Content on this page requires a newer version of Adobe Flash Player.

Get Adobe Flash player

Палячовщина и гнилота

22.03.2018 4

Христо Фотев вече се обърна два пъти в гроба, предстои му и трети път

 

Заглавието и подзаглавието са на Факел.бг 

 

 За прозрачността на конкурсите

Пристрастия в литературата определят победителите

 

Лъчезар Лозанов

 

Предстои на 26 март – след 3 дни, да бъде обявена наградата от конкурса "Христо Фотев". Миналата година почти по същото време през март писах „за кръстословицата”, в която ни въвлече с конкурса председателят на СБП и на журито Боян Ангелов. Той преподреди първите 10 номинации и докато чакахме късата листа от 5 кандидати – те изведнъж станаха 13, за да вкара сред победителите тези, които искаше. Тази година нещо подобно се разигра на конкурса в Шумен – „Иван Пейчев”. Първият състав на журито обяви за победител Петър Чухов. Под диктата на същия председател бяха подменени двама от членовете на журито с надежда да изберат имена, които са членове на СБП. Не стана – и при повторното гласуване отново бе избран Чухов. След което Иван Гранитски и Боян Ангелов като членове на журито отказаха да подпишат протокола за наградата - отличеният се бил „гаврил” с Вапцаров и Райна Княгиня, което му отнемало моралното право да претендира за отличие. При което общинските власти се хванаха за главата.

 

Същият водевил се разиграва

 

и сега в Бургас, където беше обявена дългата листа - отначало 9 номинирани, 3 дни по-късно те станаха 10. И когато в седмиците преди окончателното обявяване на победителя очаквахме късата листа, тя се появи отново като нелеп парадокс – сред 5-мата номинирани двама се оказаха абсолютно нови имена, без да са класирани в дългата листа. За да се случи това, трябваше Иван Сухиванов да бъде изхвърлен от журито и вътре да бъде назначен един от общинските съветници на Бургас. Което внесе „регионален” аромат на далаверата - Милка Стоянова е „бургаски” поет, а Александър Христов е млад поет от Елена, великотърновско. Изборът направиха председателят на журито Ваньо Вълчев, заедно с Веселин Пренеров - председател на комисията по култура в Общинския съвет, Иван Гранитски от СБП, Росен Друмев от Бургаската писателска общност (БПО) и Митко Новков от Сдружение на български писатели. Засега конфликтът тлее, подхранван от секретаря на БПО Милка Иванова, която целенасочено действа книгата на Пламен Дойнов да бъде елиминирана от списъка с претендентите като „позор за конкурса”. Вероятно подразнен и от тези нападки, а и от личните оплювки от страна на Анжела Димчева в сайта Епицентър*, проф. Михаил Неделчев засега отказва да дойде на награждаването, а той е съорганизатор на конкурса и член на организационния му комитет.

Само след 3 дена резултатите трябва да бъдат оповестени публично в 18 ч. в бургаския Държавен куклен театър. Можем убедено да предскажем, че една от наградите ще бъде за бургаския наш човек, независимо от качествата на стихосбирката. Върви кампания на местно ниво за дискредитиране на двама от фаворитите – Пламен Дойнов и Петър Чухов. Така че развръзката е почти ясна.

 

Къде е коренът на бедата?

 

В нашите литературни конкурси правилата не се спазват - натискът и конспиративните интриги създават видим хаос в действията на институциите. Така и така наградата ще бъде присъдена като резултат от разнородни пристрастия – тя винаги е субективна. Но община и жури – уточнете си регламента предварително и спазвайте правилата в името на вашия човек. За да има легитимност. Няма как да променяш имена и оценки насред пътя - обявил си едни номинирани, а втория път си сънувал други. В цивилизованите държави правилата се спазват. У нас се утвърди практиката видимо да се показват огъванията (и подмяната) на журито, под лозунга целта оправдава средствата и под натиск на псевдоавторитети. Всенародна практика е журито след всеки конкурс да не обявява своите мотиви за избора си. Ами погледнете Нобел. Нали това е смисълът на наградата – да е ориентир към естетическите постижения на отличените за другите пишещи и за читателите.

Драмата е, че общинските власти в немалко градове у нас

 

все още живеят с представата от миналото –

 

че единственият легитимен представител на професионалното писане в литературата е Съюзът на българските писатели, юридически наследник на имотите, които българската държава му хариза едно време. И най-често борбата за власт е смесена с битката за влияние и присвояване – за което е писал и самият Боян Ангелов, разбира се преди да стане председател на СБП. Немалко от имената на членове, изброени като еталон за качество, отдавна не се интересуват от практическия живот на съюза, защото са отвратени от властовите боричкания в него и са наясно, че се е превърнал в стопанско предприятие, което разпределя благините за хранени люде. За Сдружението не може да се каже същото, то никога не е имало особени материални активи и практически няма какво да дели. Но освен тези писателски обединения, съществуват още поне 5-6 други, които не влизат в обсега и компетентността на общинските власти. Съществуват и автори, които не членуват никъде, защото са си индивидуалисти. За тях няма кой да ходатайства. Общинарите в повечето от случаите с образованието си по литература са зациклили около 10 ноември 1989 г., не знаят повече от написаното в училищния учебник и са разкъсвани от копнежа да възвеличат местен литературен талант. За да останат в историята на своя град-държава, но без да спазват елементарните правила за приличие.

 

*Виж http://epicenter.bg/article/Anzhela-Dimcheva--Ima-li-nov-Ivan-Peychev--/149744/6/0

 

 

КОМЕНТАРИ

Анонимен  27.03.2018 00:09 | #4

Е как да не съм пророк за наградите ”Христо Фотев”. Ето съпътстващия резуртат: ”...Освен голямата награда‚ бяха връчени и две съпътстващи награди на автори‚ събрали най-много гласове‚ след победителя в конкурса. Отличията отидоха при бургаската поетеса Милка Стоянова и младия поет Александър Христов...” Така прозрачно гнусно... Лъчезар Лозанов

Анонимен  25.03.2018 14:56 | #3

Литературната компетентост на журито определя и нивото та наградените. Ясно е‚ че на въпросния общински съветник са му издиктували за кого да държи и как да гласува. Жалко‚ че добри книги изпратени за конкурса попадат в ръцете на хора‚ които хабер си нямат от литературните стойности. Самият Христо Фотев навремето е бил нападан в родния му Бургас от подобни провнциални ”културтрегери”.

Анонимен  23.03.2018 11:08 | #2

Тази година за една бройка и аз щях да участвам‚ но изпуснах срока. Докато чаках някакво съобщение да излезе‚ срокът минал и заминал. :) А Христо Фотев ми е любим поет. Но май Господ ме опази от тия резили маниашко-графомански. Аз обаче съм му посветил стихове‚ каквито заслужава‚ надявам се. Това ми е повече от награда на негово име. Славимир Генчев

Анонимен  22.03.2018 22:08 | #1

Защо ми звучи толкова познато! - За кой ли още Съюз се отнася?... И в духа на Канкурса‚ аз пък ТУК ще си напиша името‚ а не по-горе! - арх. Нели Николова

Напиши коментар

Ако искате коментара ви да не е анонимен, регистрирайте се тук.


captcha image (Антиспам код, въведете 3-те черни символа)

Код: