Content on this page requires a newer version of Adobe Flash Player.

Get Adobe Flash player

Легендарният варненски професор: Сърцето ми в Бургас остана

18.01.2018 2

Проф.Георги Чалдъков с отличието "Ключът от кулата"

 

Проф. Георги Чалдъков живее и преподава от години във Варна,
но без сърцето си, което продължава да пулсира в родния му Бургас    

 

В-к BurgasPlus и Компас, 8 Декември 2017, Библиотека ЯВОРОВ, Бургас

 

      Не приемам клишета като „българска работа“, защото и положителните, и отрицателни черти са общочовешки, каза носителят на „Ключът от кулата”.
      Сърцето ми в Бургас остана. Това сподели председателят на Българско дружество по клетъчна биология професор Георги Чалдъков, който на Никулден получи от кмета на Община Бургас отличието „Ключът от кулата”. На студентския празник - 8 декември - неговата книга Homo Janus Bulgaricus. Психология и народопсихология (не само) на българите  беше представена в родния Бургас. В препълнената зала на Регионална библиотека "Пейо Яворов" на улица "Булаир" 10 ученият сподели, че вече повече от половин век е жител на Варна, но духовно е гражданин на Бургас.

       Д-р Чалдъков, който е известен на читателите на вестник „Компас“ и BurgasPlus.com като автор на коментари по значими хуманитарни, обществени и политически теми, след като бе попитан дали още е болен от бургазъм, каза, че когато изрича „нашият град“, винаги има предвид Бургас.
     „Не приемам клишета като „българска работа“ и „балканска работа“, защото след срещата ми с много чужденци, с които съм работил и се срещал, осъзнах, че това е част от един наш мазохистичен комплекс. Има завистливи и непочтени германци, японци и италианци. Има „американска работа“ с много примери за непочтеност и арогантност. Виждал съм подобни „човещини“ и в Япония, каквито никой българин няма да направи, въпреки че японците са традиционно посочвани като много любезни и почтени. И положителните, и отрицателни черти са общочовешки, както ни учи мъдростта на Ин и Ян, заяви проф. Чалдъков. Ин и Ян в китайската философия e концепция, която описва как двете привидно противоположни сили се допълват взаимно и взаимодейства една с друга.

       На въпроса кои са по-умни - бургазлии или варненци, той отговори: „Ще цитирам Лорка, който е казал, че обича повече добрия китаец, отколкото лошия испанец. Аз обичам повече добрия варналия, отколкото лошия бургазлия“, заяви професорът.

      Искрено се надявам, че ще доживеем деня, в който  Георги Чалдъков ще получи званието „Почетен гражданин на Бургас“, което напълно заслужава, заяви философът Пеньо Костадинов, представяйки книгата Homo Janus Bulgaricus. Психология и народопсихология (не само) на българите и нейния автор. Определи го като интелектуалец от световен мащаб. „Отнасям се към него и неговото изкуство със сериозен респект и уважение“, сподели Костадинов.
     „Харесвам публицистичното и есеистично творчество на д-р Чалдъков, защото и двамата сме израснали в една и съща меланхолична атмосфера на нашия любим и вече модерно демодиран Бургас. И двамата сме от един и същи естетико-философски кръжец, в който се кланяме на нашия общ бургаски Бог – Христо Фотев, когото и двамата познавахме лично и харесвахме безкрайно. Хубавите текстове на Чалдъков, които съм получавал и по e-mail, и години наред аз се привързвах към тях все повече. Благодарение на нашия приятел Васил Лаков - първи братовчед на Чалдъков - успях да видя отблизо изявите на прекрасната, дълбока и топла човечност на д-р Чалдъков. Струва ми се лесно да го възхвалявам на неговия празник, който не случайно съвпада със студентския“, заяви философът.

     „Имам нужда да говоря за професора с уважение, което заслужава не само заради неговата човечност и предизвикателно дръзки текстове, а заради проявяваната от него откровеност във всички свои дела. Вярата ми в неговото творчество е по-силна от вярата ми в признанието на творческото му дело, което получи в последните дни, когато тържествено на Никулден кметът му връчи Ключа от кулата“, добави докторът на философските науки.
       „Книгата му носи предизвикателното подзаглавие Народопсихология и народопатология (не само) на българите. В нейното второ  преработено и разширено издание има 129 публисета (публицистични есета), един автопортрет, 38 science-in-fiction (разказана наука), интервю и coda (завършващ акорд), 22 от тях представени двуезично - на български и английски, всички общо с 108 469 думи на 493 страници.“

       Авторът е написал: „В тази книга описвам някои от изявите на Homo Janus Bulgaricus – не толкова като индивид, а като общност от хора (Homines Janus Bulgaricus) - едни са любознателни, талантливи, съпричастни, диалогични, други - необразовани, егоистични, агресивни, несговорчиви, политици. Това не е така само при българите - Homo Janus е глобално психосоциално явление.“

     „Това пластично изображение на нравите обаче днес вероятно няма да срещне разбиране сред младото поколение. Предполагам какво може да накара едно подрастващо поколение да изпитва такава несигурност пред тези твърде ерудитски текстове на искрящата жизнеутвърждаваща мисъл, чийто духовен чар и романтични намерения не може да разпознае. Разрушена е някаква връзка и младите чувстват това. Ние самите знаем кой я е разрушил – драматизмът на нашата епоха: краят на Студената война, падането на Берлинската стена, краят на тоталитаризма, преходът и много други промени, които настъпиха в България и нашия Бургас“, коментира Пеньо Костадинов.
     „Нашият свят бе пометен от една 20-годишна социална вихрушка с нечувана по характера си сила и ние в едно с автора на Homo Janus Bulgaricus  бяхме сполетени от нещо неочаквано очаквано. Целият свят - глобален и локален (глокален), от който той черпи вдъхновение  за творчеството си – хората, с които работи в университетите на различните страни по света, и приятелите в Бургас и Варна, старото казино край бургаското море, патриархално романтичната атмосфера на  улица „Сливница“ 27, Тончо и Иван Русеви, Генко Генков, Георги Баев, Христо Фотев, Петя Дубарова, Васил Константинов и много други изчезнали интелектуални бохеми и чудаци, а с тях и глокалната сантиментална култура, изглеждат сякаш разрушени“, добавя журналистът-философ. Според него, не авторът е изменил на своя град, а действителността е изменила на него и на нас – неговите ревностни читатели.
      „Обект на тази професорска книга е онова, което един авторитетен учен по клетъчна биология и адипобиология преживява – реалността под пелената на спомена, каквато биохронологията на живота му поднася в систематиката на почти ежедневни текстове“, обяснява Костадинов. Той сподели, че се възхищава от стила на Чалдъков, защото есетата му, наречени от него публисета, са без излишни украси и литературни превземки. „Към истината той изпитва неспирна, трепетна, гореща като дух страст. Любознателна страст, която никога не се задоволява и не се изчерпва. Въпреки всички отговори продължава нетърпеливо и неуморно да задава въпроси, да дълбае. Неговият живот и неговата философия са едно и също нещо. Подобно преплитане между идеите на учения и тъканта на живота имат прастари корени, които при Чалдъков получават необичаен сюжетен обрат“, добавя философът. „Той въвежда житейската философия за приятели по мозък-и-сърце (brain-and-heart friends), „нарисувана“ на предната корица на книгата от анонимен автор в интернет пространствата. Представя и Негово благотворение алтруизмът (стр. 376-382 на книгата), отразен в екрана на мозъка, молекулното танго и, разбира се, в емблемата на алтруизма – дивите гъски летят над бургаското езеро „Вая“.  .
      „За хората от древния свят философията е не толкова търсене на самодостатъчно познание или мъдрост, колкото е средство да се научим да живеем правилно спрямо повелите и заклинанията на логоса. Така е и при нашия професор. Той вярва, че думите са ДНК на мемите (гени на културата). И, че философските размишления върху чудатите капризи на живота ще ни направят по-устойчиви, ще ни научат да се издигаме над обстоятелствата и ще ни подготвят да посрещнем по-достойно скръбта, страха, гнева, разочарованията и безпокойството, които от всякъде напират към нас“, обясни Костадинов.
      „Когато читателят се запознае с 38-те есета, наречени „разказана наука“ (science-in-fiction), а не научна фантастика, ще остане запленен от непокорния дух на автора, от бунта му срещу догматизма, чиновническото и политическо тесногръдие, кича и мачизма в обществото. Той непрестанно се възмущава от организираната посредственост, която ни залива със звания без знания“, коментира философът. Той припомни, че д-р Чалдъков е автор и на един постоянно обновяващ се през годините престижен университетски учебник по клетъчна биология и на повече от 150  научни статии в авторитетни международни списания и книги.

     В Homo Janus Bulgaricus. Психология и народопсихология (не само) на българите ученият описва психосоциалните явления през  калейдоскопа на клетъчните и молекулни процеси и на метафизиката на духа, при която човек постоянно моделира себе си, добавя журналистът. Според него книгата на д-р Чалдъков е безпокойна.    „Безпокойството наподобява понякога световъртеж, който човек изпитва, когато се надвеси над пропаст. Завива ни се свят, иска ни се да се вкопчим в някаква упора, да се завържем за нещо стабилно, да се подсигурим срещу опасностите, които произтичат от свободата, но това не е е така лесно. Това е страх от световъртежа на свободата, както бе писал Ницше, който Чалдъков обича да цитира“, заяви Костадинов.
     „В есето си Евристика и етика (стр. 354-356) авторът ни напомня, че скоростта на развитие на съвременните технологии е значително по-голяма от тази на морала. И нарича това опасното разминаване. За което перифразирайки Дон Кихот, пише: Моралът, Санчо, е на върха на копието.“

    „В тази дигитална ера ние все по-често сме обект на наблюдение и контрол и то в умопомръчителни мащаби. Контролът е дори на нашата генетична информация. Приравнени сме с дигитален добитък, от който непрекъснато се „бият“ някакви биометрични и физиологични данни“, подчерта Костадинов.
      „Може би отново е дошло времето да заговорим са свободата в нашия живот. Чалдъков остроумно цитира един стих на Константин Павлов:

Млъкнете, славеи!
Проклети славеи!
Дано в настъпилата тишина
един-единствен гарван се обади,
за да ми каже истината.
Страшната!

      Тази книга е опит да пробудим гарвана в Homo Janus Bulgaricus и да заглушим приспивния хор на тези сладкогласни славеи, накацали по всевъзможните политически и медийни подиуми“, коментира Костадинов.
      „Много ми харесва турската дума „Чалдък“, която ми звучи като сбъднато обещание, както казва голямата писателка Неда Антонова. В превод означава имаш го. Когато някой прадядо на професора влизал в кръчмата, той непременно поръчвал по едно питие на музикантите и искал да изпълнят любимата му песен, а оркестрантите отговаряли „Чалдък“ (имаш я). Така и аз като онези потънали в забравата оркестранти, ще кажа „Чалдък“, имате я - книгата е бохемска история (не само) на Бургас с романтичната гравитация на пристанището, гларусите, гарата, влаковете, морското казино, театъра и възхвалата на думите“, каза още Пеньо Костадинов.
       Д-р Антонио Душепеев пък заяви, че проф. Чалдъков е опората на всеки бургазлия, който е решил да става лекар в Медицинския университет-Варна. „Благодаря ви! Всички мои колеги ви помнят с добро и ви пожелават успехи!“, заяви известният акушер-гинеколог. „За нас проф. Чалдъков е Джони. Всички сме побелели и остарели. Знаем за неговите успехи в медицинската наука и образование, но аз искам да му пожелая след всичките тези писания да си остане старият интелигентен бургаски хъшлак“, каза Стоян Георгиев-Лисика.

 

 

КОМЕНТАРИ

Анонимен  22.01.2018 14:08 | #2

Mutumesc‚ Noroc‚ OGNYAN STAMBOLIEV!!! Георги Чалдъков

Анонимен  21.01.2018 11:25 | #1

Поздравления за г-н Чалдъков. Оригинален‚ дълбок мислител. - Огнян Стамболиев

Напиши коментар

Ако искате коментара ви да не е анонимен, регистрирайте се тук.


captcha image (Антиспам код, въведете 3-те черни символа)

Код:  

Полифонията като вибрация от цветове и линии

Между мистерията на музиката и солта на словото

Бъди какъвто си

ЙОХАН ЙОТОВ IMP – ART: НЕВЪЗМОЖНО ИЗКУСТВО

За новата стихосбирка на Красимир Петров

Последни времена

Нови стихотворения от Георги Константинов

Иван Методиев

"Чуй тишината" - поезия на филoсофското прозрение

Викът на смешния човек