Content on this page requires a newer version of Adobe Flash Player.

Get Adobe Flash player

Няма спор между дух и материя само когато сме влюбени...

13.02.2018 1

Слави Генчев с нова книга за Нейно Величество Любовта

 

        Славимир Генчев е автор на десетина поетични, прозаични и хумористични книги, в които има място и за любовни увлечения и преживявания, но дотолкова, доколкото те са неразделна част от проявленията на живота, наред с всички останали.  В "Или хубаво, или още" обаче той отдава дължимото само и единствено на Нейно Величество Любовта, защото: много хубаво е на хубаво единствено в любовта; при Нея всичко е просто устроено - физика, химия и любов; защото Любовта не е въпрос без отговор, а е отговор без въпрос; защото Любовта е такава прахосница - съществува, но само голяма.
      Затова за Нея - или хубаво, или още.


РАЗПОЛОЖЕНИЕ НА ЛЮБОВТА ВЪВ ВРЕМЕТО

 

Знам, че не всеки ден е Великден.

Но аз те обичам и всеки ден,

и всяка нощ, и през всички мигове,

които не зависят от мен.

 

Две сетива са ми много понякога,

понякога са ми малко и шест,

за да обхвана това очакване,

което се вижда от Еверест.

 

На любовта всички възрасти

са подвластни –

от подножието до върха.

Тя по всичко прилича на щастие,

но е състояние на духа.

 

Всичко е ново и още повече,

всичко е старо - и за пръв път.

Аз губя почва, небе, дар слово,

губя себе си, ум и плът,

 

губя всичко, което стигам,

губя представа за век и миг…

Но пък печеля вечност от мигове.

И всеки от тях – велик.

 

ТАМ

 

Чудим се за какво е този живот,

цялата тази драма,

всичките тези нерви.

Ту търсим правилния подход,

ту блага дума за тежки двери.

 

А няма такава златна среда,

където везните се изравняват.

Хвалят ми се

с вътрешна свобода

всички роби, които познавам.

 

Но който на никого не е роб,

всъщност е роб на себе си.

А е достатъчен грам любов,

за да бъдеш потребен.

 

Не се учудвай, когато казвам,

че не зная, каквото знам.

Накъдето е тръгнал разумът,

чувствата се връщат оттам.

 

Даже да знае тайната на живота,

и най-мъдрият си е малко бос.

Любовта не е въпрос без отговор –

любовта е отговор без въпрос.

 

 

КОНТРАПУНКТ

 

Не ме гледай така под прицел.

Дори и да съм ти длъжен.

Как да ти кажа истината,

щом не мога да те излъжа?

 

Любовта

не бива да се разделя

и събира за чужда сметка.

Тя не е нито само постеля,

нито само разпятие в петък.

 

В нея няма голямо и малко,

няма евтино или скъпо.

Всички думи изглеждат жалки –

като дрипи с крещящи кръпки.

 

Не, в началото не е Словото,

както пише евангелистът;

има само любов – без оковите,

назовани лъжа и истина.

 

Затова не искай от мене

да ти кажа какво е лошо.

Има правило без изключение:

за любов -

или хубаво,

или още.

 

 

ЛЮБОБОРСТВО

 

Няма спор между дух и материя

само когато сме влюбени.

За да можем да се намерим,

първо трябва да се изгубим.

 

Гледам те как изкачваш онези стълби.

И броя стъпалата със свит копнеж.

Хем искам бързо горе да стъпиш,

хем искам да спреш.

 

Виждам как тръгваш по вечната улица,

а градът разтваря пред тебе врати.

От единия край залязва слънцето.

От другия край изгряваш ти.

 

Всяко правило може да стане погрешно,

щом го превърнем в икона.

И се чудя сега: да те пресрещна ли,

или да те догоня?

 

Затова и ще спра да броя годините.

Любов от време не се бои.

Тя иска хем да я имаме,

хем да ни предстои.

 

 

СЕРИАЛ

 

Дълго вярвахме - идва времето,

наши са слънце и вятър,

птици, кораби, изключения;

само да спре войната.

 

Как очаквахме своя час,

да улегнат нещата,

да ни споходи шанс -

като мине войната.

 

Нищо, котка ни мина път!

Но има и друго лято;

не е свършил светът -

нека свърши войната.

 

"Кой разпалва войната",

чудехме се до съмнало.

Нямаше на стената

пушка, а взе, че гръмна.

 

Нужни бяха години

да ни уври главата:

всичко може да мине,

само не и войната.

 

Времето ни попари,

но узряха децата;

техен ред е да вярват,

че ще свърши войната.

 

Вече нямам въпроси.

Просто стискам ръката ти

и се моля на Господ

да не свършва войната.

 

 

ОДУХОТВОРЕНИЕ ЗА ОСЪЗНАТА ЛЮБОВ

 

Има ли някой невлюбен? Нека

пръв хвърли сянка по любовта.

Тя не е лесна, тя не е лека,

няма у нея грам суета.

 

Тя не отрича. Тя не признава.

Тя е догоре. Тя е дори.

Тя не зависи и е такава,

че не изгаря, ако гори.

 

И да е сляпа, и да е няма,

и да е стара – ако е тя,

вижда и чува, и чувства

за двама

Нейно Величество Любовта.

 

Знам, че не казвам

нищо различно,

но ще повторя вечен рефрен:

ние започваме да обичаме

едва когато го разберем.

 

Щом я отдаваме без остатък,

по-цяла става и тя сама.

Нейно е царството

тук, на земята.

Тук, на небето.

Тук, у дома.

 

ЛЕБЕДОВА ЕСЕН

 

Ще те запомня

с всичките си чувства

и с целите си будни сетива.

Какво е незабравата?

Изкуство,

което брани своите права.

 

Рефрени, багри, образи и форми,

чието време вече не върви,

витаят из двореца на октомври,

където аз съм вечен часови.

 

Прелиствам кехлибарената зала

на нашия ревниво-кратък свят,

залъгвайки се бодро,

че раздялата

ще ме направи още по-богат.

 

Но с крайчеца на мисълта надзъртам,

прочел докрай последната глава,

дали внезапно няма да се върнеш

по стъпките си в тихата трева.

 

И аз се лутам тук

и губя дирята,

и чувам своя собствен апостроф:

какво, че от любов

не се умира,

щом можеш

да живееш без любов?

 

 

ОТКЛОНЕНИЕ

 

Палещ спомен от един град.

Сякаш съм бил с любовница

или съм дал наряд

на най-проблемната бойница.

 

Сякаш бавната му река

ми е хранила птиците,

а аз вървя под ръка

с местните хубавици.

 

Хваща ме всеки капан,

люшка ме всяка улица,

по-трезвен и по-пиян

от майсторите на кули.

 

Срутил крепостната стена,

аз не дирех съкровище:

на надхорска височина

няма нужда от поводи.

 

Тъй ориса човека Бог,

че да не вижда отблизко:

схващаме що е любов

само като ни липсва.

 

ОРФИЗЪМ

 

Тръгвам си от любовта като от град,

построен пред небесните порти.

Не се оплаквам от кислороден глад

и височинна умора.

 

Всяка песен тук е написана от Орфей.

Всички скали наоколо са самодивски.

Където са високите върхове,

там небесата са близки.

 

Някъде сигурно има една врата,

през която в митологията се вниква.

И който не се върне до пролетта,

значи е погледнал

след Евридика.

 

Когато всичко е точно, се ражда мит.

Няма друго обяснение за живота.

Кой би съзнавал, че има бит,

ако певците не биват против?

 

Трябва да си тръгнеш от един град,

за да можеш да се обърнеш,

да погледнеш с любов назад –

и да станеш безсмъртен.

 

 

ПРИСАД

 

На Донка

 

Знам, любовите са различни.

Но си приличат по хубост.

Не е достатъчно да обичаш;

трябва и да си влюбен.

 

Не е тайно изкуството

да се живее плътно -

толкова, колкото чувстваме,

сме живи и мъртви.

 

Нека поетът да важничи,

че е открил любослов;

ако можем да я изкажем,

любовта не е любов.

 

Щом съм буден, мисля за теб.

Щом заспя, те сънувам.

Междувременно

съм зает

да бъда влюбен.

 

Кога да добавя присад

на Светая светих?

Толкова ми е истинско,

че нямам

нужда от стих.

 

КОМЕНТАРИ

Анонимен  13.02.2018 09:58 | #1

”Лебедова есен”: И аз се лутам тук...

Напиши коментар

Ако искате коментара ви да не е анонимен, регистрирайте се тук.


captcha image (Антиспам код, въведете 3-те черни символа)

Код:  

Полифонията като вибрация от цветове и линии

Между мистерията на музиката и солта на словото

Бъди какъвто си

ЙОХАН ЙОТОВ IMP – ART: НЕВЪЗМОЖНО ИЗКУСТВО

За новата стихосбирка на Красимир Петров

Последни времена

Нови стихотворения от Георги Константинов

Иван Методиев

"Чуй тишината" - поезия на филoсофското прозрение

Викът на смешния човек