кръг. От своя страна квадратът е символ на земния свят - страните му съответстват на четирите световни посоки, а кръгът е символ на небесния свят, съответстващ на движението на небесните тела. Така октагонът се явява символната връзка между земята и небето. Като символна форма на превръщането на квадрата в кръг, осмоъгълникът е началото на трансформацията. Друг образ, но с подобна символика, ще открием още на централната фасада на Народния дворец на културата в пластиката "Слънце", с автор Георги Чапкънов. Тя представлява слънчев диск, сегментиран на 14 дяла, от който излизат "лъчи" във формата на житни класове.
Осмоъгълната форма има голямо значение и в учението на Бялото Братство. Там тя се свързва с планетата Марс и нейното движение. Първата половина от Земния период в еволюцията на планетата, според учението на Дънов, преминава именно под знака на Марс. Освен това Марс "кристализира" духовната енергия. Основната идея на Людмила Живкова при изграждането на НДК е, че този комплекс трябва да бъде храм на културата, "духовен център" на нацията.
Основните смисли и значения на вътрешната монументална украса на Народния дворец на културата "София", както Людмила иска на се нарича комплекса, могат да се изразят в идеите за пре- възраждане и приемственост. "Възраждане" се нарича монументалната бронзова статуя на Димитър Бойков в централното фоайе. Всъщност, това е статуя на София, персонализация на богинята на Всевечната мъдрост. Много от произведенията са изградени около мотива за слънцето или огъня, дървото на живота, празника или ритуала. Такава е символиката на гоблена на Лиляна Чаушева "Слънце", дърворезбата на Антон Дончев "Любовта на слънцето" при зала №5, композицията на Михалис Гарудис и Кольо Гецов "Слънце" в Информационния център на НДК, мозайката на Григор Спиридонов "Слънце" при зала №4, металопластиката на Михаил Бенчев "Пламъци" в централното фоайе, металната завеса на зала № 1, работа на Димо Заимов, носи също наименованието "Слънце" и т.н.
 В центъра на живописната композиция "Огъня" на Христо Стефанов (зала № 7) имаме разпънат "на кръст" човек. Няма никакво съмнение, че става дума за разпятие, въпреки че кръстът на приковаването липсва - съвсем както е в богомилската трактовка, която се уповава и вярва във възкресението, но отрича кръста като инструмент на мъчението и смъртта. Кръстът в случая е само маркиран от части на стилизираните индустриални структури, заемащи десния горен край на стенописа, където самотен и безпомощно седи работник (явно символ на комунистическия порив за преобразование и растеж), стискащ в едната си ръка отвес, сочещ към земята. Той ще остане все така безпомощен, ако няма надеждата за преобразувание, трансформация и възкресение в един нов, огнен и духовен свят, който е символизиран от птицата Феникс, досягаща с клюна си краката на разпънатия и чиито крила и опашка избухват в пламъци. Здравата основа на това възможно преображение, донесено от огнената птица Феникс, са "строителите" на българската култура, разположени по цялата основа и "израстващи" по вертикал в цялото поле на стенописа. Сред тях, едва след смъртта си, ще намери място и образът на Людмила Живкова, изобразена в дясно от разпънатата фигура.
Все пак най-дълбоко наситен символно остава Мемориалът "1300 години България", който се разполага в парка пред НДК. Този монумент трябва да да бъде символ на грядущето, на непоколебимата вяра в творческите сили и бъдещето на българския народ, в едно ново национално възкресение. Монументът беше премахнат през 2017 г., а НДК замислен като българския "духовен център", никога не заработва според намеренията и идеите на Людмила Живкова.

Цялото интервюто на Еми Мариянска можете да прочетете тук

КОМЕНТАРИ

Напиши коментар

Ако искате коментара ви да не е анонимен, регистрирайте се тук.


captcha image (Антиспам код, въведете 3-те черни символа)

Код:  

АПОКАЛИПСИС ХХI

Думи, гласове, свирки