Content on this page requires a newer version of Adobe Flash Player.

Get Adobe Flash player

Етина: "На планета не случих", стихове

02.04.2018

Рецензия от Божидар Томов

     ЕДИН

ЕФЕКТЕН ДЕБЮТ

В тази навалица от всичкопечатене, хубавата поезия ти излиза като печалба от тотото. Тя се измъква от лавата на охкането и ахкането, на стоновете и възклицанията, предизвикани от чувство след чувство. Пробива загражденията на високия интелектуализъм или с лекота го надскача. Специално за да дойде при теб. Да почука на вратата на сърцето ти и да прошепне: „Отвори ми. Аз съм.”

Това е то – което си чакал и си обикалял да го търсиш.

Такава беше първата моя среща с поезията на Етина. С първото нейно стихотворение, с второто... После с останалите, които откривах едно по едно, пестеливо разположени в постовете на фейсбука. Извън това пространство имаше не повече от две или три – но, забелязани от ценителите! – публични изяви.

На въпроса защо не търси публичността, отговаря: „Толкова много поети... А и аз?...“

Все пак – беше забелязана. И оценена. Няколкото й стихотворни цикли в престижни сайтове (най-напред и няколкократно във „Факел.бг“) и в най-старото в момента литературно списание „Пламък“ веднага намериха своите читатели и почитатели, намериха своя публика. Ненапразно споменавам в случая „своя“, защото поезията на Етина предявява изисквания към читателя – разчита едновременно на неговия интелект и на неговата чувствителност, без видимо едното да надделява над другото. Т.е. – в някакъв миг едно е тялото, облечено в своята полупрозрачна дреха и веднага след това идва обратното, бързо преобличане зад кулисите, което води до смяна на образ след образ.

Аз в никакъв случай не искам да подкрепям твърденията си с цитати, защото още едно важно намирам в тази поезия: тя е доловима и разираема в този смисъл: абсолютно всеки ще намери нещо за себе си. Нещо развълнувало го в спомена и (или) вълнуващо го в момента. И ми е страшно трудно да издърпам отделни стихове, отделни редове от многообразието, което просто не ми дава възможност да кажа: „ето това е“ или „ето така е“. В момента, докато пиша тези редове, имам пред себе си точно 179 стихотворения, за всяко от които бих казал: „Щеше ми се да съм го написал аз“.

Защото поезията на Етина е далече от онова, което по-рано наричахме „женска поезия“. И изобщо то не се побира в някакъв калъф, със залепено етикетче отгоре.

Знам, че тя не пише чак толкова малко, колкото изглежда на пръв поглед. Прсто има желанието и възможността да оставя едно стихотворение да дозрее само вътре в себе си, за да стане готово за публикация. Да бъде готово според нейните критерии – които за мен видимо са доста строги. И ми харесва вътрешният отпор на Етина да се хвърли в свободата на литературната многотия.

Но – така или иначе навремето винаги лаконичният Христо Фотев казваше, че едно стихотворение става стихотворение едва след като излезе от чекмеджето автора.

                                                                Божидар ТОМОВ

------------------

Димитрина Желязкова – Етина, „На планета не случих“, стихове, изд. „Карина М“, с подкрепата на Министерството на културата

 

 

 

 

КОМЕНТАРИ

Напиши коментар

Ако искате коментара ви да не е анонимен, регистрирайте се тук.


captcha image (Антиспам код, въведете 3-те черни символа)

Код: