Content on this page requires a newer version of Adobe Flash Player.

Get Adobe Flash player

Георги Константинов: Любовта е вълнуващо пленничество

14.02.2018

Публикувано във в. Марица, Пловдив, 14.02.2018

               

 По мои стихове има над 200 песни, така те се знаят от много хора,
 без самият аз да съм натоварен с толкова популярност

Интервю от Илияна Караланова 

Георги Константинов е автор на над тридесет книги с поезия и книги за деца. Стиховете му са превеждани на английски, японски, хинди, руски и немски, а книгата му „Туфо, рижият пират“ е издадена на немски, френски, руски, украински, полски. ИК "Хермес" издаде антологичната му книга  „Миг като вечност” със сто стихотворения, писани в различни години.  

Г-н Константинов, на 14 февруари или на 8 март е по-доброто време да подарим стих за любовта? 

- Тези сто стихотворения, събрани в антологичната ми книга „Миг като вечност”, са писани в различни дни, даже в различни десетилетия. В книгата има творби, появили се в пролетта на моя живот, но има и много нови стихотворения. Те стоят редом с по-известните ми „Обичам те дотук”, „Миг като вечност”, „Писмо”, „Кактус”, „Вземи се в ръце”... Така че, нека се пошегувам, общуването с тези стихове може да става по всяко време на годината. Ала ще споделя една издателска тайна - ИК „Хермес” неслучайно пусна книгата ми „Миг като вечност” (100 стихотворения за любовта) през февруари, в навечерието на Свети Валентин. Да, на 14 февруари книгата може да бъде един добър подарък. 

От какво ни спасява любовта? Или пък трябва да бъдем спасени от нея? 

- Някъде в началото на антологията  и аз задавам подобен въпрос: 

Бях влюбен и аз в любовта 
безгрижно и просто. 
А тихо се питам за нея сега: 
Дали любовта е някакво робство? 
Или пък е някакъв вид свобода? 

И по-нататък: 

...Какво любовта е - не, нямам идея. 
Но много ми липсва в студения ден. 
И страдам, че аз съм 
свободен от нея. 
И тихо мечтая 
за нейния плен. 

Да, бих сравнил любовта и със спасителен остров, и с вълнуващо пленничество. А може би тя е друга небесна планета, на която съвременните Адам и Ева щастливо пребивават...

Екзюпери казва, че двама души са влюбени не когато гледат един в друг, а в една посока. Така ли е? 

- Има много на брой романтични определения за любовта. Ала често са ми казвали, че във своите стихове аз я изразявам по някакъв по-особен начин: делнично и извисено, с по-широк днешен и древен хоризонт: 

Още преди да те срещна в живота си - 
теб съм обичал. 
В древни гравюри и улични фотоси, 
в звездна поличба,  
в шумни площади и празни понятия, 
в цирков спектакъл, 
по телевизия, по телепатия - 
теб аз съм чакал...

Сигурно знаете, че има и хубава песен по тези стихове. Мисля, че в изпълнение на Тодор Върбанов звучи най-вълнуващо. 

Кое чалгализира любовната лирика? Клишетата ли?  

- Чалгата няма нищо общо с истинската любовна лирика. Някои автори на подобни песни, нарочно или просто с такива възможности, слизат до най-ниското ниво на човешкия вкус: стари клишета, улични словосъчетания, откровен кич. Вероятно го правят най-вече заради съмнителни аплодисменти или бързи пари - а  всъщност и  заради двете. И така се появяват „Само да те гепна...”, „Малка свалка”, „Снощи правих кекс” и други приматски шедьоври. Библейското привличане между мъжа и жената е велико чувство. В него има и природен физически магнетизъм, и духовно извисяване, а понякога - и драматична болка. Истинската любов прави поета повече поет и човека - повече човек. 

На бял свят се появиха есемеси и фейсбук поезия. Този феномен приобщава ли младите към изкуството, или изкривява представите им за художественост? 

- Не следя поетическото творчество във Фейсбук. Но понякога, в някои  интернет сайтове (главно във „Факел” и „Sofia Ars Net” ), откривам интересни творби: оригинални хрумвания, подкупваща искреност. И то сред големия поток от  стихотворни опити, където обикновено е широко на думите и тясно на мисълта... За жалост - не всички от тези любопитни творби са постигнати цялостно. 

Много хора не знаят, че хитове на ФСБ, Тодор Върбанов и други изпълнители са всъщност по ваши стихове. Това несправедливо ли е за автора? 

- Да, малко е странно: текстове за песни не съм писал, но по мои стихотворения има над 200 песни. ФСБ чудесно изпълнява „Обичам те дотук”, ”Гара разделна”, „Браня се от твоята любов”... „Щурците” например изпяха неповторимо хумористичното ми стихотворение ”Момичето със син балон/ е влюбено в Ален Делон...”. А Васил Найденов някога получи награда на „Златният Орфей”  с песен по моето стихотворение „Предутрин”. За Тодор Върбанов вече казах; хубави песни по мои стихове напоследък написаха и изпяха Христо Деянов и Кирил Калев, а по-малко известният инженер Евгени Бенов е композирал и сам изпълнява десетина песни по моя поезия. Не ревнувам своите творби 
от факта, че са станали песни на един или друг изпълнител. Понякога аз последен разбирам, че по радиото или телевизията звучи такава, донякъде и моя, песен. Но живея с разбирането, че така стихотворенията достигат до повече хора - и до такива, които рядко посягат към стихосбирки. И така се получава „приятният абсурд” - моите стихове да се знаят от много хора, без самият аз да съм натоварен с толкова популярност. 

Четох една симпатична история, в която непознат  във влака ви съветва да пишете като Георги Константинов. Как се случи това? 

- О, това беше по Живково време, когато излезе от печат скандалното мое стихотворение „Квартално събрание”. Сатиричното жило на тази творба бе насочено към върховете. В купето на влака един възрастен човек ме попита: ”Какво работиш?”. Аз скромно отговорих: „Журналист съм, пиша в някои вестници”. „Пишеш, рече строго човекът, сигурно пишеш на гаргите очите! Е, ще пишеш като този - като Георги Константинов!” И той извади от портмонето си изрезка от вестник „Литературен фронт” с моето стихотворение „Квартално събрание”. Поласкан бях, но не се издадох. Само кимнах, че ще последвам примера на Георги Константинов. 

Ваши стихове са ви създали проблеми със самия Тодор Живков. Какви бяха последствията? 

- Не ми се иска да припомням тази история. Разбира се, имаше остри критики и последваха наказания: най-суровото беше „сваляне на партийно доверие”, което беше равно на партийно изключване. Притежавам  ксерокопие на стенографски протокол на заседание на тогавашното Политбюро с  гневни думи на Живков по повод  на моите стихове. 
Но тези сатирични стихотворения, излезли в „Литературен фронт” и „Стършел” тогава, в 1988 г. - „Квартално събрание”,”Динозавърът”, „Скица от натура” и др., вече имат предимно „историческо” значение за мен. Радостен съм, че доста от  моите лирични стихотворения в сегашната книга „Миг като вечност” не са загубили художествена  актуалност и вълнуват хората дори  днес - след почти половин век. И заедно с десетките нови мои творби съставят една антология, за която съм мечтал с години. Казвали са ми, че и най-новите ми стихотворения, като „В нощта на Персеидите”, „Чай от сняг” или „Райският плод”, не се различават  стилно и по вътрешна енергия от предишните. Приемам с усмивка такива  доброжелателни думи. 

В автобиографичната си  книга описвате срещата си с папата...

- Бях поканен да участвам в културна делегация, която се срещна с папа Йоан Павел Втори във Ватикана по случай Деня на Кирил и Методий. Имах възможност за две минути да му изкажа  лично почитта си - и към него, и към неговото литературно творчество. Казах му няколко най-уважителни думи за неговата поезия, която беше публикувана у нас под авторско име Карол Войтила. А папата ми отговори:  ”Радвам се, че разговарям с писател от родината на Кирил и Методий”.И тогава ме награди с бронзовия медал  „Понтифиция Ватикана”. 

С какво си спомняте дните си като депутат? 

- С непрекъснат  шум и люти реплики един към друг. Ала това беше Великото народно събрание, което подписа Конституцията на Република България, съществуваща и днес. Моят подпис е също там. Има още един незабравим детайл - на  големия поет Валери Петров и на моя милост беше възложена последната стилистическа редакция на Конституцията. За няколко дни на горещия юни завършихме редактирането на важния текст. Пазя като ценна реликва една черно-бяла фотография с Валери Петров, показваща нашата съвместна работа.  

Защо се отказахте от политиката, несъвместима ли е с поезията? 

- Политиката оттогава не ме търси. А поетическото вдъхновение продължава да ме търси и често ме намира и до този ден.

 
 
 
 

КОМЕНТАРИ

Напиши коментар

Ако искате коментара ви да не е анонимен, регистрирайте се тук.


captcha image (Антиспам код, въведете 3-те черни символа)

Код: