Content on this page requires a newer version of Adobe Flash Player.

Get Adobe Flash player

Лорънс Ферлингети, из "Поезията като бунтовно изкуство"

03.01.2019

Превод Манол Пейков

 

 

Поезията е семена и пъпки, не вейки. Напуши се с нея, за да се опиеш.

Пораждай колективна радост пред лицето на колективната тъга.

Тайничко освобождавай всяко същество, което видиш в клетка.

Освобождавай безимотните и вбесявай тираните.

Надай варварски крясък над покривите на света.

Посипи стиховете си със солта на земята.

Застъпвай се за глупавите и лудите.

Виж вечността в очите на животните.

Виж вечността – не по-следващата нощ, а довечера.

Изрази неизразимото.

Не бъди твърде загадъчен за човека на улицата.

Бъди пойна птица, не папагал.

Бъди канарче във въглищната мина. (Мъртвото канарче не е само орнитологически проблем.)

Бъди също и петелът, който буди света.

Пиши кратки стихотворения с гласа на птиците.

Недей да угодничиш, особено на публики, читатели, редактори и издатели.

Не обслужвай Усреднения ум на Америка, нито потребителското общество. Бъди поет, а не търгаш.

Не пренебрегвай академичните умове, които твърдят, че едно стихотворение трябва да притежава цялостност, хармония, сияние, истина, красота, доброта.

Не се подхлъзвай на банановата кора на нихилизма, дори когато се вслушваш в тътена на Небитието.

Запълни тъмната пропаст, която зее зад всяко лице, всеки живот, всеки народ.

Създай ново стихотворение от всеки опит и преодолей късогледството на сегашния момент.

Улавяй мигове, всяка секунда е удар на сърцето.

Не им позволявай да ти казват, че поезията е невроза, която някои хора никога не успяват да израстат.

Никога не вярвай, че поезията е неуместна в мрачни времена.

Освен ако не изпитваш подтик да запееш, не отваряй уста.

Недей да наставляваш ето така. Недей да казваш Недей.

Присмивай се онези, които ти казват, че живееш в свят на мечти. Промечтай своята собствена реалност. Вдигни бивак на бреговете на реалността.

Надсмей се на онези, които ти казват „Мини на проза, младежо, мини на проза“.

Излез от килера си. Там е тъмно.

Въздържай най-невъздържания си глас със състрадание.

Произвеждай ново вино от гроздовете на гнева.

Помни, че мъжете и жените са безгранично възторжени, безгранично страдащи същества.

Вдигни щорите, раззей закепенчените си прозорци, вдигни покрива, развинти ключалките на вратите, но не изхвърляй винтовете.

Не разрушавай света, освен ако не разполагаш с нещо по-добро, с което да го заместиш.

Бъди отдаден на нещо извън самия себе си.

Господарската класа разпалва войните; низшите класи се сражават в тях. Правителствата лъжат. Гласът на управляващите често не е гласът на народа.

Надавай глас. Претворявай делата в действие. Мълчанието е съучастие.

Бъди шило в задника на държавата, но също и нейна светлинка в мрака.

А ако имаш два хляба, направи както са правели гърците – продай единия и с разменната монета купи слънчогледи.

Събуди се, светът гори!

 

~ Лорънс Ферлингети, из "Поезията като бунтовно изкуство"
Превод Манол Пейков

 
 

 

 

КОМЕНТАРИ

Напиши коментар

Ако искате коментара ви да не е анонимен, регистрирайте се тук.


captcha image (Антиспам код, въведете 3-те черни символа)

Код:  

АПОКАЛИПСИС ХХI

Думи, гласове, свирки