Content on this page requires a newer version of Adobe Flash Player.

Get Adobe Flash player

Срещу кого воюва Русия през 1877/78 година?

03.03.2018 6

Споделено от Неда Антонова

  

Когато през 1299 година първият турски султан Осман ел Гаази  основава своята империя, дава й името си, дава й по-късно сина си Орхан ел Гаази за владеjел, а той завладява Бурса, учредава постоянна армия, дава й постоянна заплата и турците първи показват на света регулярна и постоянна войска, Русия, възникнала още в 882 година като Киевска Рус има вече няколковековно съществуване и е втората държава, освен империята на Карл Велики, изиграла особено важна роля в историята на Европа. Държавата на османлиите се бе изграждала в продължение на столетия само чрез завоевания, последното от които се оказа превземането на о. Крит през 1666 година. Базирайки се на правилото, че война войната храни, султаните прекарваха живота си от поход в поход и смятаха военната плячка за единствен източник на държавни доходи.

Руската държава бе възникнала от обединението на две княжества, княз Олег бе стигал по море до Константинопол, а Византия бе плащала дан на Киевска Рус. Ярослав Мъдри бе поддържал приятелски отношения с папата и брачни династически връзки с най-високите европейски дворове, а княз Владимир Мономах бе поощрявал лично развитието на писмеността и изкуството сред народа.

Когато турците пълзят към Стара планина, русите разбиват пълчищата на Златната орда на Мамай. Когато Мехмед Завоевател покорява две империи, четиринадесет кралства и двеста области, наследниците на гръцки, сръбски, венециански и генуезки династии са негови прислужници, чибукчии и коняри, а в турския език няма дума за изразяване на понятието „отечество”, в Москва се строи Кремъл, Успенския, Благовещенския и Архангелския събори, Андрей Рубльов рисува своята „Троица” и за пръв път в европейските летописи се среща името Русия.

От установяването на държавната й граница с отоманите до април 1877 година между двете държави се водят дванайсет по-големи или по-малки войни.

Тринайсетата война избухва на 24 април 1877 година.

На 27 юни русите форсират Дунав, превземат Свищов, после Никопол и Гурко тръгва към Балкана.

Турската армия бездейства в четириъгълника Силистра - Русе - Разград - Шумен, парализирана и нерешителна. Султан Абдул Хамид II иска помощ.

 И все пак, кого има Русия за противник в тази война?

Феодалната Османска империя повече от два века преди това поразява цивилизована Европа със своята икономическа и културна  изостаналост.

Единствената турска промишленост, що-годе развита по време на войната, е военната – оръжейните работилници в Дамаск, Ерзерум, Сивас и Албания.

Единствената продукция, с която Турция търгува и към която световният пазар проявява интерес, са килимите.

В различни краища на империята са открити находища на железни и медни руди, но половината от тях не се експлоатират поради това, че ниските добиви не покриват дори минималните разходи. В златните мини в Булгардаг се добива едва пет-шест килограма злато годишно.

Само една десета от обработваемата земя на империята се засява редовно. Останалото са  ори, пасбища и пустеещи земи, а в бюджета за 1876 година за нуждите на селското стопанство са  отделени 14, 264 турски лири – толкова, колкото и за изпращане на хаджиите в Мека.

Примитивната разработка на иранския нефт не осигурява достатъчно доходи.

Първата фабрика за емайл и стъкло била открита в двореца на султана на хълма Йълдъз. Машиносткроенето се изчерпва с една фабрика – Измирската – в цяла Турция. Търговията се осъществява с камилски и конски кервани през Анадола и Азия.

До революцията през 1908 г. в цяла Турция няма телефон: султан Абдул Хамид II забранил прокарването му, понеже се боял, че чрез проводниците дворецът и той самият щели били да бъдат вдигнати във въздуха. По същата причина в училищата, доколкото ги е имало, било забранено изучаването на електричеството, динамита и всякакви взривни смеси.

Министерството на просветата, основано едва през 1848 година имало за министър някой си Ибрахим-Неврез паша, чието главно достойнство бил красивият му почерк.

В Цариград имало една обществена библиотека, в която можели да се ползват книги от 1 до 4 часа само във вторник и петък, без месеците на рамазана.

Картинни галерии и скулптурни изложби по онова време в Турция няма, тъй като коранът забранява на правоверните да се занимават с живопис и скулптура. Театралните представления се смятат от турците  за безнравствена забава. Тъй като било забранено жени да се появяват на сцената, в единствения цариградски театър, построен от Абдул Меджид, а после превърнат от Абдул Хамид II в казарма, играели само арменци, женските роли се изпълнявали от голобради момчета, а арменското произношение на турския език превръщало трагедиите в комедии.

В столицата имало една зоологическа градина, открита от Абдул Азиз за лично развлечение, после отворена за свободно посещение със заповед на младия интелигентен Мурад V, а накрая продадена от брат му Абдул Хамид II на английски мениджъри.

Имало и лицей – на о. Халки -  т.н. Роберт колеж, в който по време на четиридесетгодишната му история са се обучавали  гърци, евреи, араби, много българи и… нито един турчин.

Великият везир и министърът на марината получавали месечна заплата по 1,500 турски лири, а работничките в килимарските работилници вземали за 12-часов работен ден два-три гроша дневна надница, при цена на една ока брашно 1 грош, а на парче краве масло – 11 гроша…

Султанът изразходвал 7 милиона лири годишно – десет пъти повече, отколкото било предвидено в гласуваната му цивилна листа. Средствата за разходите му се набавяли или чрез увеличаване данъците на раята, или чрез детрониране на някои от висшите богати сановници и конфискуване на богатството им след подозрение в мнима измяна.

Негово величество, поради изключителната му мнителност, недоверие и подозрителност живеел сам в двореца си Йълдъз, и през целия си живот нито веднъж не е предприел пътуване из империята, не е посещавал народен празник, театрален спектакъл или място,където би могъл да се окаже заобиколен от друго множество хора, освен от личната си гвардия и охрана, надминаващи 15,000 души.

Израснал в парфюмирания здрач на харема, получил посредствено образование в медресе, вторият син на Абдул Меджид едва ли е бил готвен за престолонаследник.Съгласно домашния устав за правата на престола, написан от основателите на  Отоманската империя, обладател на трона е най-старият представител на династията. По тази причина всички по-млади представители на владетелския дом нямали право да се женят,  за да не възникват странични династични линии и нови претенденти за престола. Право на брак имали само принцесите, но децата им от мъжки пол трябвало незабавно да бъдат умъртвявани пак по същите причини. Всеки султан при възкачването си на престола е бил длъжен да убие братята си, за да предотврати евентуални властови апетити и размирици. Пръв нарушил този пункт от домашния устав султан Абдул Меджид. Той оставил жив брат си Абдул Азиз, който по-късно го заместил на трона.

Цялата история на Отоманската династия свидетелства за непрекъснати детеубийства и братоубийства. Това прави Абдул Хамид II подозрителен до невменяемост. Дворецът му Йълдъз е ограден с три реда високи стени, в парка около него са пръснати десетки кьошкове с тераси, скривалища, алармени звънци и телескопи за наблюдение на всяка педя земя и всеки розов храст. Самият султан всяка вечер сменял кьошковете, където нощува, не се срещал лично с министрите си, а им предавал заповедите си чрез личните си секретари и убил – той отлично си служел с пистолет и винаги го имал под ръка -  любимката си, само защото взел проблесналото сребърно украшение за скрито острие на нож. Хранел се винаги отделно и заповядал да му носят яденето запечатано, за да не бъдел отровен.

Половината от времето си падишахът прекарвал в четене на донесения – така наречените „журнали”  - които всеки един от шпионите и многохилядната му охрана бил длъжен да пише ежедневно. Той е първият султан, въвел шпионажа като държавна политика. Имал 951 лични доносници, сред които 7 везири и министри, 1 хотелиер, 1 каикчия, 2 жени и 401 военни.

Необразован, но хитър, надарен с гъвкав ум и коварство, Абдул Хамид II се възцарява 34-годшиен и прекарва на престола 32 години. Остава в историята на Турция под името „кървавия султан”.

Срещу него и цялата империя с петте й тежки външни заема, с петте й килограма годишен добив на злато, с непрекъснатите смени на външни министри в угода на великите сили, с треперещия за живота си султан и със срамната търговия с християнски момичета, в която е бил замесен дори един от великите везири…; срещу затъпелите от леност и харемски наслади паши и държавни чиновници, всеки от които смятал за падение да бъде видян с книга в ръка…; срещу всички тях е тръгнала да воюва Русия.

Русия, която много преди тази война е имала  Уралските медодобивни и машиностроителни заводи, полярна експедиция и университет, открит още в 1755 година…; Русия, чиито гении в науката и военното дело са били синове на крепостни, един от които – Ломоносов – пръв в света формулирал основния закон на съвременното естествознание за съхраняване и развитие на материята, а в неговите трудове по металургия за пръв път се предвиждат мерки за охрана на човешкия труд…; Русия на Пушкин, Гогол, Глинка, Лобачевски, Струве – основателя на най-крупната в света обсерватория – Пулковската, Русия, чийто народ е имал душа за свободата и се е сражавал за нея под знамената на княз Игор, Петър Велики, Суворов, Кутузов…

Русия с народа си.

Този народ и прогресивната руска общественост се оказаха решаващите сили, принудили нерешителния Александър II да заповяда през 1876 година частична мобилизация, а следващата пролет да изпрати армията си на юг към Дунав …

И лично  да тръгне с нея.

КОМЕНТАРИ

Анонимен  13.03.2018 20:40 | #6

”Ломоносов – пръв в света формулирал основния закон на съвременното естествознание за съхраняване и развитие на материята” Смех‚ смех и много тъга....

Анонимен  06.03.2018 16:19 | #5

Хибридна война е‚ какво да се прави! Аз смятам‚ че интересите на Русия и тези на вашето ”България” са две страни на една мекица - историята. Можете да я захапете откъдето си поискате‚ да я поливате с рачел по вкус и да я дъвчете‚ докато ви паднат зъбите /или поникнат трети/. Историята не е низ от събития‚ позволете!‚ а летоброене на вашата драма. Каза го ясно човек - преди да дойде при мен -‚ за което му завиждам. Та‚ да попитам: Не е ли Завистта брашното‚ от което замесвате мекиците си? Йорик

Анонимен  06.03.2018 10:59 | #4

Михаил Лермонтов Прощай‚ немытая Россия Прощай‚ немытая Россия‚ Страна рабов‚ страна господ‚ И вы‚ мундиры голубые‚ И ты‚ им преданный народ. Быть может‚ за стеной Кавказа Сокроюсь от твоих пашей‚ От их всевидящего глаза‚ От их всеслышащих ушей. написано в 1841 году

Анонимен  06.03.2018 06:51 | #3

Руското военно командване и руското офицерство са осмяни и подигранш в произведения на Пушкин‚ Лермонтов‚ Л. Толстой‚ Ал.Куприн и так далее‚ защото са били некадърници‚ пияници‚ мързеливци и прочие сволочи. И изведнъж - оказват се герои митологически...

Анонимен  06.03.2018 06:45 | #2

А като се бъбри за Априлското въстание‚ се изтъква‚ че въстаницисе се били изправили с кремъклийки и черешови топове срещу една модерна армия‚ въоръжена с пушки и топове‚ внос от Англия.

Анонимен  04.03.2018 12:17 | #1

много интересен текст -благодаря! Огнян СТАМБОЛИЕВ

Напиши коментар

Ако искате коментара ви да не е анонимен, регистрирайте се тук.


captcha image (Антиспам код, въведете 3-те черни символа)

Код:  

Полифонията като вибрация от цветове и линии

Между мистерията на музиката и солта на словото

Бъди какъвто си

ЙОХАН ЙОТОВ IMP – ART: НЕВЪЗМОЖНО ИЗКУСТВО

За новата стихосбирка на Красимир Петров

Последни времена

Нови стихотворения от Георги Константинов

Иван Методиев

"Чуй тишината" - поезия на филoсофското прозрение

Викът на смешния човек