Content on this page requires a newer version of Adobe Flash Player.

Get Adobe Flash player

Историята не принадлежи на историците

08.11.2018

Разговор с Людмил Леонидов за най-новата му книга


Арх.Людмил Леонидов не ми е роднина. Просто съвпадение на фамилиите. Запознах се с  книгите му преди лично да се запознаем. Знания, познания, ерудиция, логика, безстрашие пред общовъзприетите лъжи, пред масовите заблуди, пред премъчаните истории. Той притежава особен вид кротка полемичност, която не възбужда  към мигновенно отрицание и съпротива, а по-скоро към размисъл, водещ към преоценка на досегашните ни представи... Възможно е читателят да изпита и тотално несъгласие с прочетеното, но за да опонира честно и аргументирано, ще трябвада като Л.Леонидов да прерови хиляди известни и неизвестни страници, да вникне в стотици  исторически извори, до които обикновеният четец няма как и закога да стигне.

Людмил Леонидов е  е роден 1948г. в София. Завършил е специалност „Архитектура“ във ВИАС – София през 1973г. До 2005 г. проектира и ръководи проекти предимно за страните от Близ-кия изток и Африка. Автор е на седем книги: „Очите на Бога", част първа. Историческо четиво за непредубедени. „Очите на Бога", част втора. „Българите до Третото царство“, „Анатемосаната истина", „Съкровището", „Комисията".
Последната му  книга „Защо изчезна Атлантида“ е необичайно четиво, но в никакъв случай не е езотерично, фантастично или епилептично. 
 За какво става дума ли? Нека чуем обяснението на автора.

Откъе се появи и идеята ви за тази книга, каква е първопричината да се заемете с толково задълбочено и трудно изследване?

Причините са различни. Установих, че хората не правят разлика между митология и религия. Тази книга е за митологията. На религията е посветена друга мое издание – това е първата част на „Очите на Бога“. Освен това, много малко са дори научните трудове, които търсят съвпаденията в митологиите на древните цивилизации от Шумер до Ацтеките. Другата причина е нещо, което установих преди години, когато написах „Очите на Бога“, тя набъбна на 1 000 страници. Тогава си дадох сметка, че не трябва в една и съща книга да се пише за всичко, което човек знае, защото няма да има кой да го прочете. Така от тази „тухла“ се появиха три независими истории – историята на света от сътворението до глобализма, историята на българите от сътворението до началото на Третото българско царство, и накрая историята на митологията.

Каква е съдбата на първите ви две книги? 
Отдавна ги няма в книжарниците, тиражите са изчерпани, въпреки че  заради заглавието, някой беше решил да ги сложи на рафта „Екзотерични“,  сред текстовете  с  тайни и скрити значения. Онези читатели,  които търсеха чудесии, оставаха разочаровани, а хората, които се интересуваха от световната история, не можеха да я намерят книгата на „своя рафт“. И с „Атлантида“  се случва същото. Никой не си е направил труда да разбере за каква е тази книга, и  я се ложил отново на рафта „Екзотерични“. Едва ли е заради лошо отношение към мен или моето проучване, а най-вече поради липса на професионализъм и заинтересованост.

Може би защото заглавието е подвеждащо ? За загадката Атлантида ли става дума?
Двоумях, дори се триумях  между „Защо“, „Кога“ и „Как“. Издателят ме убеди, че вярната дума е „Защо“.  Иначе, изчезването на Атлантида е описано само на една страница и същността на изследването изобщо не е посветена на Атлантите. Те са метафора отпращаща ни назад към Сътворението.

Пояснете, ако обичате…
Появата на цивилизацията ни се свързва с остров, изчезнал след катаклизъм и потънал в морето. „Някой“ силно е желаел да приемем, че причината за появата на цивилизация, тук на Земята, никога няма да бъде разгадана и ще остане вечна тайна. Никой от защитниците на тази теория и днес не допуска, че тази Атлантида изобщо не е била  суша, а нещо съвсем друго, което може би е отплавало или отлетяло. Че с  нея се е случило всичко друго, но различно от потъване.

Споменахте за разликата между религията и митологията… Къде се доксват и къде се разминават тези две понятия?
Създаването на митовете и писането на историята са много близки дейности, но се правят от различни поколения. Тези, които са описали това, което наричаме митове, са си мислели,  че пишат история. Онези, които сега съчиняват историята, са нарекли тяхната история мит. Митове са писани за боговете, за Сътворението, за летящите хора, великаните и т.н. Нямаме спомен какво се е случвало на Земята преди нашата поява. За онези  древни времена, на които не сме били очевидци,  а за които сме научили хилядолетия по-късно, когато се е появила човешката цивилизация.

Книгата ви не е само четиво за различните митологии, нито само сравнения между  тях. Тя включва и информация за малко известни човешки дейности и възможности. Защо? 
Този отговор ще бъде малко по-обстоятелствен, сравнени е с предишните. Ако ме питате как беше структурирана, ще бъда откровен, че това беше най-сложната част от сътворението ѝ. Обикновено авторът знае какво ще напише като информация. Трябва му време за да реши как ще го представи. Това е най-трудната част от съзиданието. Самото писане е въпрос на време и техника. При съставянето на текста започват да се появяват празнини, които трябва да бъдат запълнени.  И затова, за да обясниш какво се е случило на Земята, трябва да обясниш какво е Земята, как се е появила, как се е променила, каква е днес, какво ще се случи с нея „утре“.  А за да обясниш Съзиданието трябва да обясниш кой е Създателят, кой е Господ, кои са Боговете, какво е Господ-Бог.  И още: за да обясниш докъде вярваш на изследователите, трябва да обясниш с какви научни методи и възможности разполага съвременната наука и как ги използва. За да обясниш какво е писмеността, трябва да обясниш какво е говорът и как се е появил… За да обясниш какво е общото в митологиите трябва да ги опишеш, без да ги адаптираш. Това е много, много трудно, най-малкото защото историците са на различно мнение за последователността на поява на цивилизациите – Шумер, Сахара и черна Африка, Пирамидите, Египет, Индия, Гърция, Ебла и Асирия, Китай, Рим и християнството, Америка, Маите, Киче, Толтеки, Мищеки и Ацтеки. И не на последно място, за да обясниш как се е появил човекът, трябва да обясниш как и защо са се появили растенията, животните, гигантите и джуджета. В крайна сметка, за да обясниш как, кога и защо са се появили расите, трябва да обясниш каква е силата на ДНК. И за да завърши, книгата се нуждае от поглед в бъдещето.  Това е.

През цялото време говорите за “книгата“, а не за роман или за нещо друго… Имате ли някако самоопределение на този жанр?
Честно казано, не знам как се нарича този жанр, този стил и начин на писане, дали моите книги  изобщо влизат в някакви определения. . Но те не са романи, не са и  учебници. Те по-скоро са разговор с читателя, ако той иска да разговаря с мен за неща, които го заинтересуват. Въпрос на професионализъм е как да проведа потърсения разговор.

Каква е темата на следващия „разговор“? Имате ли вече идея за него?
Да, следващият е посветен на „ Генезисът  на разцеплението“. Ние, българите, смятаме, че винаги някой друг е виновен за собствените ни провали. В нашата истинска история и досега  цели епизоди от нея са „табу“.  Например темата „Македония“ е пълна заблуда. Македония не е само история и територия. Македония е и емоция,  човешки съдби, гонения, надежди, екзекуции, преселения, завръщане, любов, омраза, примирение, отчуждение, озлобление, сълзи и героични песни. Историята не е само факти и дати. Тя е емоция и в тази си част, тя не принадлежи на историците.

Какво не знаем за истината за Македония?
Македония е само малка част от нашия национален провал. Той е рожба на разцеплението, което започва  още от противопоставянето на „стари“ и „члади“,  започва  десетилетия преди т.н. „Руско-Турска освободителна война“. И до днес този антагонизъм не е приключил и няма никаква надежда това да се случи. Истината за историята не е истината на историците, за съжаление.

 

Въпросите зададе Румен леонидов

КОМЕНТАРИ

Напиши коментар

Ако искате коментара ви да не е анонимен, регистрирайте се тук.


captcha image (Антиспам код, въведете 3-те черни символа)

Код: