Content on this page requires a newer version of Adobe Flash Player.

Get Adobe Flash player

Европа на повратки в българската си люлка

08.02.2018 1

от Цанко Живков

“Европа на гости у дома!” – така най-кратко би могло да се определи току-що започналото българско председателство на Европейския съюз. Защото сегашното име и същност на Стария континент са тръгнали от днешните българо-балкански земи.

 

Според древната митология Зевс се влюбил във финикийската принцеса Европа и за да я похити, преобразил се на бик. Тя с дружките си безгрижно играела на азиатския плаж, милвала бика и седнала върху гърба му, а той веднага влязъл в морето и заплувал към остров Крит. Така Азия е дала и това достояние на географията и историята. Друго предание гласи, че за финикийците думата Европа означавала “вечерна земя”, където залязвало слънцето. А китайските търговци щом минели Кимерийския пролив (Босфора), казвали, че са в Европа.

 

Атиняните (и изобщо гърците) дълго воювали с персите, и това се възприемало като сблъсък между Европа и Азия и символизирало “свободата в противовес на деспотизма.” И Византийската империя водила изтощителни войни с арабите през голяма част от съществуванието си. В 717 г. стохилядна арабска армия обсадила Константинопол, а 5000 кораба го заклещили откъм морето и го държали цяла година. Настъпили глад и мор, столицата и империята били пред гибел. Най-близката и мощна съседка е държавата на българите, още езическа, но нейните водители от рода Дуло по традиция са вече християни. Тервел, син на Аспаруха, ненадейно се явил с войската си пред стените на Византион, мъдро преценил, че заплахата е сериозна и за неговия народ. Изнемогващите защитници на крепостта, помислили че идват на страната на нашествениците, изпаднали в пълно отчаяние, заменено с бурна радост. Защото българите стръвно се нахвърляли срещу арабите и унищожили 22 хиляди от тях, според летописеца Теофан, а Зигеберт и монахът Алберих твърдят, че били 32 хиляди. Очите на страха са големи, та тогавашен арабски хронист пояснява, че всеки български воин излизал срещу десет техни и ги побеждавал. Много от нашествениците измрели и от болести в необичайно суровата зима, а буря потопила голяма част от корабите им. В Сирия не се завърнал никой от стохилядната войска, от корабите – само пет. Ужасът от катастрофата е небивал, та арабите вече не смеeли да помислят за нов поход през Босфора и Балканите. Така континентът е отърван за цели шест века от напора на мюсюлманския халифат, а името на Тервел прогърмяло в тогавашния свят. И Римо-католическата църква го провъзгласява за светец под името Тривелий Теокист.

 

Маврите се насочили на юг, завоювали Египет и Африканското крайбрежие, Тунис, Мароко, Алжир, цяла Испания и половината Франция. Застрашили Париж. Eдва в 732 г. майордомът на Франкската държава Карл Мертел ги спрял и сразил при Поатие. Венцехвалят го и до днес на Запад, знаят всичко за него. Чий незаконороден син е, с какво умение пехотата му разстроила бронираната конница на арабите; как хитро обградила лагера им с награбените богатства, та – уплашени да не ги изгубят, през нощта нашествениците си вдигнали чукалата. При това загубите на франките били минимални, а на маврите - съсипателни. Мястото е обозначено като свещен пантеон на воинската слава. Оттам тръгва възходът на Каролингите. Синът на Мертел - Пипин Къси и внукът Карл Велики завършили изгонването на халифата от Иберийския полуостров, осъществили така напечената Реконкиста. И Франкската империя се окичила със славата на “Спасителка на Европа“.

Но кой на Запад (че и у нас) знае нещо за подвига на българския кан Тервел и воините му – първите рицари-защитници на Европа? Ако не са били те да спрат балканския порой на арабите и той се е слял с иберийския, днес студентите в Сорбоната и Кембридж да сричат сурите на Корана? Защо никъде няма никакъв знак за непреходната им и величава заслуга?...

 

Коронясан за Свещен римски император, Карл Велики е възхваляван в поемите като крал, баща на Европа. Оттогава се е наченало негласното, но упорито насаждане на представите, че западната част на континента е баш Европата, а източната й половина е варварският й придатък, населен с потомци на хуните, татаро-монголите и тям подобни диви азиатци.

Сравняват Карла единствено с нашия цар Симеон Велики. Но докато повелителят на българите е бил най-просветеният владетел на времето си, получил академичното си образование в Константинополската Магнаурска школа, та самите гърци го наричали “втори Птоломей”, западноевропейският му колега е ползвал скромна грамотност. Френският историк Алфред Рамбо пише: “Цар Симеон бе Карл Велики за България, но по-образован от нашия Карл Велики и много по-щастлив от него, защото положи основите на една национална литература.”

 

Това за литературата е абсолютно вярно. В царственото си достолепие и под псевдонима Черноризец Храбър нашият Симеон Велики е вдъхновителят и двигателят на създадената в Преслав нова азбука и писменост – старобългарската, третата на Континента след гръцката и латинската. Той е бил подпомаган от съучениците си от Константинополската висша школа Йоан Екзарх Български, Тудор Доксов, Константин Преславски, от пристигналите възпитаници на светите братя Кирил и Методи – Климент, Наум, Горазд, Сава, Ангеларий. Тези великани на духа и новата християнска нравственост, най-просветените мъже в тогавашна Европа, са създали практичната Кирилица, наполовина с гръцки букви, а останалите четиринайсет знака – от тотемната и руническата писменост на старите българи и от розетата в Плиска. На тази азбука са направени първите преводи на богослужебните книги, а усиленото им размножение се е извършвало в скрипториите на създадените две школи в Охрид и Преслав. В тях се подготвят хиляди свещеници, учители, книгописци, те, от своя страна, възпитават още хиляди последователи. Така в края на ІХ век България и нейният народ се превръщат в най-просветената част на Средновековна Европа.

Прави впечатление в какво ранното време българите са започнали да четат и слушат Светото писание на майчиния си език. С това те окончателно разбиват догмата за трите езика, на които е могло да се проповядва Божието слово: еврейски, гръцки и латински и са подсетили и други народи да пожелаят разговорите си с Бога да вършат на говоримия роден език. Проф. Зигел пише: “Мисловната стихия на българския народ през Средните векове даде най-важното на Лютер, Цвингли и Калвин… Даде пример!” И виждаме как на френски език Евангелието е преведено два века по-късно, на немски – след три века, на полски – ХІV в., на унгарски – в края на ХVІ в., на италианския – в края на ХVІІ в., на английски – още по-късно, под влияние на българското богомило-катарско движение.

 

Всичко това за други владетели е можело да се окаже предостатъчно. Тъй се е получило в Армения и Грузия, където преди българите са създали свои национални писмености и независими християнски църкви, но те не са надскочили етническите си котловини. Величието на цар Симеон е в това, че той е мислел и действал много по-мащабно. Най-напред по отношение на своята възпитателка, съседната все още могъща и блестяща с културата си Византия. Хранел е почит към нея, но тъй като я познавал отблизо и издълбоко, той е виждал и изхабяването й, обхващащата я старческа немощ и назадничавост. Тази империя на василевсите (като всяка друга) се е стремяла да налага волята си над разнородните покорени населения, като унищожава идентичността им и с насилие ги превръща в работен добитък. Тъй е постъпвала и със славянските племена, разлели се по цялата й континентална територия, че и по островите в Егея. Ето защо славяните са гледали на България като на обетована земя, в която не познавали робството и всеки е преуспявал единствено с войнските и трудовите си качества. Затова са се стремели към българите и отлично уредената им държава и при първа възможност доброволно се присъединявали.

 

Вече можем да си обясним защо у цар Симеон са припламвали честолюбивите хрумвания да завладее тази увяхваща империя и да я съедини с кипящата младост и жизненост на своята могъща родина, да превърне нейната Вечерница в изгряващата българската Зорница.

Но добре че е надделяла по-насъщната и стойностна част от неговите амбиции. Усетът и призванието му за една много по-широка мисия – лична и на народа му. Въздигнатият - пръв случай в Европа - говорим език на българите в книжовен и литургичен, отлично обслужващ и сродните славяни, е трябвало да отиде сред техните милионни маси от Тиса на Запад, до Волга на Изток; от Северния ледовити океан, до топлите води на Средиземноморието. Напълнили торбите със свети книги и с кръст в ръка, българските мисионери поемат пътищата на апостолическото християнско служене в Киевската и Московската Рус, в Прибалтийските княжества, в земите на днешните Румъния и Сърбия.

 

Руснаците и досега затаяват ролята и значението на българите в тяхното покръстване и създаване на литературата им, опитаха се да присвоят и Кирилицата като своя азбука. Да порусят и “княжната от Плискова”, внучката на нашия княз Борис Покръстителя и племенница на цар Симеон Елена (Олена, Олга), съпруга на варяжкия княз Игор, положил основите на Киевската Рус. След ранната му смърт “българинята” 40 години е управлявала младото княжество с желязна ръка, с камшик е вкарвала в реката мужиците, за да бъдат покръстени. (Французите са я наричали ”Regia Rigorum – кралица на Русия). Олга е имала големи заслуги в началното покръстване на русите, заради което е канонизирана за първа тяхна светица. В студения север тя е основала градовете - крепости на православието Псков (Плисков), Переяславл (Преслав) и Рилск, на името на нашия светец и всенароден покровител Йоан Рилски.

 

Руският академик Дмитрий Лихачов обаче е знаел как точно стоят нещата и пише:

“Ние в Русия изпитваме чувство на голяма благодарност към България за своя литературен език, за началото на руската литература и за ония забележителни идеи, които са били провъзгласени през Симеоновия век – общочовешките идеи… Църковнославянският език, пренесен в Русия от България не само чрез книгите, но и устно – чрез богослужението, веднага става в Русия своеобразен индикатор на духовните ценности. България даде на източните славяни висшия слой на езика, полюса на духовността, който извънредно обогатява езика, който дава на езиците на източните славяни нравствена сила - способността да се възвисява мисълта, понятията, представите, емоциите.”

И още от него:

“Вие (българите) сте най-древната от съществуващите днес културни нации, и то не само в Европа, но и в света. Миналото погълна античността, древния Рим, Гърция и т. н., но България остана като голяма отломка. И затова трябва да я съхраним, та днешна България да не бъде само последна отломка от миналото, но и първа от бъдещето – първата култура, която ще прекрачи в третото хилядолетие и ще понесе културата към бъдещето…”

 

Всичко това е само част от взривообразният цивилизационен вклад на българите в духовността и културата, в облагородяването на тогавашна Европа – първо на източната й част, сетне и на западната. Фигурата на велемощния образован владетел Симеон Велики продължила да стои в центъра на кипящата просветно-духовна дейност. “И когато нямаше кого да надвива / той пишеше книги, за да си почива.” (Иван Вазов). Запленен от мъдростта на Йоан Златоуст, Василий Велики и други християнски проповедници, българският цар подбрал и превел много от словата им и ги подредил в книга със заглавието “Златоструй”, получила голямо разпространение в старославянските литератури. С неговото лично участие е свързан и така наречения “Симеонов сборник” – истинска енциклопедия на религиозната, но и светската литература и култура. В огромната книга са включени 383 статии с най-различно съдържание: канонически, нравоучителни, исторически, литературно-поетически и др. Това показва, че от самото си начало старобългарската литература е излизала от рамките на църковно-религиозната ограниченост и е задоволявала и по-широките светски потребностите на хората в онова време. За жалост в страната ни не е оцелял нито един екземпляр от Сборника. Известни са над 20 негови преписа и преработки в сръбска и руска редакция. Специален екземпляр е бил направен за руския княз Светослав, озаглавен на неговото име (междувпрочем той е син на “българинята Олга” и племенник на цар Симеон). Едва в последно време Българската академия на науките успя да го издаде в три тежки тома.

 

И за бележития “Шестоднев” на Йоан Екзарх, наченат с една поетична “Възхвала на цар Симеон“, догадките са, че също Владетелят е бил вдъхновител, автор или преводач на някои от трудовете в него. След “Симеоновият сборник”, това е другият енциклопедичен свод на най-големите тогавашни постижения в областта на религията, философията, астрономията, природните науки, медицината, поезията, много векове преди да се сетят за подобно нещо френските енциклопедисти.

Шест библейски разказа за шестте дни на Сътворението. Почват с компилациите от беседите на Василий Велики и Северион Говалски, а накрая Пролога и шестте слова на Йоан Екзарх Български. Предназначението на Йоановия “Шестоднев” е да съгласува Свещеното  писание с достиженията на античната наука, поставяйки ги в услуга на християнската богословска доктрина.

Какво по-красиво – пише той – какво по-сладко за любещите Бога, които наистина жадуват вечен живот, от това никога в мисълта си да не отстъпват от Бога и винаги да си спомнят за неговите добри творения. Също и ти, господарю мой, Христолюбиви Симеоне, непрекъснато изучаваш заповеди и творения и искаш с тях да се красиш и славиш. Така постъпваме и ние…

“И как няма да се радват (хората), след като са разбрали за кого небето е украсено със слънце и звезди; за кого земята е обкичена с растения, дървета и цветя и увенчана с планини; за кого морето, и реките, и всичките води са изпълнени с риби; за кого е бил приготвен Раят и Царството небесно. И след като са разбрали, че (всичко това е създадено) не за някой друг, а за самите тях, как няма да се радват и веселят (и как няма) да го славословят? (Те) трябва да помислят (и върху следното): по чий образ са създадени, какво е тяхното място, за какво са призвани? И ако вие, приятели, сте промислили всичко това, как няма да ликувате и да се радвате?...”

Цяла морално-етична програма на средновековния човек, поел по пътя на християнството. За смисъла на неговото съществувание, за задълженията и радостите му. Той е венецът на Божието творение, стои по-горе от слънцето и звездите, и всичко е създадено за него. Но това е вече от програмата и същността на по-късния Западноевропейски Ренесанс!

В “Шестоднева” се говори и за природата като саморегулираща се и самопречистваща се система – неща, върху които едва днес се замисляме и почваме да ги разбираме. Чудното е, че младият новосъздаден книжовен език е могъл да изрази такива височини и дълбочини на мисълта, което говори за наследени културни натрупвания.

 

До такива философски прозрения в Западна Европа ще стигнат след няколко столетия. С помощта и на българските богомили, (катари, бугри, патарени, албигойци), които редом с утвърждаваната нова християнска вяра, в същият този Златен Симеонов век на религиозната и светска книжнина, начеват и своята безкомпромисна критика срещу сенчестите й страни, против разгула и “византийската воня” сред светската и църковната върхушка. Наблюдавайки контраста между чистотата на божествените идеи и несъвършенствата на материалния земен свят, богомилите приемали високата вяра в Христа, но обявили за негово царство само небето, а земният свят смятали за царство на падналия ангел Сатанаил. “Те учат, че материята е безконечна …и се образува като самостоятелно вещ”, укорява ги “Бориловия синодик” от 1211 г.

Трудно разбираема е дори от днешния човек максимата им, изразена в една от техните молитви:

“Ти, човече, също си творение на сатаната, похотливото ти хищно и тленно тяло е от дявола, но душата ти е от Бога. Бог ти е дал дух, свободен дух, дух, който може да избира между доброто и злото, дух, който може да се съпротивлява, затова не вярвайте на поповете, не се подчинявайте на царете, не допускайте никакво насилие над себе си, откъдето и да иде то: от меч или слово, от цар или Бог, дори когато е от обич! Амин!”

Пренесли масово дейността и проповедите си в Северна Италия и Южна Франция, бугрите се стремели да отговорят на най-сложните религиозни въпроси с помощта на разума (интелекта). Така послужили за мая на всички тамошни реформаторски движения срещу закостенелостта на църквата и държавните уредби и попаднали под ударите на жестоката “Света инквизиция”.

Ето го поредният български вклад, озонирал мрачното Средновековие и допринесъл да съзрее Европейското Просвещение. Цар-Симеонова България, създала първата в Европа национална християнска цивилизация, като мощен фар е излъчвала светлината си във всички посоки на континента. Превърнала се е в епицентър на новата вяра, новата писменост, новата нравственост.

 

Проф. Хари Салман пише в 2003 г.:

“Има нещо много особено по отношение на духовната мисия на България в Европа. То е, че от България са идвали духовни импулси, но Европа е забравила източника на тези импулси… Богомилството е един изключителен феномен в европейската култура. Нещо много съществено от българския начин на живот е било разпространено в Европа… България е страна на изцелението. България може да стане духовният санаториум на Европа… От всички европейски нации, България има най-старата духовна традиция. Бъдете бдителни за вашето духовно наследство и го защитавайте!”

 

При тържественото започване на ротационното българско председателство на Европейския съюз в София на 11 януари т. г. в своето приветствено слово председателят на неговия съвет полякът Доналд Туск на чист български език заяви, че страната ни е най-старата държава в Европа и никога не е губела бойно знаме в каквито и битки да е участвала. Това предизвика вълнение сред присъстващите в залата, а чуждестранните журналисти го разпространиха като сензация чрез своите кореспонденции.

 

И друг път е бивало така – чужденец да изрече някоя истина за нас – хубава или горчива, за да я повярваме и приемем. Защото бележитият ни учен, все още бодърстващият Петър Добрев от половин век насам в многобройните си изследвания и публикации твърди същото, подкрепено с купища факти и документи. Виждам го като небесен пратеник, дошъл да сложи ред в дълголетните и невероятни бърканици в нашата древна, че и по-нова история. Да изведе предците ни по многовековният им път от Памир, през пустинята Каракум, край Волга и Кавказ, докато ги установи на Балканския полуостров като първи европейци.

Удивителен полиглот, ползващ над 50 древни и нови езика, Добрев можа най-правилно да разчете слънчево-цикловия календар на старите българи, ненадминат и досега в света, и в тая връзка да разгадае и съдържанието на Именника на българските канове, наричан от него Царственик. И какво установява с тези два документа? Че Царственикът е създаден по времето на Аспарух, вероятно и по негова поръка, за да увековечи 600-годишнината от създаването на първата народностно обособена на континента българска държава между Азовско и Черно морета, в долните течения на реките Днепър и Днестър и долините на Кавказ. “Старата Велика България” са я наричали византийските летописци. Възникнала през 165 г. по Христовото летоброене. Кубрат е последният й владетел, а не единствен, както спорадъчно се споменава в историографията ни. Пренесена на Дунава, ето вече 18 века как тя неизменно съществува все с единосъщното си българско име. Докато Англия се нарича така от 827 г., Франция - от 843 г., Полша – от 960 г., Русия и Швеция – от началото на ХІ в., Швейцария – от 1291 г., Испания – от 1497 г., Румъния – от 1858 г.

 

Това е дало основание на английския учен Арнолд Тойнби в 12-томното си изследване за историята на народите да каже, че в света е имало 21 цивилизации, сред които е и българската православнохристиянска. “Разширявала границите си посредством своето силно културно влияние. Простирала се е от Белград до Крим, и от Карпатите до Бяло море, наричано в древността Тракийско.”

Неговият сънародник от Оксфордския университет Норман Дейвис в бележитата си “История на Европа” – по-обемиста от Библията и десет пъти избирана за “Книга на годината”, пише, че “Българите са в ядрото на европейската цивилизация.” С много факти той доказа, че България е най-старата нация на Стария континент. И че когато тя е била държава “Европа е ходела права под масата.”

Проф. Геза Фехер:

“Прабългарите са организирали българославянските племена в една нация, в която българският дух и култура са останали за вечни времена.”

Шарл дьо Гол:

“Българската държава е люлка на европейската култура и цивилизация.”

Франсоа Митеран:

“Българите стоят в основата на човешката цивилизация!”

Италианският президент Карло Чампи:

“Българите са едни от първите творци на нашата цивилизация.”

 

Чужденци ли трябва да ни казват и убеждават в това, след като нашите учени и не дотам изучени историци, политици, културни дейци са се хванали като слепци за тояга за 13-вековната Аспарухова България като първо и единствено начало на държавността ни? Трихилядолетната история на племето ни (ведно с Памирската Балхара) ни е оставила в наследство две велики достояния – името българин и държавата България.

Да ги пазим чисти и умножаваме силата и красотата им през започналото наше председателство на Европейския съюз с удовлетворението и отговорността, че Европа е дошла при рождената си люлка!

КОМЕНТАРИ

Анонимен  13.02.2018 07:18 | #1

Много неверни неща има в тази статия‚ което много я олекотява и я препраща в областта на любителското писане. Например Горазд въобще не стига до България‚ за Ангеларий няма никаква информация да е създал каквото и да било произведение. Смята се‚ че и той умира скоро след идването си в България. А че първите книги са създадени на глаголица‚ а не на кирилица‚ знаят и децата. За създаването на сборник в Русия‚ поръчан от княз Светослав‚ сега разбрах. Ако авторът поне малко четеше низвергнатите от него български учени‚ щеше да знае‚ че става въпрос за българска книга‚ в която е изтрито името на цар Симеон и отгоре е написано това на руския княз. Създаването на християнството на Запад от богомилите просто не подлежи на коментар.

Напиши коментар

Ако искате коментара ви да не е анонимен, регистрирайте се тук.


captcha image (Антиспам код, въведете 3-те черни символа)

Код: