Content on this page requires a newer version of Adobe Flash Player.

Get Adobe Flash player

Калта е повод за живот...

02.04.2018

Нови стихове на Ели Видева от бъдещата ѝ книга

 

Ели Видева

 

 

СВЕЧЕРЯВАНЕ

  

Когато вятър духне и отвее

 на стъпките печата към безкрая,

 ще ме настигне сняг, върхушка

 ще суче на дърветата клонака.

 

 И пряспа ще засипе нещо днешно –

 листо от нежност, капчица тъга,

 защото през нощта ще мръзнат

 настелените есенни листа.

 

Светът ще стихне в сипкавия въздух,

 а огънят ще хулне в див отблясък.

 Тогава дланите ти ще обгърна

 и топлина ще се разлее до Луната.

 

 

М А Р Т

 

Снегът се рейна - жив паспал,

засипа хромела на дните,

загърна с репризиран шал

зародиш, в калищата скрит.

 

Калта е повод за живот.

И между свлачища и преспи

покълва бъдещият плод

с предчувствие за есен.

 

 

 С И Р О К О

 

Вятърът сънува как

свири с падащи листа,

пее в клони на дърво,

роши птича перушина,

носи злак на есен,

връща мисъл за земя,

вее от живот до вис

и отнася

на душите трепета

като шапка на глухарче.

И не иска да се буди.

 

 

 х х х

 

А пролетта настъпва с росни капки

в зеления косичник на върбата,

в цвета на джанката

и в слънчевото зайче на перваза,

което ми отваря прозореца на заран.

И подозирам:

няма смърт за свят,където дъб покълва

от жълъда и ражда нов филиз.

...Метеоритът, дето ще взриви

бухлатата гора от цъфналите рожкови,

обагрили небето във лилаво

е още само люспа в Космическия хаос.

 

 

 х х х

 

Врабците, скрити във смокинята

нехайно ме замерват

с презрели плодове.

Отдолу мравките изсмукват

сочното им съвършенство.

Полазват ме подигравателно,

защото аз единствена

не подозирам,

че есента намига

иззад отсрещния баир.

 

 

 ДЕТСКА  РИСУНКА

 

Ледунките  по кривото дърво

секат пространството

между спаружените листи

и галят настръхнало врабче

с очета гладни.

А някой ги замеря с топки сняг.

Защо ли в тях прозират камъчки?

 

 х х х

 

Ще ми потрябваш някой ден, човече,

когато през гората се заскитам -

през тънкия клонак и през сърцето

на тъмните изпънати дървета.

Ще ми потрябваш някой ден, когато

подобно вълк след мен ще вие злоба

с една едничка цел - да ме убие.

Тогава ще те хвана за ръката.

Началото е някъде назад -

във смоковете, дето непрекъснато

ме гонеха в разпененото жито,

за да умрат от удар на мотика.

А дядо ги нанизваше на дръжката

и тръгваше да търси таралежи.

Сега беззъбата луна ни гони

като кандилото на оня поп Матей,

от сто години дето ме измъчва.

Ела, човече, да взривим света,

ако и утре пак е равнодушен.

 

 

х х х

 

Смисълът на простите неща:

миг покой след дневната умора,

озарен от поглед на жена,

дето кротко ще ти принесе

чаша вино, купичка със боб,

къшейче от содената пита

и ще те погали крадешком,

ще продума, ако се налага.

Смисълът, окръглен от любов

не приема подлост за реалия.

Той е простичък. Като смъртта.

И като зачатък за начало.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

КОМЕНТАРИ

Напиши коментар

Ако искате коментара ви да не е анонимен, регистрирайте се тук.


captcha image (Антиспам код, въведете 3-те черни символа)

Код: