Content on this page requires a newer version of Adobe Flash Player.

Get Adobe Flash player

За разпиляването на таланта... иили щедростта на таланта

22.03.2018

Ангел Русков за новата книга на Петя Александрова

 

   Как e по-лесно да разчупиш леда – дали като съсредоточиш всичките си усилия в една точка, да стоиш на един крак примерно - като пишеш стихове само за възрастни, или да легнеш разперен върху леда и да се надяваш на чудо, като пишеш поезия и художествена проза - осем книги,  журналистика, изобилни количества журналистика и 23 сборника с поезия и приказки за деца, както е направила Петя Александрова?! Един респектиращ и многопосочен обем.

   Разсъждавал съм и все още ръзсъждавам  върху тази дилема. Ясно е като бял ден, че стоенето на едни крак е най-пробивно. Другото е разпиляване на таланта. Безотговорно отношение към даденото от Бога. Такива мисли ми се въртяха в главата докато разгръщах том втори на  „България в потури, но с цилиндър“. Но когато се зачетох и неусетно се потопих в очарованието на тези 50 нашенски истории от едно време, вече си мислех, че стоенето но един крак освен, че е уморително,  е и скучновато. И когато става дума за Петя Александрова, вече си мисля, че това явление не е разпиляване на таланта, а проява на щедростта на таланта.

   И като образование и като душевно устройство, винаги съм възприемал Петя Александрова като завършен литератор. И в началото си мислех, че тази нейна забежка към историята е случайна. Макар, че в историята нищо не е случайно. И всеки, който се е заел да изучава историята, това никога не е самоцел,  а главно да бъде разбрано настоящето. Или както казва Бенедито Кроче: „Цялата история е съвременна история“. За мене тя винаги е търсене на отговор на въпроса: защо сме такива, каквито сме?

 

  Учебниците по история наблягат на върховите изпитания и катаклизми: като войни, победи и поражение на един народ, на неговия елит. Но това не е цялата истина. Битките, победите и пораженията на така да го наречем „личен състав“ на нацията е не са по-маловажни и без тях картината на миналото не е пълна.  И точно това прави книгата на Петя, толкова ценна. Защото тя се занимава не с водачите, а с тъкачите на националната тъкан, пък била тая  тъкан и шаяк за потури, в която България е обута. И може би не случайно книгата и започва с очерка за Добри Желязков Фабрикаджията, който още през 1836 година модернизира абаджийския занаят и го прави индустриален. Което вече накланя калпаците и фесовете и прави път на цилиндрите.

 

  Повечето от тия 50 истории са свързани с духовните строители на България, като Добри Чинтулов, П.Р.Славейков, Цветан Радославов, Иван Вазов, Кирил Христов, Боян Пенев, Теодор Траянов, Яна Язова и др., които са духовнните тъкачи на българската тъкан. Без които българската тъкан, българския дух, би се разпаднал и българина ще остане не само без цилиндър, ами и без потури. Историите са разказани премерено и сладкодумно, което говори за художествено майсторство. Понеже истината винаги нагорчава, дори и когато е изровена от хранилището на историята, Петя се е постарала да не ни удря по главите с нея и да ни поучава, а ни я обвива в тънка ирония, за два стане историята по-лесна за преглъщане.

 

   Колкото и да е горчива „България в потури, но с цилиндър“ е едно голямо интелектуално постижение, защото дава отговор на онзи вечен въпрос: „Защо сме такива, каквито сме?“ А такива книги не са много.

КОМЕНТАРИ

Напиши коментар

Ако искате коментара ви да не е анонимен, регистрирайте се тук.


captcha image (Антиспам код, въведете 3-те черни символа)

Код: