Content on this page requires a newer version of Adobe Flash Player.

Get Adobe Flash player

Три истории с Божидар Томов

15.02.2018 2

 Божидар ТОМОВ

ИЗ "ЗАПИСКИТЕ НА СОЦРЕАЛИСТА"
СЛЕД ИЗНЕВЯРАТА

Тя пише много хубави стихове. Тя пише страхотни стихове. Най-често за любовта. Дори само за любовта. Вдъхновението й трябва да се захранва непрекъснато. Заради това изневерява на мъжа си. Съгласете се, че никоя жена не може да издържи и толкова години да възпява любовта си към един-единствен човек, нали? Не че не го обича този свой мъж, но го обича някак си вече не стихотворно, а по-скоро домакински – да му изпере чорапите там, да му отвори една биричка сутрин, ако го е налегнал махмурлука... Но как после да седнеш и да положиш на листа това: 
„Изпрах чорапите ти мили от сърце 
и бира ти отворих, а пък ти – 
захапа гърлото, не мойто, 
на шишето... 
И жаждата ти щом се утоли, 
ми каза, че щастлив си вече, ето...” 
Да се изневерява в днешно време не е чак толкова лесно. Мъжете са капризни и мухльовци. Гледаш го някакъв, отвратителен такъв и си мислиш – ей сега с този ще трябва да изневеря. Искам-не искам. От три дни кьораво стихотворение не съм написала. Ще се влюбя и толкова, като едно нищо ще се влюбя. И почва да се влюбва. Мъжът отначало не е много склонен да отвърне на страстния неин поглед. Някак си не може да го улови изцяло. Защото поетесата е кривогледа и не можеш да разбереш тебе ли гледа или някого на отсрещния тротоар. Тя има брадавица на носа и мустачките й не са епилирани кой знае от кога, просто време не й остава. Но мустачките, тъкмо те, особено събуждат вълнение у случайно срещнатия човек, защото не щеш ли, той е чувал от свой приятел, че тъкмо такива жени са особено страстни в леглото. Приятелят на човека миналото лято брал мандарини в Гърция и в селото, където бил, повечето жени били с мустачки. Та там, от един грък научил, че тези жени били страстни в леглото. И извън него. Сутиенът на поетесата бил първи номер, това веднага си личало под горното облекло, но пък също така от пръв поглед си личало, че обувките й са номер 44, в което за всеки мъж има нещо перверзно-привлекателно: когато обувките ви седят чифт до чифт край леглото и твоите са по-малки с два номера от нейните. Изглеждат като сирачета... 
Поетесата чете разни вестници, списания и сайтове, където авторите се изразяват малко странно и неясно – пишат за случването на другостта в маргиналиите и по тази причина веднага си помисля как ето сега ще се случи другостта не като вкъщи, а в някаква маргинална таванска квартира. 
Добре де, случва се. Мъжът е малко изненадан. Новата му позната, въпреки мустачките, не изразява страстта си в леглото, а рецитирайки стихове. Той от стихове не разбира и само мучи. Тя излита от другостта и се прибира вкъщи, мъжът й пита какво ще вечерят, тя изръмжава да я остави на мира. Той си налива ракия, реже салата и също си срязва и пръста, насмалко да остави парче от него в салатата.
После тя му чете новото си стихотворение. За любов. Лъже го, че е посветено на него. Той не вярва. Помисля си, че му е изневерила пак. И се опитва да я бие. Но тя, нали е с мустачки и страстна, също почва да го бие. За да отмъсти, поетесата нарочно загаря яхнията, която и без това е от миналата седмица останала, но съпругът трябва да я яде, защото нова скоро няма да има.
После поетесата бели глава чесън и я изхрупва с цел да постави мъжа си на мястото, т.е. далече от нея.
Тогава сяда пред компютъра и пуска новото си стихотворение във фейсбук. Приятелите, които никога не е виждала и които също не са я виждали, ахват от възторг, лайкват и вместо коментари цитират откъсчета от творбата. Тя им съобщава, че е докосната от Бога. И дума не споменава, че и тази вечер Бог се е явил в образа на съпруга й и от докосването я боли долната устна.


                           БИЗНЕС

 

Понякога на срещи с читатели, понякога в интервюта за някой почти нелегален вестник, понякога в някоя кръчма, току ме попитат как съм стигнал дотук.

- Докъде? – интересувам се аз.

- Ами... до положението, което заемаш...

Не знам как го виждат те това мое положение, но щом питат, значи трябва да има нещо. Положително...

- Да си толкова известен – уточняват читателите или журналистите от нелегалния вестник, или онези, които пият с мен в кръчмата. 

Не знам много-много как да им обясня, но се опитвам.

Най-обичам да обяснявам това на някой млад писател, който е тръгнал сега към високите върхове на литературата и те му се струват възможни за превземане само като гледа моя пример. И си мисли той така: «След като тоя мухлясъл тип го е направил, защо да не мога и аз? Сигурно има някаква хватка, но каква е тя?...»

И аз обяснявам.

От  1969 до 2004 съм издал двайсет книги на български и четири книги на чужди езици. 

Резултатът е такъв - срещат се в Центъра на София двама читатели и единият пита:

- Ти познаваш ли Божидар Томов?

А другият:

- Кой? Божидар Томов?! Че кой не го познава! Един, дето се разхожда тука с три кучета.

И си викам сега: Не е лошо да има нещо, което да те прави известен.

 Работата около книгите прилича на една такава история с покоен вече мой приятел. Беше известен артист навремето. И някакъв фактор по партийна линия. Като избухна свободата зае*а и едното, и другото и взе да прави бизнес. Откъде му идваха парите за този бизнес можем само да се досещаме. Офисът му бе под нас и там се пиеше денем и нощем. По стълбите често срещах влиятелни в близкото минало личности.

Приятелят ми беше много добро момче. По едно време, докато бях в чужбина, ми разбиха апартамента, но нищо нямаше вътре за крадене. Приятелят обаче веднага предложи неговите гардове да охраняват и моето жилище. Съвсем безплатно.

А пък веднъж и аз си бях пийнал и се реших да го попитам как така върти толкова успешен бизнес, след като няма никакъв опит, никога не е правил това, артист-човек и т.н.

Той ми каза, че работата е много проста.

- Отиваш някъде - обясни ми, - купуваш един параход захар и го докарваш тук....

- И го продаваш - вмъкнах аз.

- А! - той възкликна бившият актьор. - Точно така. Продаваш го. Виждаш ли, че никак не е сложно...

Та, нека не ви впечатлява броят на моите книги.

Принципът е същият.

Сядаш.

Написваш няколко книги.

Носиш ги в издателствата. Те ти ги издават.

А ти си пиеш денем и нощем, докато там ги чете редакторът, докато ги набират в печатницата и докато се продава тиражът.

 После пак.

Никак не е сложно.

 

 

                           СЕРЕНАДА

      62-а. Трима единасетокласници. Правим серенада. Е, покръкнали, а часът - един през нощта.Освен момата, на която правим серенадата, се събужда цялата махала. Прозорците светват един след друг. Оттук-оттам ни псуват. Ние пеем. Аз държа басовата партия. Като виждаме патрула, побягваме, но ни заклещват. Двама са. И ни водят до Лозенец, на място, което със задните си части до болка познаваме - Четвърто районно. И друг път са ни били тука.

        "Аааа!... - вика дежурният и поглежда двамата старшини, дето са ни докарали - Пак певците!..."

И пита кви ни били имената, че все не можел да ги запомни. Старшините чакат заповед да ни бият, както е ставало вече. Казваме си имената.

 "...Радев Томов!" - подскача дежурният. И повтаря: "...Радев Томов!!!"

И с друга интонация:

"На ВАС какво работи баща ВИ?"

"Пенсионер е" - викам.

"Генерал-майор от запаса Ради Томов?..."

Кимвам. Само остава сега, посред нощ, да събудят жената на баща ми и да й кажат, че канят другаря генерал в Четвърто районно да освободи сина си.

"Ми другарят генерал миналата седмица ни изнесе тука много интересна беседа. Как да се предпазим в случай на ядрен удар от страна на американците!....“

И след кратко, но съдържатело мислене, дежурният привършва беседата си с нас:

"Ама защо така бе, момчета? Защо смущавате съня на трудещите се?... Не е хубаво това. Никак не е хубаво... Хайде, сега си вървете. И друг път като ви се припее, гледайте да е преди десет часа вечерта. Разбрахме ли се?"

        Казахме, че да и си тръгнахме. Този път - небити.

 

КОМЕНТАРИ

Анонимен  22.02.2018 15:59 | #2

Какво значи да си добър‚ ако не си добре. Нищо‚ бе‚ само подражавам. Плагиатствам просто‚ докато паса стадо квартални котки и бъркам доматен сос на един балкон‚ надвесен олющено над книжния пазар ”Славейков”. Как така от кого плагиатствам? Горе не пише ли: 79 души харесват това? Ала 8о-ят‚ аз‚ Божем‚ съм на друго мнение. ДЖЕНДЪЛА

Анонимен  17.02.2018 23:26 | #1

Срахотен автор‚ как е стигнал до тук????? Това беше шега‚но Б‚Т. е наистина е много добър разказвач! Понякога ме натъжава‚ но ме и разсмива много повече. Ще го кажа така‚ въздейства ми и ми е особено проятно да го чета! Поздравления‚ г-н Томов!

Напиши коментар

Ако искате коментара ви да не е анонимен, регистрирайте се тук.


captcha image (Антиспам код, въведете 3-те черни символа)

Код:  

Полифонията като вибрация от цветове и линии

Между мистерията на музиката и солта на словото

Бъди какъвто си

ЙОХАН ЙОТОВ IMP – ART: НЕВЪЗМОЖНО ИЗКУСТВО

За новата стихосбирка на Красимир Петров

Последни времена

Нови стихотворения от Георги Константинов

Иван Методиев

"Чуй тишината" - поезия на филoсофското прозрение

Викът на смешния човек