Content on this page requires a newer version of Adobe Flash Player.

Get Adobe Flash player

Началото и краят са родната Голгота

16.04.2018

Стихотворения от Васил Славов

 Vasil Slavov

10 април в 16:33 · Mount Lebanon, Съединени американски щати · 

София

Защо се връщат мислите ми там,
дали защото остарях, не знам,

дали защото, сам сред ветровете,
не срещнах и не разговарях с боговете,

дали защото тез юмруци тежки
отпуснаха се с болките човешки

или защото с възрастта пооглупях
и в това, което правих, не успях.

Отърках крак по просеките на света,
но нищо не премери снагата си с града,

където, спомням си, прошарват се мъжете
на Средиземноморието с цветовете,

където сянката превежда на детето
повелята изконна на небето

и Витоша в сумрака изтънява
и хълбокът ѝ в хоризонта се обляга,

където детството повдигна ни на пръсти
и в купола си златен ни покръсти.

...

Градът... там лястовиците разбридат мрака
и майките с живота си ни чакат

и есента е толкова топломека,
че губиш сълзите си в тихата пътека

на парка, из градините, унесен
в поеми, които със душата си пренесъл

в смирението тихо, в пролетното цвете,
погалило бащите ни и синовете...

 

...

Ще се завърна, ще се завърна там,
защото родният ми град е моят храм,

при позабравените думи на езика,
на който само мисълта ми стиховете сплита,

за среща равна с тези с равна кръв,
където няма нито сетен нито пръв,

до урните накацали върху невидим път,
където спи прахът на мойта плът.

...

А днес в усилната борба за хляба
духът ми мускула си стяга,

ръката ми като къртичината се издува,
че време е отнова да пътувам.

А за могъщото поле, което се смили
и мене и семейството ми приюти,

ще пазя с обич мисъл, вкус и цвят,
когато почне да тънее силният му бряг.

Защото времето подсказа и казвам си урока,
началото и краят са родната Голгота.

 

КОМЕНТАРИ

Напиши коментар

Ако искате коментара ви да не е анонимен, регистрирайте се тук.


captcha image (Антиспам код, въведете 3-те черни символа)

Код: