Content on this page requires a newer version of Adobe Flash Player.

Get Adobe Flash player

Иван Бунин за Владимир Маяковски

15.03.2018 2

65 години без Бунин и 125 от рождението на Маяковски

 

Дълбоко съм убеден, че Владимир Маяковски ще остане в литературата от годините на болшевизма като най- недостойния, най- циничния и вреден слуга на съветското човекоядство, като негов пръв наследник по канибализъм / ако изключим, разбира се, Максим Горки, който със световната си слава, с голямата си и същевременно примитивна литературна дарба, близка до вкуса на тълпата, с огромните си комедиантски способности, чудовищното си лицемерие, изумителната си работоспособност  помогна неимоверно много на комунизма по цялата планета/.

За непрекъснатите възхвали , за полезната му дейност по развращаването на съветските хора, на техния  морал и вкус  червена Москва се отблагодари на Владимир Маяковски пребогато – стигна до истински идиотизъм! В столицата той е славословен не само като гениален поет.

По повод двадесетата година от смъртта му вестник “Литературная газета” съобщи: “Името на поета Маяковски днес носят параходи и танкове, театри и училища, улици и площади. Десет прахода “Владимир Маяковски” вече плуват по реки и морета. Върху броните на три танка беше изписано неговото „светло име” – един от тях стигна чак до  Райхстага! Бойният самолет “Маяковски” унищожаваше немците от въздуха. Подводницата “Маяковски” потопи много чуждестранни  кораби в Балтика. Името на гениалният поет- комунист днес носят голям площад в сърцето на съветската столица, станция на метрото, голяма библиотека, музеи, цял район в Съветска Грузия, едно арменско село, друго край град Калуга, връх в планината Памир, клуб на писателите в Ленинград, улици в още петнадесет града, пет драматични театри, три ожбществени парка, голям брой колхози, училища, детски градини...”

Владимир Маяковски  стана популярен малко преди революцията от 1917  г. Открои се сред онези  лъжци и гамени, които се считаха за футуристи. Скандалното му поведение тогава бе твърде елементарно,както и проявите на приятелите му,но той ги надвишаваше с безмерното си нахалство , а също и с безпримерната си грубост. Спомням си прочутата му жълта риза и просташки нацапаната му физиономия – тъй  озлобена и мрачна ! Ето го /в спомените на един от неговите приятели от онези години/ - горпдо изправен на  сцената да чете  недодяланите си стихотворения прид една публика, дощла да се забавлява по един най- просташки начин. А той, тикнал ръце в джобовете си, с цигара/!/, стисната в крайчето на презрително изкривените устни.

Висок, силен, добре сложен, чертите му са резки и груби. Чете, като усилва гласа си, сякаш реве, или пък лениво мънка...Най- сетне приключва, обръща се към зрителите и процежда през зъби:

- Онези, които копнеят да получат един по мутрата, да се наредят тук на опашката!

Издава книга след книга с “остроумни” заглавия от рода на “Облак в гащи”/!/. И, представете си, дори рисува! Ето и една негова “картина” –  най- долнопробна цапаница, върху която е залепил проста дървена лъжица, а отдолу е написал: “Берберинът отиде да се изкъпе”...

Интелигенцията просто се забавляваше с него и беше съгласна глупавите му стихчета да бъдат определяни като “футуристични”. Маяковски стана лакей на РКП /Руската компартия/ и продължи да  хулиганства и да буйства както преди. Да реве глупости от рода на: “Стига  сме живели по законите на Адам и Ева!”, “Време е да изхвърлим Пушкин – толкова е овехтял!”, а за мен е казал:”За пролетариата изкуството не може да бъде играчка. То е оръжие! Долу бунинщината! Да живеят работниците!”

Какво “оръжие” беше необходимо? На Ленин и на неговата партия – РКП, единствената, заради която той  унищожи всички останали? Тези хора искаха да създадат или по- точно да “фабрикуват” нови личности с мватериалистически мослене, с “математически чувства”. За да се реализира това на Ленин и на неговите лакеи бе необходимо да изтрият от лицето на та цялото минало на човечеството и всичко хубаво от него. Да разпалят най- грозно богохулство  - омразата на Ленин към религията бе направо патологична. Да раздухат звероподобна класова омраза, да славословят до Бога РКП, вожда- убиец и неговите слуги и палачи! С една дума – всичко! И за да се намери най- подходящият “поет” – злобният,безсрамен и безсърдечен Маяковски с неговото улично- площадно гърло, с поетичния му дар на куца кранта, булевардния му талант, който се натрапваше в тромавите му творения, представяни като “ нов вид поезия” . С тях искаше да изрази своята преданост към РКП и нейните главатари. Да, той направо стъписваше публиката с невероятната си грубост. Наричаше звездите “малки плюнки”, а за Есенин се изрази, че името му било” покрито със сополите на читателите”...

Подобно на Горки, който уж страшно мразеше  златото /Горки преди много години нарече Ню Йорк “Града на Жълтия дявол”,т.е. златото/, Владимир Маяковски трябваше да ненавижда този презрян метал,както трябваше да го ненавижда и всеки храненик на Партията...

Максим Горки отиде в Америка през 1908 г., Маяковски през 1926 г. – това е било наистина ужасно за самите американци, както разбрах от “Литгазета” – препочтения орган на Съюза на съветския писатели. Там, в статията на някой си Атаров, беше казано,че на работната му маса се намира “изумителната,наистина велика книга със стихове и проза на Владимир Маяковски за Щатите”, че тази книга била “плод на престоя на големия съветски  творец в Ню Йорк” и  че “американските бизнесмени от Уолстрийт са имали наистина основателна причина да се тревожат: в страната им е пристигнал гелиалният певец на Революцията” /!?/

И със същата мощ, с която той  - “гениалният певец” – разобличи и дори изплаши до смърт Америка, той възпяваше Руската комунистическа партия и нейната велика революция!

 Владимир Маяковски агитира руските младежи да станат… п алачи. Припомни им Дзерджински: “Който обича живота силно като мен, ще жертва живота си за другите”. Какви жестоки и кощунствени думи в устатата на този изверг, причинил смъртта и мъките на хиляди невинни хора в Русия!..

Разбира се, Владимир Маяковски не пропускаше да славослови и гениите на Партията. Затова и славата му на „гениален поет“ непрекъснато растеше. Поетичните му писания се печатаха в колосални тиражи по заповед от Кремъл, а в литсписанията всеки стих – и дори от една думичка! – му се заплащаха баснословни хонорари. А с тези грешни пари той ту потегляше към „гадните“ капстрани – посещава Америка, няколко пъти ходи до „развратния Париж“ и стоя там доста време, поръчва си копринено бельо и модни костюми от най- скъпите шивачи, посещаваше луксозните ресторанти и локали, а накрая се изхрачи и върху това „капиталистическо гнездо на порока“!

Всъщност Максим Горки е бил първият, който е нарекъл Маяковски «голям поет». Поканил го във вилата си в Мустамаки, за да прочете пред  «отбрано общество» поемата си «Флейта – позвоночник», и когато авторът приключил с рецитацията си, Алексей Пешков /Горки/, просълзен, му стиснал ръката:

- Великолепно! Силно... Гениално! Голям поет!..

Преди две-три години прочетох в списание, което излиза в Ню Йорк, нещо твърде любопитно:  «Безплодните напъни да се зачеркне Владимир Маяковски от руската и световната литература в последно време са изпратени в архивите на далечното минало...»

Така започва своята статийка г- н Роман Якобсон, славист, прочул се  с изследванията си върху "Слово о полку Игореве"... Руснак по произход, учил някога с Маяковски в една московска гимназия, бил професор в париж, после в Ню Йорк и накрая в Харвард, най- добрия американски университет.  Лично на мен не ми е известно кой по-точно се е «напъвал» да развенчае Владимир Маяковски. Струва ми се – никой ! Мисля, че Роман Якобсон напразно се безпокои що се отнася до световната литература.  Това, разбира се, са пълни глупости – защото едва ли писанията на Маяковски ще останат в нея наред със стиховете на Пушкин или със  "Слово о полку Игореве"...

Превод от руски Огнян Стамболиев

 Бел. ред.:  Бунин, бъдещият носител на Нобел /1933/,  когато е  изхрачил този злостен текст,  изглежда вече е забравил,  че  от 1912  до 1914 редовно е прекарвал зимите си  на остров Капри в компанията на Максим Горки. В неговите дневникови записки, издадени в три тома, има подобни - разбираеми -  озлобености към други руски писатели, които не избират пътя му на емигрант, а остават в Русия и по-късно заплащат с живота си за своите заблуди.  

КОМЕНТАРИ

Анонимен  18.03.2018 15:04 | #2

Никола Вапцаров - българският Маяковски. Някой ще седне ли да извърти нещичко за този велик пролетарски плагиат? Нима си нямаме най-много поети на глава от населението (да‚НАСЕЛЕНИЕТО) в цялата литературна вселена.

Анонимен  16.03.2018 16:14 | #1

Учителю Владимир Маяковски! Другарю Пеньо Пенев! През април вий писахте последните си строфи. А виждате ли - аз съм се родил! Льо Льо

Напиши коментар

Ако искате коментара ви да не е анонимен, регистрирайте се тук.


captcha image (Антиспам код, въведете 3-те черни символа)

Код: