Content on this page requires a newer version of Adobe Flash Player.

Get Adobe Flash player

Бруно Шулц "Канелените магазини"

16.12.2018 | автор:  Митко Новков

 Бруно Шулц „Канелените магазини“, „Санаториум „Клепсидра“, превод Магдалена Атанасова, „Аквариус“, София 2017, с. 162 и 352, 11,99 и 15,99 лв.

ХХ век е жесток век, няма две мнения. Потрисащ и втрисащ: чудовищата Сталин и Хитлер, засукали мустаци – единият пушещ лула, другият милващ Ева Браун, ги натворяват едни, да ти се свлече кожата. Грузинецът от Гори не се посвенява да се разправи с гении като Исак Бабел и Осип Манделщам, австриецът от Браунау на Ин насъсква в немската душа кучетата от ада, за да тръгнат да покосяват наред и навред, всекиго и всичко въплътилите се в малки хадесчета благовъзпитани германци. (Много книги се опитват да опишат това свирепо преобразяване, но сред най-добрите според мен е „Доброжелателните“ на Джонатан Лител, превод на Георги Ангелов; струва си да се прочете). Една от най-свидните жертви на разбеснялото се пъклено нордичество е Бруно Шулц – полски писател и художник от еврейски произход, когото в родния Дрохобич смъртта пресреща на 19 ноември 1942 г. – ден, наречен „черният четвъртък“. Пресреща го с озъбена усмивка: Шулц, покровителстван от хауптшарфюрера от СС Феликс Ландау, е застигнат от друг нацистки офицер, Карл Гюнтер, и убит с два изстрела в главата. Сторил го „безукорният“ есесовец като разплата: преди това Ландау застрелял личния зъболекар на Гюнтер, също евреин. Когато по-късно двамата се видели, единият убиец казал на другия: „Ти застреля моя евреин, аз застрелях твоя“. Така от света си отива поредният гений, един от най-оригиналните и уникални автори не само в полската, а и в световната литература. (Който иска да узнае повече за Бруно Шулц, нека иде на този адрес: http://www.bsph.org/members/files/pub_pdf_1576.pdf  Брой 38 на ЛВ от 2017 г. целият е посветен на Бруно Шулц, свършеното от Павел Пл. Петров и Маргрета Григорова е блестящо.)

Блестящо преведен на български е Бруно Шулц и от Магдалена Атанасова. Макар че хич не лесно ѝ се е отдал той: разказва тя пред Емил Басат във великолепната му книга с интервюта с преводачи от полски „За Полша – с любов. Българските гласове на полската литература“ за наистина безбрежната и трудна за препредаване на друг език проза на Шулц: „Как се превежда такава „рисувана“ литература, която на места носи и музикален подтекст?“ Литературата и в „Канелените магазини“, и в „Санаториум „Клепсидра“ е наистина и рисувана, и музикална, но другото, което прави Бруно Шулц и което категорично го зачислява към гениите на ХХ век, е че писането му – освен обърнато към зрението (споменах, че е художник, неговата „Идолопоклонническа книга“, Xiȩga bahwochwalcza, е истински шедьовър на изобразителното изкуство) и към слуха (музиката), е също така чувствително и към останалите три човешки сетива – докосването, вкуса, обонянието. Няма, според мен, друг автор в световната литература, който така майсторски да вгражда в прозата си всичките пет усещания человечески и – четейки го, не само гледаш и слушаш, но и вкусваш, докосваш, миришеш. Всеки негов ред е сетивен, всеки негов ред е петосетивен, всеки негов ред е свръхсетивен: „Снегът се беше свил на купчинки като бели агнета, като невинно и сладко руно, което ухаеше на теменужки“ („Канелените магазини“). Бруно Шулц като алхимик взема човешките сетива, разбърква ги в неподражаема смес чрез великолепното си слово и така получава/създава шестото сетиво – сетивото на изкуството. Четеш и усещаш всичко, четеш и възприемаш всичко: израства пред теб един магически, гъстошубрачест свят като джунглите в картините на Митничаря Русо и – пренесен в него, вървиш през преплетените лиани на думите, на уж безчувствените думи, твърди и одраскващи, но не спънато, а с възхита: „Няма мъртва материя – поучаваше ни той, – мъртвото е само привидно и зад него се крият непознати форми на живот. Спектърът на тези форми е безкраен, а оттенъците и нюансите – неизчерпаеми“ („Трактат за манекените, или Втора книга „Битие“). И да, „няма мъртва материя“: в писането на Бруно Шулц всичко оживява, самият той оживява и вече не е онова проснато бездиханно тяло с две дупки в главата на улицата в Дрохобич през „черния четвъртък“, а е живият, повече от живият и повече от гениалният писател на „Канелените магазини“ и на „Санаториум „Клепсидра“ полски евреин Бруно Шулц, който втъкава в книгите си всичките пет човешки сетива, забърква ги, разбърква ги, побърква ги и ги надбърква, за да ни възвиси до шестото, най-важното – изкуството…
Честно казано, завиждам на всички онези, които още не са го чели, а им предстои да го прочетат…

 


  •  

КОМЕНТАРИ

Напиши коментар

Ако искате коментара ви да не е анонимен, регистрирайте се тук.


captcha image (Антиспам код, въведете 3-те черни символа)

Код:  

АПОКАЛИПСИС ХХI

Думи, гласове, свирки