Content on this page requires a newer version of Adobe Flash Player.

Get Adobe Flash player

Какво сполетя Кандид сред българите и аварите

18.03.2018

 Прокуден от рая, Кандид дълго вървя, без да знае накъде отива, като ридаеше, вдигаше очи към небето, честичко ги извръщаше назад, към най-прекрасния измежду замъците, приютил най-хубавата измежду баронските щерки; легна си, без да е вечерял, посред една нива, между две бразди; сняг валеше на парцали.

Идния ден той съвсем вкочанен се довлече до близкия град на име Валдбергхофтрарбкдикдорф, без пукната пара, умиращ от глад и умора.
Скръбно се спря пред вратата на една кръчма. Забелязаха го двама мъже в сини дрехи.

– Друже – обърна се първият към втория, – ето един добре сложен младеж с изискуемия ръст.
Двамата пристъпиха към Кандид и най-любез- но го поканиха на обяд.
– Господа – отвърна Кандид с очарователна скромност, – оказвате ми голяма чест, ала не разполагам с какво да платя своя дял.
– О, господине – възрази единият от сините, – личности с вашата снага и вашите достойнства никога нищо не плащат. Мигар не сте висок пет стъпки и пет пръста?
– Да, господа, точно такъв е моят ръст – рече Кандид с поклон.
– Ах, господине, заповядайте на трапезата; ние не само ще ви почерпим, но и никога не ще допуснем човек като вас да е в недоимък; хората са създадени с едничката цел да си помагат взаимно.
– Имате право – отговори Кандид, – това винаги ми твърдеше и господин Панглос; виждам, че всичко е от добре по-добре.
Замолват го да приеме няколко екю, той ги взима и желае да попълни разписка; отказват му. Разполагат се на трапезата.
– Обичате ли от сърце...?
– О, да! – отвръща той. – От сърце обичам госпожица Кюнегонд.
– Не – възразява единият господин, – питаме ви дали обичате от сърце царя на българите.
– Съвсем не – възразява Кандид, – тъй като никога не съм го виждал.
– Как! Та той е най-чаровният измежду всички владетели – трябва да пием за негово здраве. 
– О, с удоволствие, господа. – И пие.
– Това е достатъчно – казват му, – ето че вече сте опора, стожер и герой на българите; богатството ви е в кърпа вързано, а славата ви е осигурена.

Тутакси оковават нозете му и го отвеждат в казарма. Карат го да се обръща надясно, наляво, да вдига пушката, да сваля пушката, да заляга, да се прицелва, да стреля, да тича, и накрая му удрят трийсет тояги. Идния ден той се справя недотам зле и тоягите са само двайсет; а на следващия са едва десет и другарите му гледат на него като на някакво чудо.
Слисан, Кандид все още не схващаше как тъй ще е герой.

Един хубав пролетен ден реши да се поразходи и тръгна право пред себе си, вярвайки, че на човешкия род, както и на животинския, е дадено да си служи с краката си по своя угода. Едва бе изминал две левги, и ето че го застигнаха четирима други герои с ръст шест стъпки; овързаха го и го хвърлиха в тъмница. Попитаха го по правнически дали предпочита трийсет и шест пъти последователно да бъде нашибан с пръчки от целия полк, или да получи наведнъж дванайсет куршума в главата.

Напусто Кандид изтъкваше, че човешката воля е свободна и че той не желае ни първото, ни второто – налагаше се да направи избор; по силата на божия дар, наричан свобода, той реши да мине трийсет и шест пъти под пръчките; стори го двукратно. Тъй като полкът наброя- ваше две хиляди души, ударите се оказаха четири хиляди и разкъсаха мускулите и нервите му от тила чак до задника.

Предстоеше третият преход и Кандид, изнемогващ, помоли за пощада – нека му окажат милостта да му пръснат черепа; удостоиха го с това благоволение.

Завързаха му очите и го поставиха на колене. В този миг мина царят на българите и се осведоми какво престъпление е извършил потърпевшият; и тъй като въпросният цар бе надарен с голям ум, проумя от всичко, казано му за Кандид, че става дума за млад философ, твърде невежа относно земните дела, и го помилва с великодушие, което ще бъде възхвалявано във всички вестници и през всички векове занапред. Чрез омекотителни мехлеми, препоръчвани още от Диоскорид, един достоен лекар за три седмици изцери Кандид.

Той вече се бе сдобил с малко кожа и беше в състояние да ходи, когато царят на българите влезе в битка с царя на аварите.

ТРЕТА ГЛАВА

Как Кандид избяга от българите и какво се случи с него по-нататък

Нямаха равни по красота, пъргавост, блясък и подреденост двете армии. Тръбите, фанфарите, обоите, корните, барабаните и оръдията създаваха съзвучие, каквото никога не е имало и в ада.

Първо оръдията покосиха по около шест хиляди души от всеки лагер; сетне мускетите отстраниха от най-добрия измежду световете девет-десет хи- ляди обесници, които петняха лицето му. Щикът също се оказа достатъчна причина за смъртта на няколко хиляди човеци. Сборът възлизаше навяр- но на трийсетина хиляди. По време на цялата историческа касапница Кандид, разтреперан като философ, се кри възможно най-успешно. Накрая, докато двамата владетели караха хората си да пеят заупокойни молитви, той взе решение да иде другаде, за да разсъждава относно причините и следствията.

Вървейки през купища мъртъвци и умирающи, той първо стигна до едно съседно село, превърнато в пепелище – беше аварско село, опожарено от българите според законите на международното право. Надупчени от куршуми старци гледаха как издъхват закланите им съпруги, притиснали своите рожби към кървящата си гръд; девойки, изкормени, след като бяха утолили естествения нагон на разни герои, предаваха Богу дух; а други, полуобгорели, с вопли умоляваха да бъдат доубити.

Мозък беше размазан навред по земята, сред отсечени ръце и крака. С все сила Кандид избяга до друго село – то беше българско и там героите бяха подходили по същия начин. Кандид, все тъй газейки по още шаващи крайници или през развалини, най-сетне се измъкна от обсега на военните действия, скътал в раницата си малко храна, и без да забравя дори за миг госпожица Кюнегонд.

Припасите му привършиха, когато се озова в Холандия; ала по- неже бе чувал, че в тази страна всички били богати, а и християни, той нямаше съмнения, че ще се радва на същото добро отношение като в замъка на господин барона, преди да бъде прогонен оттам заради черните очи на госпожица Кюнегонд. Помоли за подаяние неколцина важни господа, които до един му отвърнаха, че ако продължава да упражнява това занятие, ще бъде затворен в изправителен дом, където ще му налеят ум в главата.

Сетне той се обърна към някакъв човек, който току-що бе говорил цял час пред голямо множество относно благотворителността. Като го изгледа накриво, ораторът му рече:

– Защо си дошъл тук? Правото дело ли е причината?
– Без причина няма следствие – отговори скромно Кандид, – всичко неминуемо се свързва верижно и се нарежда от добре по-добре. Трябваше да бъда прокуден далеч от госпожица Кюнегонд, да бъда подложен на бой с пръчки, а сега се налага да прося хляба си, докато не бъда в състояние да го печеля; не можеше да стане иначе.

– Друже – каза му ораторът, – вярваш ли, че папата е антихрист?
– За първи път чувам подобно нещо – отвърна Кандид, – но и да е, и да не е, аз хляб нямам.
– Ти и не го заслужаваш – рече събеседникът му, – махай се, непрокопсанико, махай се, окаянико, повече да не си припарил до мен.

Благоверната на оратора се бе подала от близкия прозорец и при вида на човек, който се съмнява дали папата е антихрист, изсипа връз главата му ведро с... О, небеса! До какви крайности стига религиозното рвение у жените!

Един мъж, който не беше кръстен, достоен анабаптист на име Жак, забеляза колко жестоко и мерзко се отнасят към негов събрат – двуного създание без перушина, което имаше душа; отведе го в дома си, даде му хляб и бира, връчи му два флорина и дори пожела да го обучи на занаят в манифактурите за персийски тъкани, които се изработват в Холандия.

Кандид едва ли не падна ничком пред него и възкликна:
– Учителят Панглос право казваше, че всичко е от добре по-добре на този свят, и аз съм безмерно по-трогнат от безпределната ви щедрост, нежели от безсърдечието на онзи господин с черното наметало и госпожа съпругата му.

На другия ден, докато се разхождаше, той срещна някакъв дрипльо, цял в гнойни язви, с угаснали очи, нос с окапал връх, изкривена уста и гнили зъби, който говореше сипкаво, изтерзан от остра кашлица.

КОМЕНТАРИ

Напиши коментар

Ако искате коментара ви да не е анонимен, регистрирайте се тук.


captcha image (Антиспам код, въведете 3-те черни символа)

Код: